Казан (съд)

Вижте пояснителната страница за други значения на Казан.

Казан (на турски: kazan; на арменски: Ղազան) е голям, полукръгъл метален съд за готвене, направен от желязо, чугун, мед, медна сплав, бронзова сплав или друг метал.

Казанът е бил изобретен от тюркските номади и се е използвал като основен съд за готвене..^[1]

Приготвяне на храна

Използва се основно за варене на храна или др. Огнището, с което се ползва, може да бъде постоянно, изградено с камъни, кирпич и др.или преносимо – пиростия.

Има дебели стени. Някои казани са със закръглена, за да може пламъкът от огъня да нагрява не само дъното (както става при съдове с плоско дъно), а всичките му стени, като топлината се разпределя максимално полезно.

Съдържанието в тези съдове за готвене се нагрява бързо и трайно, позволяващо значително пестене на гориво, което е важно в характерните условия на регионите, където съдът е разпространен (Средна Азия, Балкански полуостров, Близък изток).

Дебелите стени на съда позволяват да бъде регулирана температурата, като по този начин се избягва загаряне на продуктите. Основният му недостатък е голямото тегло (поради дебелината на стените).

Дестилиране на алкохол

Казан се нарича също съдът за варене на джибри (ферментирали плодове) за дестилация на алкохол, с който се произвеждат високоалкохолни напитки. Думата се използва и като нарицателно за сградите, в които са разположени такива съдове.

Друго значение

Има мит, който казва, че в казани, разположени в ада, се варят грешниците.

Вижте също

Уок

Източници

↑ Harlan Walker. Food on the Move: Proceedings of the Oxford Symposium on Food and Cookery, 1996. Oxford Symposium, 1997. ISBN 978-0-907325-79-6. с. 243 – 244.

[1] Harlan Walker. Food on the Move: Proceedings of the Oxford Symposium on Food and Cookery, 1996. Oxford Symposium, 1997. ISBN 978-0-907325-79-6. с. 243 – 244.

[1]