Изатовци
| Изатовци Изатовци/Izatovci | |
 Изатовци | |
  Изатовци | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 788 m |
| Население | 28 души (2011) |
| Телефонен код | 0038-1-10 |
| Изатовци в Общомедия | |
Изатовци (на сръбски: Изатовци или Izatovci) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Изатовци се намира в района, известен като Висок (Горни Висок), на 25 километра северно от Цариброд (Димитровград), в подножието на планината Видлич.
Махали на селото са Горна мала, Долна мала, Лисичкова мала и Радевица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Изатовци се споменава в османо-турски документи от 15 век под името Изатофча. По това време то е част от казата Шехиркьой (Пирот). В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават 11 войнуци от село Изатофче - Пешо Янчин, Джурдже Димитре, Стоян Станко, Йото Пенин, Милко Пенин, Стоян Тонин, Милко Илин, Петре Джуджин, Мито Пенин, Никола Станко, Стойко Лачо и Илия, син на Димитри.[1]
През 19 век в Изатовския манастир „Свети Архангел Михаил“ се открива първото училище в този край. През 1849 година свещеникът Апостол Нешин от Изатовци е спомоществувател на учебника „Извод от физика“ на Найден Геров.[2]
По време на кратката сръбска окупация през 1878 година и първата половина на 1879 година спада към Височкия срез на Пиротски окръг. В Княжество България селото е включено в Царибродска околия, Трънски окръг и е част от общините Славиня (до 1910) и Каменица (от 1910).
На 10 ноември 1885 година, по време на Сръбско-българската война жителите на Изатовци и на Каменица подпомагат партизанския отряд на капитан Коста Паница, като застават зад бойната верига на българските части и с викове „ура“ създават впечатлението сред сръбската войска, че българите са многократно по-многобройни и по този начин усилват паниката в редовете на сръбската армия. Капитан Паница отбелязва в релация за действията на отряда му:
| „ | За чест на изатовчании каменичани ще кажа, че те с готовност приеха това предложение, като извадиха в най-скоро време даже и децата си, за да подпомогнат на делото и не се уплашиха от куршумите, а най-спокойно следваха подир цепта и с възхищение всичко[то] време викаха „ура“.[3] | “ |
От ноември 1920 година до април 1941 година и от 1944 година Изатовци е в състава на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци, Югославия).
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на Изатовци е предимно българско. Автентичният диалект на селото спада към т.нар. Белоградчишко-трънски говори, известни в Сърбия и като Тимошко-лужнички. Според някои местното население спада към етнографската трупа на т.нар. торлаци, макар че това название не е много популярно сред изатовчани.
Според преброяванията жителите на Изатовци се разпределят по следния начин:
- 1900 г. – 322 д.
- 1905 г. – 349 д.
- 1910 г. – 349 д.
- 1921 г. – 386 д.
- 1948 г. – 366 д.
- 1991 г. – 55 д.
- 2002 г. – 31 д.
- 2011 г. – 28 д.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Останки от Изатовския манастир „Св. Архангел Михаил“, разрушен при земетресение през 1929 година. Смята се, че манастирът е построен през 1703 г.[4]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Апостол Попиванов (1876-1930), свещеник, застрелян на 4 август 1930 година заради изява на българската си принадлежност.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 233.
- ↑ Извод от физика от Найдена Герова, Част първа, Белград, 1849. Виж и Воjновић, Станиша. Прилог библиогафиjа штампаних књига са претплатницима из jужне Србиjе (1815-1912), Нишки зборник, бр. 13, децембар 1983, с. 112.
- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 316 - 317 - Релация за действията на Смолчанския партизански отряд от 2 до 17 ноември 1885 г.
- ↑ Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, издание на Сдружение „Плиска“, Печат:ИК „Ни Плюс“, 2007 г., ISBN 978-954-91977-2-3, стр.40
- ↑ Апостолов, Апостол. В сенките на предедите. Родът на поп Апостол, Бургас, 2013, с. 50-53.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златковић, Драгољуб. Микротопонимија Старе планине. Горњи Висок од Браћевца до Влковије и Шугрин, Пиротски сборник, бр. 27-28, Пирот 2003, с. 135-139
- Николова, Весна. Микротопонимията в Горен Висок, сп. Мост, бр. 170-171, Ниш 2001, с.163-164
| ||||||||||||||||||||||||
