Дмитрий Пожарский (лек крайцер, 1953)
Облик
„Дмитрий Пожарский“ | |
![]() Kрайцера „Дмитрий Пожарский“ през 1974 г. | |
Флаг | ![]() |
---|---|
Клас и тип | Лек крайцер от проекта 68-бис, „Свердлов“ |
Производител | Завод № 189[1] в Ленинград, СССР. |
Служба | |
Поръчан | 31 август 1951 г. |
Заложен | 28 февруари 1952 г. |
Спуснат на вода | 25 юни 1953 г. |
Влиза в строй | 31 декември 1954 г. |
Изведен от експлоатация | утилизиран през 1990 г. |
Състояние | извън експлоатация |
Основни характеристики | |
Водоизместимост | 13 600 t (стандартна); 16 640 t (пълна) |
Дължина | 210,0 m |
Дължина по водолинията | 205,0 m |
Ширина | 22,8 m |
Газене | 7,3 m |
Броня | пояс: 100 mm; траверси: 120 – 100 mm (носов/кърмов); палуба: 50 mm; кули: 175/65/75 mm (чело/стени/покрив); барбети: 130 mm; бойна рубка: 130 mm |
Задвижване | 2 парни турбини ТВ-7; 6 водотръбни котли КВ-68 |
Мощност | 110 000 к.с. (82 МВт) |
Движител | 2 гребни винта |
Скорост | 32 възела (59,26 km/h) |
Далечина на плаване | 9000 морски мили на 16 възела ход |
Автономност | 30 дни |
Екипаж | 1200 души |
Радиолокационни станции (РЛС) | 2 РЛС „Залп“; 2 РЛС „Якорь“; 8 радиодалекомера „Штаг-Б“; РЛС „Заря“ |
Хидроакустическа система (ХАС) | 2 сонара „НЕЛ-3“ |
Радиоелектронно оборудване | 2 жирокомпаса „Курс-3“; 2 лага „Гаус-50“; автопилот „Путь-1“ с три планшета П-2; радиопеленгатор РПН-47-01 и 4 магнитни компаса |
Кръстен в чест на | княз Дмитрий Михайлович Пожарский |
Въоръжение | |
Артилерия | 4x3 152 mm; |
Зенитна артилерия | 6x2 100 mm; 16x2 37 mm |
Минноторпедно въоръжение | 2x5 533 mm ТА (впоследствие свалени); мини |
„Дмитрий Пожарский“ в Общомедия |
Дмитрий Пожарский e лек крайцер на ВМФ на СССР от проект 68-бис, „Свердлов“.
История на строителството
[редактиране | редактиране на кода]Заводски номер: 445.
- 31 август 1951 г. – зачислен в списъците на ВМФ.
- 28 февруари 1952 г. – заложен в КСЗ № 189 („Завод С. Орджоникидзе“, Ленинград).
- 25 юни 1953 г. – спуснат на вода.
- 31 декември 1954 г. – въведен в строй.
История на службата
[редактиране | редактиране на кода]- 31 януари 1955 г. – влиза в състава на 4-ти флот.
- 24 февруари 1955 г. – преведен в ЧСФ (Червенознаменен Северен флот).
- 7 септември 1955 г. – след преход по Севморпут от Североморск към Далечния Изток е преведен в ЧТОФ.
- 21 – 26 юни 1956 г. – визита в Шанхай.
- През 1964 г. с курсанти на ТОВВМУ на борда, изпълнява поход по маршрут: Японско море, Източнокитайско море, Южнокитайско море, Филипинско море и през Сангарския пролив се връща във Владивосток.
- 28 – 31 март 1968 г. – визита в Мадрас.
- 3 – 6 април 1968 г. – визита в Бомбай.
- 17 – 24 април 1968 г. – визита в Могадишу.
- 11 – 19 май 1968 г. – визита в Ум Каср, Ирак.
- 25 май – 2 юни 1968 г. – визита в Карачи.
- 5 – 9 юни 1968 г. – визита в Бандар Абас.
- юни 1968 г. – визита в Аден.
- 6 – 11 юли 1968 г. – визита в Коломбо.
- 25 април 1969 г. – 23 октомври 1970 г. – основен ремонт на „Далзавод“, Владивосток.
- 10 ноември 1974 г. – 10 юни 1975 г. – носене на бойната служба, в Индийския океан. Следене на самолетоносача „Констелейшън“. Посещава Мадрас, Могадишу, Аден, Порт Луи.
- Пристигайки в Порт Луи, екипажа на кораба от 15 февруари до 1 март 1975 г. заедно с ПМ-125 две седмици оказва помощ на неговото население, пострадал от последствията на тропическия ураган „Жервез“[2].
- юни-юли 1977 г. морска практика на курсантите от 1-ви курс на ТОВВВМУ „С.О. Макаров“. Обикалят около Япония, през [[Thumbnail for Корейски проток
Корейски проток|Корейския пролив]], след това с посещение в Советская Гаван (престой 3 дни) и обратно във Владивосток през четвъртия Курилски пролив и през пролива Лаперуза.
- 30 януари 1979 г. – изваден от бойния състав на ВМФ, законсервиран и поставен във Владивосток на стоянка.
- 5 март 1987 г. – разоръжен и изключен от състав на ВМФ.
- 16 септември 1987 г. – разформируван.
- 1990 г. – продаден на частна индийска фирма за скрап.
Командири
[редактиране | редактиране на кода]- Григориев, Виктор Гаврилович
- Колишкин, И.М. (1955 – 1956)
- Казенний, Б.В. (1956 – 1957)
- Щербаков, А.А. (1957 – 1961)
- Косяченко, Марк Алексеевич (1961 – 1963)
- Дорогин, Л.Н. (1963 – 1965)
- Ясаков, Н.Я. (1965 – 1968)
- Сидоров, А.М. (1968 – 1969)
- Довбня, Петр Иванович (1969 – 1972)
- Громов, Феликс Николаевич (октомври 1972 – октомври 1975)
- Сергеев, Валерий Николаевич (октомври 1975 – март 1979)
- Мишанов, Валентин Григориевич
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ RussianShips.info
- ↑ Купеенко В. Участие советских моряков в ликвидации последствий тропического циклона на острове Маврикий.//Морской сборник. – 2005. – № 2. – С.78 – 79.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Заблоцкий В. Крейсера „холодной войны“. М., Коллекция, Яуза, 2008, 224 с. ISBN 978-5-699-26175-8.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- SVERDLOV light cruisers (project 68bis) (1952 – 1955) ((en))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ на сайте „АТРИНА“ • Боевые корабли СССР и России • 1945 – 2005 гг. ((ru))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ Архив на оригинала от 2008-09-16 в Wayback Machine. на сайте „Энциклопедия кораблей“. ((ru))
- Крейсера проекта 68-бис „Свердлов“ Архив на оригинала от 2017-04-13 в Wayback Machine. на сайте „Оружие и вооружение России и других стан мира“ ((ru))
- Легкие крейсера, проект 68бис/68бис-ЗИФ на сайте „Russian-Ships.Info“. ((ru))
- Крейсеры проекта 68-бис: „Свердлов“ против британского крейсера типа „Тайгер“ в ЖЖ Дмитрий Быков-Львов ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно Дмитрий Пожарский (лек крайцер, 1953)
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дмитрий Пожарский (крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |