152 mm морско оръдие Б-38
| 152-mm морско оръдие Б-38 152-мм корабельная пушка (Б-38) | |
 | |
| История на производството | |
|---|---|
| Страна на производство |  СССР |
| Производител | Обуховски завод, Ленинград |
| Произведени | 334 |
| История на службата | |
| Години на експлоатация | от 1940 г. |
| На въоръжение в |  СССР |
| Характеристики на оръдието | |
| Марка на оръдието | Б-38 |
| Калибър, mm | 152,4 |
| Дължина на ствола, mm/калибра | 8935/58,6 |
| Дължина на канала на ствола, mm | 8690/57 |
| Обем на камерата, dm³ | 32,8 |
| Тип затвор | бутален |
| Маса на оръдието със затвора, kg | 11 999 |
| Маса на снаряда, kg | 48,5 – 55 |
| Начална скорост на снаряда, m/s | 800 – 950 |
| Принцип на зареждане | Картузно зареждане |
| Скорострелност, изстрела/минута | 6,5 – 7,5 |
| Характеристики на артилерийската установка | |
| Марка на АУ | МК-5, МК-5бис |
| Обща маса на АУ, kg | 242 821 – 253 400 |
| Маса на въртящата се част, t | 216,0 – 223,3 |
| Радиус на завъртане по стволовете, mm | 8750 |
| Разстояние между осите на оръдията, mm | 1450 |
| Ъгъл на вертикално насочване на ствола, ° | -5°/+45° |
| Ъгъл на завъртане, ° | -135°/+180° (макс. стойности според разположението и вида на установката) |
| Максимална скорост на ВН, °/s | 13 |
| Максимална скорост на ХН, °/s | 7 |
| Максимална далечина на стрелбата, m | 30 215 |
| Брониране | 40 – 175 |
| Разчет, души | 57 – 63 |
| Боекомплект на ствол, изстрела | 176 – 186[1] |
Б-38 е съветско корабно оръдие с калибър 152,4 mm, прието на въоръжение от ВМФ на СССР през 1940 г[2]. Ограничено се използва в хода на Великата отечествена война във влакови установки върху лафети от 203,2-mm оръдия Кане[3]. В следвоенния период с тези оръдия са въоръжени леките крайцери от типовете 68-К в триоръдейните установки МК-5 и 68-бис в триоръдейните установки МК-5бис[4]. Също има планове за поставянето им на линейните кораби от проект 23 и тежките крайцери от проект 69 в двуоръдейните установки МК-4[5].
Оценка на проекта
[редактиране | редактиране на кода]
Според стандартите на 1940 г. Б-38 е отлично оръдие. То има достатъчна скорострелност, живучест, тежък снаряд и има превъзходни за своя калибър балистични характеристики. Но по мерките на 1950-те години, когато започват да влизат в строй крайцерите от проектите 68-К и 68-бис, въоръжени с тази арт-система, тя вече трудно може да се нарече съвременна. Основният недостатък на оръдието става ниската му скорострелност, следствие от използването на картузното зареждане. В много от западните флотове към този момент се появяват крайцери с много по-скорострелни оръдия. Американските леки крайцери от типа „Устър“ носят 152-mm автоматични оръдия Mark 16, даващи по 12 изстрела в минута на ствол. Британските крайцери от типа „Тайгър“ имат 152-mm оръдия Mark V със скорострелност до 20 изстрела в минута. Шведските крайцери тип „Тре Крунур“ и нидерландските „Де Зевен Провинсен“ имат в качеството на главен калибър 152-mm оръдия на шведския концерн „Бофорс“, чиято скорострелност достига 10 изстрела в минута[6][7]. При това всички нови западни арт-системи обладават значителен ъгъл на възвишение и могат да водят и зенитен огън. Макар Б-38 и да превъзхожда своите западни аналози по далечина на стрелбата, системата им за управление на огъня не позволява да се реализира това им превъзходство.
Въпреки това оръдието Б-38 има и определени достойнства. Картузното зареждане позволява при необходимост да се стреля с непълни заряди, снижавайки по този начин износването на ствола, а значителната далекобойност е съществена при обстрели на брега. Именно за огнева поддръжка на десантите преди всичко, командването на ВМФ на СССР и съхранява в строй крайцерите от проекта 68-бис. Освен това мощната артилерия на крайцерите може да се използва и за неутрализацията на американските самолетоносачи и в периода на обостряне на международното напрежение крайцерите от проекта 68-бис нерядко съпровождат авионосните съединения на вероятния противник, държейки неговите кораби в зоната на ефективния обстрел. Така самото наличие на мощните и надеждни оръдия Б-38 позволява да се удължи кариерата на вече старите крайцери.
Железопътните установки
[редактиране | редактиране на кода]През 1941 г. на железопътни 4-осни платформи са поставяни наличните в складовете морски 152-мм оръдия „Кане“ и корабните оръдия „Б-38“. Главната балка и броневото прикритие на транспортьора ТМ-1-152 по много повтарят ТМ-1-180. Погребите им, във вид на метални кутии, са разположени върху главната балка, за това боеприпасите се подават ръчно. Оръдията са поставени на лафетите от 203-мм/45 оръдия Кане. Щитовото прикритие представлява купола „МУ-2“ (с дебелина на челната броня от 50 мм, покрив и странична броня – 25 мм). Транспортьорите имат четири опорни „крака“, шарнирно скрепени с платформата. Всичко са построени 4 установки. Установките, произведени през 1941 г. са обозначени като „ТМ-1-152“, а през 1943 г. като „Б-64“. ТТХ на установките: калибър – 152,4 мм; маса на установката – 16,6 т дължина на ствола – 8,7 – 8,9 м, маса на ствола със затвора – 12 т; маса на снаряда – 48,5 – 55 кг; маса на заряда – 24 кг; начална скорост – 950 м/с; скорострелност – 6 – 7 изстрела в минута; далечина на стрелбата – 28 – 30 км, разчет на кулата – 10 души.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0. с. 960 – 963.
- ↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 959.
- ↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 960.
- ↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 962.
- ↑ Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. с. 961.
- ↑ Folke Wedin (1983). Amiralitetskollegiets historia Band V 1920 – 1968. Arlöv: Berlings. ISBN 91-38-07656-X
- ↑ Netherlands 15 cm/53 (5.9") // Архивиран от оригинала на 2019-06-28. Посетен на 2019-06-28.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Заблоцкий В. П. Крейсера „холодной войны“. М, Коллекция, Яуза, 2008. ISBN 978-5-699-26175-8.
- Широкорад А. Б. Энциклопедия отечественной артиллерии. Минск, Харвест, 2000. ISBN 985-433-703-0.
- Л. И. Амирханов. Морские пушки на железной дороге. Иванов и Лещинский, 1994, 64 с. ISBN 5-86467-013-8.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- 152 mm/57 (6") B-38 Pattern 1938 ((en))
- russ-flot.narod.ru ((ru))
- 152-мм пушка Б-38 ((ru))
- 152-мм трехорудийная башня МК-5 ((ru))
- Железнодорожные орудия | СССР((ru))
В Общомедия има медийни файлове относно 152 mm морско оръдие Б-38
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „152-мм корабельная пушка Б-38“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |