Дължина
Дължина е физична величина, характеризираща линейното измерение на даден обект, обикновено по направления на най-големия размер. Дължината на даден предмет е разстоянието между най-крайните му точки, с други думи линейният размер по неговото протежение, измерено от край до край.
Различава се от височина, която е линейният размер по вертикалното протежение (дължина по вертикала)[1], както и от ширина, която е разстоянието между двете страни на обекта, мерено перпендикулярно на дължината. Във физиката и инженерните науки думата дължина се използва като синоним на разстояние и се означава с или .
Дължината е едноизмерна мярка, докато площ е двуизмерна (произведение на дължина по ширина), а обем е триизмерна мярка (произведение на дължина по ширина по височина). В повечето измерителни системи дължината е основна единица, чрез която може да бъдат представени и изразени други единици.
История
[редактиране | редактиране на кода]Измерването на дължини става важно още от дълбока древност, когато хората започват да се заселват за постоянно и започват да строят жилища и да разменят стоки със съседите си. След като обществото започва да се превръща във все по-напреднало технически, измерванията стават много по-прецизни и точни – от най-малките размери в микроелектрониката до огромните междупланетни разстояния.[2] В човешката история съществуват много мерни единици, с които хората са измервали дължини в течение на столетия. Някои от тях са базирани на дължини на части от човешното тяло, на разстоянието, изминато с определен брой стъпки, на разстояния между забележителни точки на Земята, или на дължината на различни предмети.
В България
[редактиране | редактиране на кода]В миналото най-често използваната мярка за дължина от българския народ е педята. Тя се определя като разстоянието между изпънатия палец и малкия пръст, което в зависимост от големината на човешката ръка е между 18 и 26 см. По-малка мярка за дължина е така нареченият чеперек – разстоянието между разтворените палец и показалец. В българските народни песни например сабята на Крали Марко се мери с педи и чеперек[3]. По-голяма мярка от педята е лакътят – дължината на ръката от края на пръстите до прегъвката в лакътя. Средно това е около 50 см. В по-стари времена тази мерна единица се използва при мерене на плат. Друга мярка за дължина е турският аршин, който се равнява на 68 см. При различни обстоятелства се използват и различни случайни мерки за дължина – дължината на дръжката на мотиката, сапа на брадвата, дължината на остена или копралята и други. По-дълги разстояния се измерват с крачки. Една средна човешка крачка се равнява на един метър. Височината се измерва обикновено с човешки ръст, човешки бой [4].
В Русия
[редактиране | редактиране на кода]В Древна Русия мерните единици за дължина са също свързани с човека. Там също се използват лакът, педя, както и сажен. Един сажен се равнява на 6 стъпки от по 12 палеца, т.е. 72 палеца.[5][6] От лингвистична гледна точка думата идва от руски – сажень с корен сагъ- и означава достигам. Петър I прави първите опити в Русия за унифициране на мерните единици като ги прави съвместими с британските по това време.[7]
Първите стандарти
[редактиране | редактиране на кода]Счита се, че в средата на 10 век саксонският крал Едгар е държал при себе си еталон за дължина, приблизително равен на днешния ярд. Това е един от първите известни официални стандарти. Историята разказва, че английският крал Хенри I (1100 г. – 1135 г.) решава един ярд да се нарича разстоянието от неговия нос до палеца на протегнатата му ръка.
Алберт Айнщайн напълно променя понятието ни за дължина като неизменно в различните системи на отчитане, с други думи дължината на един предмет е променлива величина, която зависи от наблюдателя и отправната система.
Мерни единици за дължина
[редактиране | редактиране на кода]В Международната система единици основната единица за дължина е метърът, чиято съвременна дефиниция е: дължината на пътя, изминат от светлината във вакуум за интервал от време от секундата. Тъй като единствената константа във всички отправни системи е скоростта на светлината, е удобно метърът да се дефинира чрез нея. Това прави скоростта на светлината във вакуум точно 299 792 458 m/s. Често се използват производните на метъра.
Кратните единици на метъра, образувани с представки
[редактиране | редактиране на кода]| Стойност | Символ | Име | Стойност | Символ | Име | |
|---|---|---|---|---|---|---|
|
10-1 g |
dm |
дециметър |
101 m |
dam |
декаметър |
Имперска система от единици
[редактиране | редактиране на кода]В имперската система от единици често използвани мерни единици за дължина са инч, фут, ярд и миля.
| Единица | Съотношение | Футове | Милиметри | Метри | Бележки |
|---|---|---|---|---|---|
| мил (th) | 1/12000 | 0,0254 | 0,000 025 4 | 25.4 μm | |
| инч (in) | 1000 thous | 1/12 | 25,4 | 0,0254 | |
| фут (ft) | 12 инча | 1 | 304,8 | 0,3048 | |
| ярд (yd) | 3 фута | 3 | 914,4 | 0,9144 | Определя се като точно 0,9144 метра от 1959 година насам |
| чейн (Ch) | 22 ярда | 66 | 20116,8 | 20,1168 | |
| фурлонг (fur) | 10 чейна | 660 | 201,168 | ||
| миля (mi) | 8 фурлонга | 5,280 | 1609,344 | ||
| левга (Lea) | 3 мили | 15 840 | 4828,032 | Не се използва повече като официална единица в нито една държава | |
| Морски единици за дължина | |||||
| морски сажен (ftm) | ~2 ярда | 6,08 or 6[8] | 1853,184 | 1,853184 | Британското адмиралтейство на практика използва морския сажен като 6 фута. Де факто той е 1/1000 от морската миля, т.е. 6,08 фута. Но приетата на практика дефиниция за морски сажен е 6 фута. Въпреки това не се получава конфликт, тъй като британските адмиралтейски морски карти използват дължината във футове когато дълбочината е по-малко от 5 сажена. Днешните карти във всички страни са в метрични единици с изключение на официалните хидрографски карти на САЩ, които използват фут като мерна единица. |
| кабелтай | 100 морски сажена | 608 | 185,3184 | 1/10 от морската миля, но на практика е удобно да се счита 100 сажена. | |
| морска миля | 10 кабелтая | 6080 | 1 853 184 | Използва се за измерване на разстояния по вода. Преди приемането за интернационалната дефиниция от 1852 метра през 1970 година, Британското адмиралтейство я дефинира като 6080 фута. | |
| Единици на Гюнтер (от 17 век насам) | |||||
| линк | 7.92 инча | 66/100 | 201,168 | 0,201168 | 1/100 от чейн |
| род | 25 линка | 66/4 | 5029,2 | 5,0292 | Нарича се също така пол или пърч . |
| чейн | 4 рода | 66 | 20,1168 | 1/10 от фурлонга | |
Други
[редактиране | редактиране на кода]Единиците, използвани за отбелязване на разстояния в безкрайния Космос, са много по-дълги от типичните за Земята и включват астрономическа единица, светлинна година и парсек.
Мерните единици за микроскопични разстояния включват микрометър (наричан в миналото микрон) и ангстрьом.
Инструменти за измерване на дължина
[редактиране | редактиране на кода]
Най-елементарният и стар уред за измерване на дължината е линийката, която е изобретена 1500 г. пр.н.е. и е изработвана от слонова кост от индската цивилизация. Днес линийките се изработват предимно от пластмаса, макар да съществуват и дървени и се използват в областта на геометрията, картографията, техническото чертане, инженерните науки и други за измерване на дължини или построяване на прави линии. Те са разграфени и калибрирани.
Други уреди за измерване на дължина са дърводелският метър, шивашкият метър и ролетката. Дърводелският метър всъщност е дълъг два метра, но може да се сгъва до дължина от само 20 сантиметра, което го прави много удобен за носене в джоба. От друга страна шивашкият метър е направен от мек материал, вид пластмаса, така че да се навива на руло и също заема много малко място и може да се носи в джоба. Рулетката е инструмент за измерване на дължини, който е направен най-често от метална лента, широка от 1 до 2 сантиметра, с деления (от едната страна в сантиметри, от другата в инчове), която се навива и затваря в пластмасов корпус. Обикновено е снабдена с пружина за връщане обратно на лентата и с механизъм за застопоряване. Използва се в строителството и промишлеността, но може да се пригоди и за домашна употреба, особено при ремоделиране на стая или друго помещение. Дължината на рулетката достига до 5 метра.
Друг уред, който се използва за измерване на различни размери, в това число и дължини е шублерът. Той е широко използван в машиностроенето. Служи за измерване на външни и вътрешни размери, дълбочини на отвори и дължини на детайли. Микрометърът също може да се използва за тази цел.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Представки за дробни и кратни единици
- Астрономически единици за дължина
- Български народни мерки
- Географска дължина
- Дължина на вълната
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Думата в РБЕ
- ↑ NPL.co.uk, архив на оригинала от 8 октомври 2010, https://web.archive.org/web/20101008013416/http://www.npl.co.uk/educate-explore/posters/history-of-length-measurement/history-of-length-measurement-(poster), посетен на 26 февруари 2011
- ↑ Вакарелски, 1974, 478 и сл.
- ↑ Вакарелски, 1974, 477 и сл.
- ↑ Меры длины древнерусского государства, архив на оригинала от 7 август 2009, https://web.archive.org/web/20090807014759/http://revolution.allbest.ru/history/00042297_0.html, посетен на 26 февруари 2011
- ↑ Меры длины, архив на оригинала от 31 август 2009, https://web.archive.org/web/20090831165608/http://www.iro.yar.ru/resource/distant/math/metrol_3.htm, посетен на 26 февруари 2011
- ↑ Отечественные компании переходят на исторические меры длины
- ↑ Точната стойност е 6,08 фута но 6 фута се използва на практика.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Length в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |