Надстройка (морски термин)
Надстро́йката е покрито съоръжение на горната палуба на плавателен съд, разположено от борд до борд или отстоящо от борда на разстояние не по-голямо от 4% от ширината на съда.
Ако подобна конструкция отстои на по-голямо разстояние от бордовете, тя се нарича рубка.
Надстройките биват:
- според дължината:
- непрекъснати;
- отделни;
- според височината:
- едноетажни;
- многоетажни;
- според разположението:
- комбинации от горните (средната надстройка се слива с носова или кърмова надстройка):
- удължен бак (не по-малко от 25% от дължината на съда);
- удължен ют;
- според функционалното предназначение:
- жилищна (обикновено многоетажна; служи за разполагане в нея на жилищни, битови и служебни помещения);
- нежилищни (като висок бак, предназначен за повишаване на мореходността на съда).
Количеството, разположението и формата на надстройките определят архитектурно-конструктивния тип на плавателния съд – едно-, дву- и триостровни плавателни съдове. Триостровните имат бак, ют и средна надстройка.
Бака и юта, обикновено са едноетажни, техните обводи (контури) са продължение на обводите (контурите) на корпуса. Те, преди всичко, служат да защитават палубата от заливането и от вълни, което увеличава мореходността на плавателния съд.
Средната надстройка може да защитава сходовете и люковете на машинното отделение на съдове със средно разположение на машинното отделение.
Плавателен съд, който няма бак и ют се нарича гладкопалубен.
Съдове с надстройки, отстоящи една от друга на не повече от 30% от дължината на съда се наричат кладенчовидни.
Надстройките увеличават запаса на плавучест и подобряват мореходните качества на съда. Те имат водонепроницаеми врати, илюминатори и люкове.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Морской энциклопедический словарь. Т. 2. ISBN 5-7355-0281-6.
- «Надстройка судовая» в БСЭ[неработеща препратка]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Надстройка (судостроение)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |