Направо към съдържанието

Дзержинский (лек крайцер, 1950)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Дзержинский“
Kрайцерът „Дзержинский“
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“
ПроизводителЗавод № 444[1] в Николаев, СССР.
Служба
Поръчан3 декември 1947 г.
Заложен21 декември 1948 г.
Спуснат на вода31 август 1950 г.
Влиза в строй18 август 1952 г.
Изведен от
експлоатация		9 декември 1988 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост13 600 t (стандартна);
16 640 t (пълна)
Дължина210,0 m
Дължина по водолинията205,0 m
Ширина22,8 m
Газене7,3 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 130 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост32 възела
(59,26 km/h)
Далечина на
плаване		9000 морски мили на 16 възела ход
Автономност30 дни
Екипаж1200 души
Радиолокационни
станции (РЛС)		2 РЛС „Залп“;
2 РЛС „Якорь“;
8 радиодалекомера „Штаг-Б“;
РЛС „Заря“
Хидроакустическа
система (ХАС)		2 сонара „НЕЛ-3“
Радиоелектронно
оборудване		2 жирокомпаса „Курс-3“;
2 лага „Гаус-50“;
автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2;
радиопеленгатор РПН-47-01 и
4 магнитни компаса
Кръстен в чест наФеликс Дзержински
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
Зенитна артилерия6x2 100 mm;
16x2 37 mm
Минноторпедно
въоръжение		2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени);
мини
„Дзержинский“ в Общомедия

Дзержинский e лек крайцер на ВМФ на СССР от проекта 68-бис, „Свердлов“.

История на строителството

[редактиране | редактиране на кода]

Заводски номер: 374.

  • 3 декември 1947 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
  • 21 декември 1948 г. – заложен в КСЗ № 444 („Завод А. Марти“, Николаев).
  • 31 август 1950 г. – спуснат на вода.
  • 18 август 1952 г. – въведен в строй.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]

На 30 август 1952 г. – влиза в състава на ЧЧФ (Червенознаменен Черноморски флот). От 1953 г. е в състава на 50-та дивизия крайцери на ескадрата на Черноморския флот.

Външни снимки
С артилерийското си въоръжение до 1957 г.

Към края на 1955 г. на основата на изпълнената предескизна работа, конструкторското бюро определя оптимален вариант: разполагане на ракетна пускова установка за зенитния ракетен комплекс М-2 на мястото на свалената кърмова кула на главния калибър (номер 3) с едновремена прекомпоновка на снарядния погреб на тази кула като хранилище за ракети. Измененията по кораба са подтвърдени от направените изчисления за запазване на устойчивостта и непотопимостта. През февруари 1956 г. Главкомът на ВМФ утвърждава ТТ задание за проекта 70-Е.

  • 15 октомври 1957 г. – 24 декември 1958 г. – модернизиран и преустроен в „Севморзавод“ в Севастопол по проекта 70-Е. Главен конструктор на проекта е К. И. Трошков. В процеса на преоборудването на кораба са свалени: третата кула, кърмовия далекомерен пост, осем 37 mm автомата В-11 и торпедното въоръжение. Вместо тях са монтирани: един експериментален ЗРК М-2 със стабилизирана ПУ СМ-64, погреб за 10 ЗУР В-753, система за управление „Корвет“ и РЛС „Кактус“ и „Разлив“. За да се съоръжи погреба, са прорязани три палуби и е съоръжена надстройка с височина 3,3 m.

На 3 август 1961 г. – прекласифициран в учебен кораб.

През 20 – 26 август 1964 г. – визита в Констанца.

През 10 – 14 юли 1967 г. – визита в Порт Саид.

През 5 – 30 юни 1967 г. и 5 – 24 октомври 1973 г. – намирайки се в зоната на военните действия, изпълнява бойна задача по оказване на помощ на въоръжените сили на Египет (Шестдневната война и Войната от Йом Кипур).

През 9 – 12 август 1969 г. – визита във Варна.

През октомври 1969 г. визита в Александрия; 26 – 30 април 1971 г. – визита в Хавър.

През 14 – 18 декември 1971 г. – визита в Латакия.

През март 1976 г. – визита в Тартус.

През април 1976 г. – визита в Сплит.

През 30 юни – 4 юли 1977 г. – визита в Тунис.

През 20 – 25 октомври 1978 г. – визита в Пирея.

През 16 – 20 ноември 1978 г. – визита в Истанбул.

На 19 февруари 1980 г. – изваден от бойния състав на ВМФ, законсервиран и поставен в Севастопол на стоянка.

На 12 октомври 1988 г. – разоръжен и изключен от състава на ВМФ.

На 9 декември 1988 г. – разформирован и предаден в ОФИ за демонтаж и реализация.

Командири

[редактиране | редактиране на кода]
  • май 1952 – октомври 1953 капитан 1-ви ранг Богословский, Александр Тимофеевич;
  • 11.1953 – 03.1956 капитан 1-ви ранг Максюта, Юрий Иванович;
  • капитан 1-ви ранг Старшинов, Пьотр;
  • 1969 – 1972 капитан 1-ви ранг Уланов, Юрий Афанасиевич стар. пом. Кизилов, Борис Михайлович.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ RussianShips.info

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дзержинский (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Дзержинский_(лек_крайцер,_1950)&oldid=11960605“.