Крупъц
| Крупъц Крупац | |
 | |
  Крупъц | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 486 m |
| Население | 1444 души (2002) |
| Пощенски код | 18307 |
| Крупъц в Общомедия | |
Крупъ̀ц[1] или Крупац (на сръбски: Крупац) е село в община град Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 г. населението му е 1444 души.
География
[редактиране | редактиране на кода]Крупъц е купно село, разположено на север от международния път Е80 и на юг от планината Видлич, в североизточния край на Пиротската котловина, на 8,5 км югоизточно от Пирот. Землището на Крупъц е едно от най-големите в региона и има площ от 46,36 км².[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Край Крупъц се намират останки от антична крепост, римски километричен камък от времето на Филип Арабина и други находки от Античността.[3]
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Курупич е отбелязано като село с 33 домакинства, 6 неженени жители и една вдовица.[4] Отново като Курупич селото е споменаго в джелепкешански регистър от 1576 година с шестима джепкешани – Никола Поп, Матко Пею, Стайкю Радослав, Стоян Димитре, Чуче Черче и Поп Пею.[5] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават шест бащини от Курпич – на Цветко Дудин, на Пене, син на Братой, на Стоян Груин (вместо Груе Николин), на Милчо, син на Милкин, Джурдже, син на Пенин и на Ярмил Петин.[6]
Предполага се, че през ХVІІІ век в днешното землище на Крупъц съществуват селата Раковица и Омерспаин чифлик. Във второто село според местни предания са живели преселници от района на Трън и турци. Омерспаин чифлик вероятно изчезва през ХVІІІ век, макар че се споменава като самостоятелно селище и в 1866 година.[7] В началото на ХІХ век в землището на селото се намират и Горна Раковица (чифлик), Чакър извор, Мачков и Брчков чифлик. Тези селища също изчезват преди 1878 година, а голяма част от жителите им се преселват в Крупъц.[8]
Смята се, че през ХVІІІ век по-голямата част от жителите на Крупъц се разбягват във Видлич или в съседното село Басара, а по-късно се завръщат в старото си село, като се установяват на днешното място на Крупъц. От края на ХVІІІ век до 1890 година в Крупъц или в някои от селата, които впоследствие се сливат с него, се заселват и преселници от Висока и Забърдието – от селата Вълковия, Моинци, Изатовци, Сенокос, Височки Одоровци, Гуленовци, Больев дол, Йеловица, Мургаш, Бърля и други.[9]
В 1843 година свещеникът Йоан от Крупец е спомоществувател за издадената в Цариград книга „Осмогласник“[10] През 1849 година местният учител Виден е сред спомоществувателите (предплатниците) на „Извод от физика“ на Найден Геров, записани от пиротския учител Петър Георгиевич.[11]
Според Берлинския договор селото е включено в пределите на Сърбия. Границата е прокарана на изток от землището му. Според сръбския автор Мита Ракич в 1879 година Крупац има 151 къщи и 1096 жители (548 мъже и 547 жени). Петима мъже са грамотни.[12]
През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година селото е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Крупец е център на община, в която влизат и Големо село и Малък Ивановец. Има 1999 жители.[13]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Брой
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – 2711 жители.
- 1953 – 2577 жители.
- 1961 – 2245 жители.
- 1971 – 1924 жители.
- 1981 – 1883 жители.
- 1991 – 1635 жители.
- 2002 – 1444 жители.
При преброяването от 2002 година 1346 жители на селото са се определили като сърби, 81 – като роми, трима – като българи, а за 11 няма данни.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Стаменов (Стоманов) (1856 – 1922 или след това), български опълченец, ефрейтор от V рота на Българското опълчение в Руско-турската война през 1877 – 1878 г., живял след войната в Пирот, Цариброд и София.[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Богдан. Цариброд, София 205, с. 69, 101.
- ↑ Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 6.
- ↑ Петровић, Петар. Понишавље у античко доба, Пиротски зборник 8 – 9, Пирот 1977, с. 182.[неработеща препратка]
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 188.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152.
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 235.
- ↑ Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 61 – 62, 65 – 68, 75.
- ↑ Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 61 – 62, 71 – 79, 84.
- ↑ Ћирић, Јован и Витомир Живковић, Крупац: Географија, историја, друштвени живот и народноослободилачки рат, Пирот 1974, с. 69 – 70, 74, 80 – 85.
- ↑ Октоих сиреч Осмогласник, Цариград, 1843
- ↑ Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 2: IV, V и VI дружина. Стара Загора, Форум, 1999. с. 398.