Шипша
Шипша Ταξιάρχες | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Източна Македония и Тракия |
Дем | Драма |
Географска област | Боздаг |
Надм. височина | 420 m |
Население | 107 души (2021 г.) |
Шипша или Шипча (на гръцки: Ταξιάρχες, Таксиархес, катаревуса Ταξιάρχαι, Таксиархе, до 1928 година Ζίψα, Зипса или Σίψα, Сипса) е село в Република Гърция, разположено на територията на дем Драма в област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 420 m надморска височина[1] на река Чемерика (Ксиропотамос) в източните склонове на Боздаг, северно от град Драма. В селото е разположен манастирът „Възнесение Господне“, основан в 1930 година.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В началото на XX век Шипша е село в Драмска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на Шипша се състои от 241 жители турци.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Турското му население по силата на Лозанския договор в 1923 година е изселено в Турция и на негово място са настанени 42 гръцки бежански семейства.[1] В 1928 година селото е представено като изцяло бежанско с 42 бежански семейства и 125 жители общо.[3] В същата година името на селото е променено на Таксиархес.[1]
Населението се занимава с отглеждане на тютюн, жито и други земеделски култури, както и със скотовъдство.[1]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 493[1][4] | 122[1] | 274[1] | 267[1] | 295[1] | 183[1] | 135[1] | 139[1] | 169 | 146 | 107 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 204. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 198.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Заедно с Махаледжик.
|