В-11
| В-11 | |
 В-11, паметник на защитниците на форта „Серая Лошадь“ | |
| История на производството | |
|---|---|
| Разработено | АНИМИ |
| Страна на производство |  СССР |
| Година на производство | 1946 – 1957 г. |
| Произведени | 1872 |
| История на службата | |
| На въоръжение в |  СССР |
| Характеристики на оръдието | |
| Калибър, mm | 37 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 2479/67 |
| Тип затвор | клинов |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 3400 |
| Маса на снаряда, kg | 0,73 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 880 |
| Принцип на зареждане | Унитарно зареждане с пълнител |
| Скорострелност, изстрела/минута | 180 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Обща маса на АУ, kg | 3150 |
| Радиус на завъртане по стволовете, mm | 2323 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -15°/+90° |
| Ъгъл на завъртане, ° | 360° |
| Максимална скорост на ВН, °/s | 12,6 |
| Максимална скорост на ХН, °/s | 16,4 |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 8400 |
| Досегаемост по височина, m | 6300 |
| Брониране | 6 мм |
| Разчет, души | 10 |
| В-11 в Общомедия | |
В-11 е съветско сдвоено корабно зенитно оръдие калибър 37 mm.
История
[редактиране | редактиране на кода]Това оръдие е проектирано на основата на артустановката 70-К, която е на въоръжение на ВМФ на СССР в хода на Великата отечествена война. Техническият проект за В-11 е разработен от АНИМИ през 1940 г. Държавните корабни изпитания минават на големия ловец на ПЛ „Штурман“ от Северния флот от 16 юли до 12 август 1944 г. В-11 е прието на въоръжение на 25 юли 1946 г., а в хода на експлоатацията в него са правени малки конструктивни изменения. Така се появява модификацията В-11М. Производството на артустановките В-11 продължава до 1957 г., и за това време са произведени 1872 такива артустановки.
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Механична структура
[редактиране | редактиране на кода]Люлеещата се част на установката представлява два автомата с балистиката на оръдието 70-К, монтирани в една люлка. Стволът е моноблок има принудително водно охлаждане, затворът е вертикален, клиновиден. Механизмите за вертикално и хоризонтално насочване са ръчни (с две скорости). Механизмът за стабилизация, с ръчното действие, е предназначен за стабилизация на осите на цапфите (на люлеещата се части по време на люлеене), но скоро е премахнат. Подаването на автоматите е с пълнител (по 5 патрона); подаването на пълнителите е ръчно.
Характеристики на стрелбата
[редактиране | редактиране на кода]В състава на боекомплекта влизат осколочно-трасиращи снаряди с маса 732 g (от тях масата на взривното вещество е 36 g) и бронебойно-трасиращи снаряди с маса 758 g (без ВВ и взривателя). Началната скорост и на двата типа снаряди съставлява 880 m/s. Далечина на стрелбата: балистическа – 8400 m; по самоликвидатор – 4000 m; по височина – 4000 m.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Заблоцкий В. П. Крейсера „холодной войны“. М, Коллекция, Яуза, 2008. ISBN 978-5-699-26175-8.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.
- Бунеев И. И. и др. Морская артиллерия отечественного Военно-Морского Флота. СПб., Лель, 1995, 104 с. ISBN 5-86761-003-X.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 37 mm/67 (1.5") 70-K ((en))
- 37-мм спаренное зенитное орудие В-11 на сайте Черноморского флота России ((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно В-11
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „В-11“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |