Новокузнецк
| Новокузнецк Новокузнѐцк | |
| — град — | |
  | |
 | |
  Новокузнецк  Новокузнецк | |
| Страна |  Русия |
|---|---|
| Федерален субект | Кемеровска област |
| Площ | 424,27 km² |
| Надм. височина | 190 m |
| Население |  537 480 души (2021) |
| Кмет | Сергей Кузнецов |
| Основаване | 1618 |
| Първо споменаване | 1607 г. |
| Град от | 1622 |
| Пощенски код | 654xxx |
| Телефонен код | +7 3843 |
| МПС код | 42 |
| Часова зона | UTC+7:00 |
| Официален сайт | www.admnkz.ru |
| Новокузнецк в Общомедия | |
Новокузнѐцк (на руски: Новокузнѐцк) е град на областно подчинение (Новокузнецки градски окръг) в Кемеровска област, Русия, административен център на Новокузнецки район[1] без да е в състава му.
Той е най-големият град в Кемеровска област по население с 551 253 жители към 2016 година.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Новокузнецк е сред най-старите градове в Сибир. Основан е около 1617 – 1618 г. като Кузнецка крепост, която се намира на възвишение на десния бряг на река Том и е основно ядро на града от 1620 г. до края на ХVIII век. Съвременният град Новокузнецк възниква на 3 юли 1931 г. с Решение на Президиума на Централния изпълнителен комитет на СССР от селището Садгород, намиращо се близо до строящия се металургически завод. С ново постановление от 2 март 1932 г. градовете Кузнецк и Новокузнецк в Западносибирския край са обединени в един град, който получава името Новокузнецк. Президиума на Централния изпълнителен комитет решава да включи в границите на града прилежащите към него околни селища заедно със землищата им, заедно с Новобесонсвското, Новоаралическо, Новогорбуновско и Новочерноусовско земеделски стопанства и др. През май 1932 г. Новокузнецк е преименуван на Сталинск, но на 5 ноември 1961 г. с указ на Президиума на ВС на РСФСР градът отново връща старото си име.
През 30-те години на XX век засилената индустриализация, провеждана от сталиниския режим превръща града във важен въгледобивен и индустриален център. Именно на Новокузнецк е посветено известното стихотворение на Владимир Маяковски „Рассказ Хренова о Кузнецкстрое и о людях Кузнецка“ („Я знаю – город будет, я знаю – саду цвесть, когда такие люди в стране Советской есть“). През 1929 г. по проект на американската фирма „Frain“ и под ръководството на главен инженер Иван Бардин започва изграждането на Кузнецкия металургичен комбинат, който е пуснат в експлоатация през 1931 г. През 1941 г. във връзка с военната евакуация на много руски предприятия към Сибир са пуснати в експлоатация Новокузнецкия завод за алуминий и Кузнецкия завод за феросплави. По време на войната Кузнецкият металургичен комбинат произвежда военна продукция. От стоманата, произвеждана в комбината са сглобени бойни машини за няколко танкови подразделения. През юли 1941 г. в града е евакуирано Виленското пехотно училище, което още през следващия месец започва подготовка на офицери и командири.
През 1986 г. в СССР започва процес на преустройство (т.нар. „перестройка“). Провалът на опитите за икономически реформи през 1987 г. води до началото на стачки на миньорите в Кемеровска област. Макар че Новокузнецк е повече град на металурзите, а не на миньорите, през 1989 г. той се превръща в един от центровете на миньорската стачка. Според резултатите от преброяването от 1989 г. населението на града е 614 726 души. Към 1998 г. градът преживява упадък. Въпреки това, кризата от 1998 г. и свързаното с нея обезценяване на рублата прави отново въгледобива и стоманодобивната индустрия печеливши. В периода 1998 – 2000 г. промишлените предприятия в града стават обект на борба за собственост между финансови и индустриални групировки като „МИКом“, „Евраз“, „КМК“, „Алфа-груп“ и „Русал“. Икономическият ръст в годините след 2000 г. води до развитие на града и активно строителство на жилищни и офис сгради.
Климат
[редактиране | редактиране на кода]Новокузнезцк се отличава с рязкоконтинентален климат със значителни годишни и денонощни колебания на температурите. Това е обусловено не само от регионалното му положение в сърцето на азиатския континент, но и от близостта му до зоната, повлияна от Кузнецката котловина, Горната Шора и Салаир. Съществено влияние върху климата на град Новокознецк оказва също пространствената ориентация на основните геоморфологически елементи, най-вече на речните долини и водоразделите. Река Том влиза в града от югоизток, след което тече на запад, а в центъра на града рязко завива на север-североизток. Средногодишната температура на въздуха в града е +2,1 °C. Средно се отбелязват 280 слънчеви дни в годината. Градът е разположен в зона на достатъчна влажност: средно падат около 448 mm валежи, се падат на топлия период. Снежната покривка се запазва средно около 107 дни.[3]
 Климатични данни за Новокузнецк 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 4,2 | 7,9 | 18,3 | 28,5 | 34,8 | 35,0 | 36,0 | 35,9 | 31,0 | 24,9 | 15,1 | 7,3 | 36,0 |
| Средни максимални температури (°C) | −11,1 | −8 | −0,7 | 8,5 | 18,3 | 22,7 | 24,8 | 22,7 | 15,9 | 7,9 | −3 | −9,2 | 7,4 |
| Средни температури (°C) | −15,2 | −13 | −5,9 | 2,8 | 11,5 | 16,4 | 18,8 | 16,4 | 9,9 | 2,9 | −6,7 | −13,2 | 2,1 |
| Средни минимални температури (°C) | −18,5 | −16,7 | −10 | −1,8 | 5,8 | 11,1 | 13,7 | 11,2 | 5,3 | −0,6 | −9,6 | −16,5 | −2,2 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −47,7 | −42,2 | −33,9 | −26,1 | −8,9 | −1,4 | 2,2 | 0,2 | −6,1 | −23 | −37,7 | −40 | −47,7 |
| Средни месечни валежи (mm) | 12 | 12 | 6 | 6 | 6 | 27 | 48 | 42 | 12 | 15 | 15 | 15 | |
| Източник: Погода и Климат[3] | |||||||||||||
Население
[редактиране | редактиране на кода]| 1618[4] | 1720[4] | 1825[4] | 1851[4] | 1877[4] | 1897[4] | 1917[4] | 1926[4] |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 10 | 1918 | 1724 | 2831 | 3051 | 3141 | 3154 | 3894 |
| 1931[5] | 1939[4] | 1956[4] | 1959[4] | 1962[4] | 1967[5] | 1973[4] | 1976[6] |
| 45 000 | 166 000 | 346 600 | 377 000 | 410 000 | 493 000 | 513 000 | 527 000 |
| 1979 | 1982[4] | 1986[6] | 1989 | 1992[6] | 1996 | 1999 | 2001 |
| 541 356 | 556 000 | 581 000 | 599 947 | 600 000 | 571 000 | 562 800 | 564 500 |
| 2003[4] | 2005 | 2007 | 2009 | 2011[2] | 2013 | 2015 | 2016[2] |
| 565 900 | 563 300 | 560 900 | 563 271 | 548 127 | 549 182 | 550 127 | 551 253 |
- Етнически състав
Към 2010 г. населението на Новокузнецк е представено от: 94,4% руснаци, 0,9% татари, 0,9% украинци, 0,6% немци и други.[7]
Икономика
[редактиране | редактиране на кода]Градът е един от най-крупните металургични и въгледобивни центрове на страната. Има силно развита тежка промишленост. Той се намира в центъра на Кузнецкия басейн. По-големите металургични комбинати са:
Транспорт
[редактиране | редактиране на кода]Градът разполага с летище и е важен железопътен възел. Градският транспорт е представен от 76 автобусни, 9 трамвайни и 5 тролейбусни линии.
Образование
[редактиране | редактиране на кода]Новокузнецк разполага с 4 висши училища:
- Сибирски държавен индустриален университет
- Новокузнецки институт (филиал) към Кемеровския държавен университет
- Кузбаски институт към Федералната служба за изпълнение на наказания
- Кузбаска православна духовна семинария
Медии
[редактиране | редактиране на кода]Печатните издания в Новокузнецк са представени от вестниците „Кузнецки работник“. „Кузнецки мост“, литературно-художественото списание „Съюз на писателите“ и бизнес-списанието „Стандарт на качеството в Сибир“. Местни телевизионни програми са ГТРК Кузбас (подразделение на канал „Россия 1“), ТВН (партньор на ТВ Центр), 10 Канал (партньор на НТВ), Ново – ТВ, Новокузнетска интернет-телевизия и кабелен канал „Моят град“. След прехода към часовия пояс на Красноярското време през пролетта на 2010 г. заради разположението на спътниците на телевизионната станция „Орбита-3“ в Красноярск и района има проблеми при функционирането на някои от каналите. Сутрешните програми на основните федерални канали стартират още в 4:00 през нощта вместо в 5:00, а програма „Время“ вместо в обичайния си час 21:00 започва в 20:00.
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]
.svg){kind=small}
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Новокузнецк
- Гата Камски – съветски и американски шахматист
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на града ((ru))
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Новокузне́цк // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 23. Николай Кузански - Океан [Николай Кузанский — Океан]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-360-6. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-06-07 в Wayback Machine. ((ru))
- ↑ а б в ((ru)) Кемеровская область. Оценка численности постоянного населения на 1 января 2009 – 2016 годов
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Новокузнецка. Посетен на 6 юли 2016 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((ru)) Численность населения Новокузнецка
- ↑ а б ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Новокузнецк
- ↑ а б в ((ru)) Российский статистический ежегодник. 1994 Архив на оригинала от 2016-06-24 в Wayback Machine.
- ↑ ((ru)) Итоги Всероссийской переписи населения 2010 года на территории Кемеровской области. Национальный состав населения Архив на оригинала от 2014-07-30 в Wayback Machine.
| |||||||