Владивосток

Владивосток
Владивосток
	Владивосток Владивосток
— град —
	Владивосток Владивосток
Страна	Русия
Федерален субект	Приморски край
Район	Владивостокски
Площ	331,16 km²
Надм. височина	8 m
Население	591 628 души (2024); 1787 души/km²
Кмет	Константин Шестаков
Основаване	1860 г.
Първо споменаване	20 юни 1860 г. (стар стил)
Град от	1880 г.
Пощенски код	690xxx
Телефонен код	+7 423
МПС код	25, 125
Часова зона	UTC+10:00
Официален сайт	www.vlc.ru
	Владивосток в Общомедия

Владивосто́к (на руски: Владивосток) е град в Русия, разположен на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог.^[1] Градът е административен център на Приморския край и най-голямото руско пристанище на Тихия океан. Има население от 604 901 жители към 2018 г.,^[2] а в градската му агломерация живеят 811 525 души.

География

Владивосток е разположен на брега на Японско море, на полуостров Муравьов-Амурски, на северната ширина на Варна. Градът е най-важният руски град, що се отнася до достъпа до Азиатско-тихоокеанския регион. Свързан е с централна Русия посредством железопътен, автомобилен и въздушен транспорт. В границите на града влизат островите Руски, Попов, Рейнеке и Рикорд, както и редица малки ненаселени острови. Проливът Източен Босфор свързва Амурския и Усурийския залив.^[3]

Градът се простира на площ от 625 km² и има население от около 615 хиляди жители (2013).^[3]

История

Според древни китайски източници бреговете около мястото на днешния град са били гъсто населени. На картите от времето на династията Юан (1271 – 1368) на мястото на Владивосток се е намирал град Юнминчън (на китайски: 永明城, на пинин: Yǒngmíngchéng), чието име означава „град на вечната светлина“. Това се потвърждава и от многото археологически находки. Според древнокитайските летописи тази територия е обезлюдена след войните между Китай и Корея. С Нерчинския договор от 1689 г. територията на днешния Приморски край влиза в границите на Китай. През 1858 г. територията е присъединена към Руската империя с подписването на Айгунския договор.

На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град.^[3] През 1879 г. е пусната в експлоатация параходна линия, свързваща Владивосток със Санкт Петербург и Одеса. През 1888 г. градът става административен център на Приморска област. През 1897 г. е свързан с Хабаровск чрез железопътна линия, а през 1903 г. вече има пряка железница и до Москва – Транссибирската магистрала. По това време основният поминък на жителите на Владивосток е търговията и корабоплаването. Градът се превръща в организационен център на експедициите на руските пътешественици и учени като Николай Пржевалски, Владимир Арсениев, Степан Макаров и др.^[4] През 1920 г. градът влиза в състава на Далекоизточната република, а през 1922 г. – в РСФСР. От 1938 г. е административен център на Приморски край.^[4]

По времето на Втората световна война градът е важен транспортен възел за получаване на стоки от Съюзниците, а хиляди граждани на града са изпратени на фронта.^[5] В периода 1939 – 1943 г. близо до града е разположен лагер на ГУЛАГ – „Владлаг“.^[6] През 1952 г. Владивосток е затворен за свободни посещения за чужденци.^[7] В следващите години икономиката на града се преориентира към корабостроенето и риболова. През 1962 г. е пуснат в експлоатация фуникулер, а от 1965 г. градът вече разполага с тролейбусен транспорт.^[5] На 20 септември 1991 г. президентът Борис Елцин подписва указ, разрешаващ посещенията на Владивосток от чужденци.^[8]

Население

Население по години
1897	1923	1926^[9]	1931^[4]	1939^[10]	1956	1959^[11]
28 933	98 900	108 000	140 000	206 432	265 000	290 608
1962	1967	1970^[12]	1973	1976^[13]	1979^[14]	1982
325 000	397 000	440 889	481 000	521 000	549 789	576 000
1986^[13]	1989^[15]	1990	1991^[13]	1993^[13]	1995^[16]	1997
607 000	633 838	640 000	648 000	643 000	629 000	623 000
1999	2001^[16]	2003^[4]	2005	2007	2008	2009^[17]
610 000	598 600	594 700	586 800	580 800	578 800	578 619
2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016^[2]
592 034	592 100	597 476	600 378	603 244	604 602	606 653

Климат

Летата са топли и влажни. Есените и зимите са слънчеви. Климатът е белязан от близостта до море и планини. Средната температура на въздуха е 18 °C през лятото и -13 °C през зимата. През лятото температурата на водата достига 21 °C.^[3]

Климатични данни за Владивосток
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	5,0	9,9	15,2	22,7	29,5	31,8	33,6	33,0	30,0	23,4	17,5	9,4	33,6
Средни максимални температури (°C)	−8,1	−4,2	2,2	9,9	14,8	17,8	21,1	23,2	19,8	12,9	3,1	−5,1	9,0
Средни температури (°C)	−12,3	−8,4	−1,9	5,1	9,8	13,6	17,6	19,8	16,0	8,9	−0,9	−9,1	4,9
Средни минимални температури (°C)	−15,4	−11,6	−4,9	2,0	6,7	11,1	15,6	17,7	13,1	5,9	−3,8	−11,9	2,0
Абсолютни минимални температури (°C)	−31,4	−28,9	−22	−8,1	−0,8	3,7	8,8	10,1	2,2	−9,7	−23	−28,1	−31,4
Средни месечни валежи (mm)	14	15	27	48	81	110	164	156	119	59	29	18	840
Брой на дъждовните дни	0	0.1	1	11	20	22	22	20	14	11	3	0.4	125
Източник: Погода и Климат^[18]

Икономика

Владивосток е връзка между Транссибирската магистрала и тихоокеанските морски пътища. Вносът от Япония, Китай, Южна Корея, САЩ и Югоизточна Азия минава оттук. Най-силно развитият отрасъл е риболовът. Развито е и машиностроенето – корабостроене и кораборемонт. Произвеждат се и японски автомобили. Градът е и основен пункт за базиране на руския тихоокеански флот.

Транспорт

Освен крайна точка на Транссибирската магистрала и важно тихоокеанско пристанище, Владивосток е основен въздушен възел в Приморски край. Международно летище „Владивосток“ обслужва пътнически полети до различни страни в Азия, както и вътрешни линии.^[19]

Общественият транспорт е представен главно от автобуси, но също има и тролейбуси, трамваи, фуникулер и морски катери.

Култура

Владивосток е европейски град в културно отношение, въпреки че се намира в Азия. Това е видимо от градския пейзаж.^[3] Открити са десетки културни учреждения: музеи, театри, художествени галерии, киносалони, филхармонии и пр. Има и много образователни центрове за изкуства. Тук се намира и Далекоизточният държавен институт по изкуства.^[20]