Направо към съдържанието

Фрунзе (лек крайцер, 1940)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Фрунзе“
Флаг СССР
Клас и типЛек крайцер от проекта 68-К, „Чапаев“
ПроизводителЗавод № 198[1] в Николаев, СССР.
Служба
Заложен29 август 1939 г.
Спуснат на вода30 декември 1940 г.
Влиза в строй19 декември 1950 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 19601961 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост11 130 t (стандартна);
14 100 t (пълна)
Дължина199,0 m
Ширина18,7 m
Газене6,9 m
Броняпояс: 100 mm;
траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов);
палуба: 50 mm;
кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив);
барбети: 130 mm;
бойна рубка: 150 mm
Задвижване2 парни турбини ТВ-7;
6 водотръбни котли КВ-68
Мощност110 000 к.с. (82 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост33,5 възела
(62,04 km/h)
Далечина на
плаване
6300 морски мили на 17,3 възела ход;
Запас гориво: 2500 t нефт
Екипаж1184 души
Радиолокационни
станции (РЛС)
„Гюйс“; 2 × „Риф“; 2 × „Залп“; 2 × „Якорь“; „Факел-МО / МЗ“
Хидроакустическа
система (ХАС)
„Тамир-5Н“
Кръстен в чест наМихаил Фрунзе
Въоръжение
Артилерия4x3 152 mm;
4x2 100 mm (Б-54)
Зенитна артилерия14x2 37 mm
Минноторпедно
въоръжение
2x5 533 mm ТА;
68 мини

Фрунзе e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-К, „Чапаев“. Името си носи в чест на Михаил Фрунзе.

История на строителството

[редактиране | редактиране на кода]

На 29 август 1939 г. е заложен в КСЗ № 198 (завода „А.Марти“ (Черноморски корабостроителен завод), Николаев). Заводски номер: 356. На 25 септември 1940 г. е зачислен в списъците на ВМФ. На 30 декември 1940 г. е спуснат на вода. През лятото на 1941 г. строителството е спряно[2].

От началото на август есминецътБойкий“, заедно с другите есминци на 1-ви и 2-ри дивизиони конвоират корабите от резерва на флота от Николаев към източните пристанища на Черно море. Преведени са спомагателният крайцер „Микоян“ (ледоразбивач въоръжен с пет 130-мм оръдия), 6 подводници, недостроените крайцери „Фрунзе“, „Куйбишев“, лидерите „Киев“, „Ереван“, есминците „Свободний“, „Огневой“, „Озорной“ с натоварено заводско оборудване и ценни механизми[3]. На 9 август 1941 г. крайцерът „Фрунзе“ е отбуксиран в Поти и законсервиран[2].

През 1942 г. кърмовата му част е отделена и заварена за корпуса на повредения КР „Молотов“ (от пр.26-бис). Присъединяването към корпуса на повредения кораб „Молотов“ на новата кърма на недостроения крайцер от проект 68 „Фрунзе“, с по-големи размери, на определени места от 200 до 1500 мм, става за сметка на разглобяването на външната ѝ обшивка и бордовия набор в района на 230-240-я шпангоут, последващо огъване на набора и сглобяване по новите стикове, което да осигури плавен преход от единия теоретичен чертеж към другия. „Молотов“ така и не получава нормални обводи на корпуса, за сметка на това използването на готовата кърмова част позволява въвеждането на кораба в строй много бързо.

На 19 декември 1950 года (според други данни на 28 март 1951 г.) „Фрунзе“ е достроен след ВОВ и въведен в строй[2].

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
  1. RussianShips.info
  2. а б в г Крейсер „Фрунзе“ // 2022.
  3. Эскадренный миноносец „Бойкий“ // 2012. Архивиран от оригинала на 2021-07-12. Посетен на 2021-05-01.
  4. Спирин А. Н. Ответственная миссия „Адмирала Нахимова“. Независимая газета. 2004.
  5. Лурье В. М. Адмиралы и генералы Военно-Морского Флота СССР в период Великой Отечественной и Советско-японской войн (1941 – 1945). – СПб.: Русско-Балтийский информационный центр „БЛИЦ“, 2001. – 280 с. – 1000 экз. – ISBN 5-86789-102-X.
  • Заблоцкий В. П. Лёгкие крейсера типа „Чапаев“. М., Морская кампания, 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фрунзе (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​