Куйбишев (лек крайцер, 1940)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Куйбишев.
| „Куйбишев“ „Куйбышев“ | |
 Лекият крайцер „Куйбишев“ | |
| Флаг |  СССР |
|---|---|
| Клас и тип | Лек крайцер от проекта 68-К, „Чапаев“ |
| Производител | Завод № 200[1] в Николаев, СССР. |
| Служба | |
| Заложен | 31 август 1939 г. |
| Спуснат на вода | 31 януари 1940 г. |
| Влиза в строй | 20 април 1950 г. |
| Изведен от експлоатация | утилизиран на 20 декември 1965 г. |
| Състояние | извън експлоатация |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 11 130 t (стандартна); 14 100 t (пълна) |
| Дължина | 199,0 m |
| Ширина | 18,7 m |
| Газене | 6,9 m |
| Броня | пояс: 100 mm; траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов); палуба: 50 mm; кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив); барбети: 130 mm; бойна рубка: 150 mm |
| Задвижване | 2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли КВ-68 |
| Мощност | 110 000 к.с. (82 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 33,5 възела (62,04 km/h) |
| Далечина на плаване | 6300 морски мили на 17,3 възела ход; Запас гориво: 2500 t нефт |
| Екипаж | 1184 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | „Гюйс“; 2 × „Риф“; 2 × „Залп“; 2 × „Якорь“; „Факел-МО / МЗ“ |
| Хидроакустическа система (ХАС) | „Тамир-5Н“ |
| Кръстен в чест на | комисара Валериан Куйбишев |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 4x3 152 mm; 4x2 100 mm (Б-54) |
| Зенитна артилерия | 14x2 37 mm |
| Минноторпедно въоръжение | 2x5 533 mm ТА; 68 мини |
| „Куйбишев“ в Общомедия | |
Куйбишев (на руски: Куйбышев) e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-К, „Чапаев“. От 1958 г. е учебен лек крайцер.
История на строителството
[редактиране | редактиране на кода]Заводски номер: 1088.
- 31 август 1939 г. – заложен в КСЗ № 200 (завод „61 Комунар“, Николаев).
- 25 август 1940 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
- 31 януари 1941 г. – спуснат на вода.
- лятото на 1941 г. – строителството е спряно. Когато през август 1941 г. фронтът се приближава към Николаев, на „Куйбишев“ са натоварени семействата на работниците, ценно оборудване и той е отбуксиран в Севастопол, а впоследствие в гр. Поти, където на 14 август 1941 г. е оставен на съхранение.
- 10 септември 1941 г. – законсервиран.
След войната е решено да се достроят пет крайцера от типа „Чапаев“. Опитът от бойните действия по море и развитието на военната техника внасят корективи в първоначалния проект. Усилено е зенитното въоръжение, 100-мм универсални оръдия и постовете за управление на зенитния огън са снабдени със стабилизатори на люлеенето. На крайцера са поставени радиолокационни станции, нови системи за управление на оръжието, размагнитващи устройства. С оглед опита от войната от крайцерите са свалени самолетите-разузнавачи-коректировчици и катапулта, торпедните апарати и бомбометите за дълбочинни бомби.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]- 6 август 1950 г. – влиза в състава на ЧЧФ (Червенознаменен Черноморски флот).
В периода от 15 до 25 октомври 1953 г. посещава пристанищата Констанца в Румъния и Варна в България заедно с крайцера „Фрунзе“, и четири есминеца от проекта 30-бис[3].
В края на 1957 г. министърът на отбраната на СССР, маршал Георгий Константинович Жуков, решава да осъществи своята визита в Югославия пътувайки по море. За похода е определен крайцерът „Куйбишев“. Отрядът кораби, съпровождащи министъра на отбраната, оглавява първият заместник на командващия Черноморския флот вицеадмирал Е. С. Чурсин. В отряда влизат два есминеца от проекта 56: „Блестящий“ и „Бывалый“.
На 4 октомври 1957 г. министърът на отбаната, маршалът на СССР Г. К. Жуков пристига на борда на крайцера „Куйбишев“. Посрещнат е от командира на кораба, капитан 1-ви ранг В. В. Михалин и командира на 50-та дивизия, контраадмирал А. Н. Тюняев. От съобщението във вестник „Правда“: «По парадния трап Маршал Г. К. Жуков се качва на кораба. Раздава се команда на вахтения офицер „Мирно!“. На грот-стенгата се извива флагът на Министъра на отбраната на СССР. Командирът на отряда кораби, контраадмирал А. Н. Тюняев, докладва за готовността на корабите за похода към Югославия и Албания. Командирът на кораба, капитан първи ранг В. В. Михайлин, дава рапорт».
- 18 април 1958 г. – изваден от бойния състав на флота и прекласифициран на учебен кораб.
- 24 април 1965 г. – разоръжен и изключен от състава на флота.
- 20 декабря 1965 г. – разкомплектован за скрап на базата на „Главвторчермет“ в гр. Севастопол[2].
Командири
[редактиране | редактиране на кода]- 1949 – капитан 2-ри ранг Домнин
- 1953 – 1955 – Сисоев, Виктор Сергеевич
- 1955 – 1960 – Михайлин, Владимир Василиевич
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ RussianShips.info
- ↑ а б Крейсер „Куйбышев“ // 2021. Архивиран от оригинала на 2022-01-22. Посетен на 2022-01-22.
- ↑ Спирин А. Н. Ответственная миссия „Адмирала Нахимова“. Независимая газета. 2004.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Заблоцкий В. П. Лёгкие крейсера типа „Чапаев“. М., Морская кампания, 2010.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- CHAPAEV light cruisers (project 68 / 68K) (1950) ((en))
- Крейсера проекта 68-k „Чапаев“ на сайте „АТРИНА“ • Боевые корабли СССР и России • 1945 – 2005 гг. ((ru))
- Крейсера проекта 68-k „Чапаев“ Архив на оригинала от 2008-09-16 в Wayback Machine. на сайте „Энциклопедия кораблей“. ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Куйбишев (лек крайцер, 1940)
| ||||||||||||||
.svg){kind=small}
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Куйбышев (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |