Дзержинский (лек крайцер, 1950)
„Дзержинский“ | |
Kрайцерът „Дзержинский“ | |
Флаг | СССР |
---|---|
Клас и тип | Лек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“ |
Производител | Завод № 444[1] в Николаев, СССР. |
Служба | |
Поръчан | 3 декември 1947 г. |
Заложен | 21 декември 1948 г. |
Спуснат на вода | 31 август 1950 г. |
Влиза в строй | 18 август 1952 г. |
Изведен от експлоатация | 9 декември 1988 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 13 600 t (стандартна); 16 640 t (пълна) |
Дължина | 210,0 m |
Дължина по водолинията | 205,0 m |
Ширина | 22,8 m |
Газене | 7,3 m |
Броня | пояс: 100 mm; траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов); палуба: 50 mm; кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив); барбети: 130 mm; бойна рубка: 130 mm |
Задвижване | 2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли КВ-68 |
Мощност | 110 000 к.с. (82 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 32 възела (59,26 km/h) |
Далечина на плаване | 9000 морски мили на 16 възела ход |
Автономност | 30 дни |
Екипаж | 1200 души |
Радиолокационни станции (РЛС) | 2 РЛС „Залп“; 2 РЛС „Якорь“; 8 радиодалекомера „Штаг-Б“; РЛС „Заря“ |
Хидроакустическа система (ХАС) | 2 сонара „НЕЛ-3“ |
Радиоелектронно оборудване | 2 жирокомпаса „Курс-3“; 2 лага „Гаус-50“; автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2; радиопеленгатор РПН-47-01 и 4 магнитни компаса |
Кръстен в чест на | Феликс Дзержински |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x3 152 mm; |
Зенитна артилерия | 6x2 100 mm; 16x2 37 mm |
Минноторпедно въоръжение | 2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени); мини |
„Дзержинский“ в Общомедия |
Дзержинский e лек крайцер на ВМФ на СССР от проекта 68-бис, „Свердлов“.
История на строителството
[редактиране | редактиране на кода]Заводски номер: 374.
- 3 декември 1947 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
- 21 декември 1948 г. – заложен в КСЗ № 444 („Завод А. Марти“, Николаев).
- 31 август 1950 г. – спуснат на вода.
- 18 август 1952 г. – въведен в строй.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]На 30 август 1952 г. – влиза в състава на ЧЧФ (Червенознаменен Черноморски флот). От 1953 г. е в състава на 50-та дивизия крайцери на ескадрата на Черноморския флот.
Външни снимки | |
---|---|
С артилерийското си въоръжение до 1957 г. |
Към края на 1955 г. на основата на изпълнената предескизна работа, конструкторското бюро определя оптимален вариант: разполагане на ракетна пускова установка за зенитния ракетен комплекс М-2 на мястото на свалената кърмова кула на главния калибър (номер 3) с едновремена прекомпоновка на снарядния погреб на тази кула като хранилище за ракети. Измененията по кораба са подтвърдени от направените изчисления за запазване на устойчивостта и непотопимостта. През февруари 1956 г. Главкомът на ВМФ утвърждава ТТ задание за проекта 70-Е.
- 15 октомври 1957 г. – 24 декември 1958 г. – модернизиран и преустроен в „Севморзавод“ в Севастопол по проекта 70-Е. Главен конструктор на проекта е К. И. Трошков. В процеса на преоборудването на кораба са свалени: третата кула, кърмовия далекомерен пост, осем 37 mm автомата В-11 и торпедното въоръжение. Вместо тях са монтирани: един експериментален ЗРК М-2 със стабилизирана ПУ СМ-64, погреб за 10 ЗУР В-753, система за управление „Корвет“ и РЛС „Кактус“ и „Разлив“. За да се съоръжи погреба, са прорязани три палуби и е съоръжена надстройка с височина 3,3 m.
На 3 август 1961 г. – прекласифициран в учебен кораб.
През 20 – 26 август 1964 г. – визита в Констанца.
През 10 – 14 юли 1967 г. – визита в Порт Саид.
През 5 – 30 юни 1967 г. и 5 – 24 октомври 1973 г. – намирайки се в зоната на военните действия, изпълнява бойна задача по оказване на помощ на въоръжените сили на Египет (Шестдневната война и Войната от Йом Кипур).
През 9 – 12 август 1969 г. – визита във Варна.
През октомври 1969 г. визита в Александрия; 26 – 30 април 1971 г. – визита в Хавър.
През 14 – 18 декември 1971 г. – визита в Латакия.
През март 1976 г. – визита в Тартус.
През април 1976 г. – визита в Сплит.
През 30 юни – 4 юли 1977 г. – визита в Тунис.
През 20 – 25 октомври 1978 г. – визита в Пирея.
През 16 – 20 ноември 1978 г. – визита в Истанбул.
На 19 февруари 1980 г. – изваден от бойния състав на ВМФ, законсервиран и поставен в Севастопол на стоянка.
На 12 октомври 1988 г. – разоръжен и изключен от състава на ВМФ.
На 9 декември 1988 г. – разформирован и предаден в ОФИ за демонтаж и реализация.
Командири
[редактиране | редактиране на кода]- май 1952 – октомври 1953 капитан 1-ви ранг Богословский, Александр Тимофеевич;
- 11.1953 – 03.1956 капитан 1-ви ранг Максюта, Юрий Иванович;
- капитан 1-ви ранг Старшинов, Пьотр;
- 1969 – 1972 капитан 1-ви ранг Уланов, Юрий Афанасиевич стар. пом. Кизилов, Борис Михайлович.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- SVERDLOV light cruisers (project 68bis) (1952 – 1955) ((en))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ на сайте „АТРИНА“ • Боевые корабли СССР и России • 1945 – 2005 гг. ((ru))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ Архив на оригинала от 2008-09-16 в Wayback Machine. на сайте „Энциклопедия кораблей“. ((ru))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ Архив на оригинала от 2017-04-13 в Wayback Machine. на сайте „Оружие и вооружение России и других стан мира“ ((ru))
- Легкие крейсера, проект 68бис/68бис-ЗИФ на сайте „Russian-Ships.Info“. ((ru))
- Крейсеры проекта 68-бис: „Свердлов“ против британского крейсера типа „Тайгер“ в ЖЖ Дмитрий Быков-Львов ((ru))
- В Общомедия има медийни файлове относно Дзержинский (лек крайцер, 1950)
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дзержинский (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |