Направо към съдържанието

Град Пирот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Град Пирот
Град Пирот
Знаме
      
Герб
Община Пирот на картата на СърбияОбщина Пирот на картата на Сърбия
Страна Сърбия
ОкръгПиротски
Административен центърПирот
Площ1232 km²
Население57 928 души (2011 г.)
47 души/km²
КметВладан Васич
Телефонен код(+381) 10
Пощенски код18300, 18303, 18308
МПС кодPI
Официален сайтwww.pirot.rs
Пиротска община на картата на Пиротски окръг
Пиротска община на картата на Пиротски окръг

Град Пирот (на сръбски: Град Пирот), по-рано Община Пирот, се намира в Сърбия, регион Източна Сърбия, Пиротски окръг. Административен център е град Пирот.

Между община Пирот и община Перник, съгласно програма за трансграничното сътрудничество между България и Сърбия, е създадена свободна икономическа зона[1].

Община Пирот е преименувана на Град Пирот на 29 февруари 2016 г.

Територията на общината има площ от 1232 км2[2].

В центъра на общината е град Пирот. Градът и най-многолюдните и икономически развити села са разположени в Пиротското поле.

Останалата част от територията на общината е заета от планински и хълмисти райони.

Според преброяването от 2011 г. населението на община Пирот възлиза на 57 928 души. Гъстотата му е 47,02 души/км2.[3].

Етнически състав
Народност 2011 г.[4]
сърби 53 232 жители
цигани 2576 жители
българи 549 жители
горанци 80 жители
македонци 67 жители
югославяни 47 жители
хървати 42 жители
черногорци 23 жители
албанци 19 жители
унгарци 10 жители
мюсюлмани 9 жители
руснаци 9 жители
германци 5 жители
украинци 4 жители
русини 3 жители
словаци 3 жители
словенци 3 жители
буневци 1 жител
власи 1 жител
румънци 1 жител
други 971 жители
регионална принадлежност 6 жители
неизвестно 242 жители

В състава на общината влизат 72 населени места: 1 град (Пирот) и 71 села.

  • Димитър Георгиев, роден в Сопот, на 29 април 1877 година постъпва в I рота на II дружина на Българското опълчение, уволнен на 4 юли 1878 година[5]
  1. Програма за трансгранично сътрудничество по ИПП България-Сърбия // Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 15 октомври 2013.
  2. „Општине и региони у Републици Србији, 2012“. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр. 20
  3. „Општине и региони у Републици Србији, 2012“. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр. 62
  4. „Општине и региони у Републици Србији, 2012“. Београд. Републички завод за статистику. 2012, стр. 62-63
  5. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 248.