СМ-5-1
СМ-5-1 | |
Сдвоена установка СМ-5-1 на крайцера „Михаил Кутузов“ | |
История на производството | |
---|---|
Разработено | 1943 – 1947 г. |
Страна на производство | СССР |
Производител | Завод „Болшевик“ |
Година на производство | 1948 – 1955 г. |
Произведени | 150 |
История на службата | |
Години на експлоатация | 1953 г. — |
На въоръжение в | СССР |
Войни и конфликти | Студена война |
Характеристики на оръдието | |
Калибър, mm | 100 |
Дължина на ствола, mm/калибра | 7015/70 |
Обем на камерата, dm³ | 10,5 |
Тип затвор | клинов |
Маса на оръдието със затвора, kg | 3972 |
Маса на снаряда, kg | 15,6 (ОФ), 15,9 (зенитен) |
Начална скорост на снаряда, m/s | 1000 |
Принцип на зареждане | полуавтоматично унитарно зареждане |
Скорострелност, изстрела/минута | 15 – 18 |
Характеристики на артилерийската установка | |
Марка на АУ | СМ-5-1 |
Обща маса на АУ, kg | 45 800 |
Маса на въртящата се част, t | 43,55 |
Радиус на завъртане по стволовете, mm | 4800 |
Разстояние между осите на оръдията, mm | 720 |
Дължина на отката, mm | 586 (пределна) |
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -8°/+85° |
Ъгъл на завъртане, ° | -200°/+200° |
Максимална скорост на ВН, °/s | 16 |
Максимална скорост на ХН, °/s | 17 |
Максимална далечина на стрелбата, m | 24 198 |
Досегаемост по височина, m | около 17 000 |
Брониране | 10 – 20 мм |
Разчет, души | 19 |
Боекомплект на ствол, изстрела | 341[1] |
СМ-5-1 е съветска сдвоена корабна универсална артилерийска установка калибър 100 mm. С тези установки са въоръжени леките крайцери на съветския ВМФ проекти 68К (5 единици) и във варианта СМ-5-1 68-бис (14 единици).
Разработка и производство
[редактиране | редактиране на кода]Артустановката СМ-5-1 е разработена в ЦКБ-34, в течение на периода 1943 – 1947 г., специално за крацерите от проекта 68-К. Опитният образец е произведен от завода „Болшевик“ през 1947 г. Изпитанията се провеждат от 22 юли до 5 ноември 1948 г. на Ржевския полигон. Установката е официално приета на въоръжение на 11 май 1949 г. с името СМ-5. Серийното производство се води от 1948 г. до 1955 г. в завод „Болшевик“ във версиите СМ-5-1 и СМ-5-1с. Всичко са произведени 150 установки.
На основата на същото оръдие и боеприпаси през 1950-те се проектира установката СМ-52[2]. Тя не е приета на въоръжение и не е произвеждана серийно.
Конструкция
[редактиране | редактиране на кода]Стволът на оръдията се състои от свободна тръба, кожух, дулна гайка и упорен пръстен. Двата ствола на установката са в една люлка. Затворът е клинов, зареждането ръчно, има пневматичен досилател. Има механизъм за стабилизация на люлеещата се част на установката в хоризонталната плоскост, управлението на стабилизацията е автоматично. Основната схема на стрелбата е централизирано управление на огъня с помощта на системата „Зенит-68бис А“, получаваща данни от артилерийската РЛС „Якор“. В случай на необходимост установките СМ-5 могат да водят огън под локално управление, с помощта на оптичните далекомери и радиодалекомери „Щаг-Б“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0. с. 939 – 941.
- ↑ 100 мм установка СМ-52 // Архивиран от оригинала на 2017-11-07. Посетен на 2017-11-06.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Морская артиллерия отечественного военно-морского флота. СпБ, Лель, 1995. ISBN 5-86761-003-X.
- Широкорад А.Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 100 mm/70 (3.9") CM-5 ((en))
- В Общомедия има медийни файлове относно СМ-5-1
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „СМ-5-1“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |