Врабча
Тази статия е за селото в Трънско. За улицата в София вижте Врабча (улица). За бившето село в Пиринска Македония вижте Врабча (Пирин).
| Врабча | |
 Панорамен изглед към Врабча | |
  Врабча  Врабча | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 21 души[1] (15 март 2024 г.) 1,64 души/km² |
| Землище | 12,903 km² |
| Надм. височина | 883 m |
| Пощ. код | 2470 |
| Тел. код | 07733 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 12139 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
| Врабча в Общомедия | |
| Врабча Врапча/Vrapča | |
| |
 Врабча | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Цариброд |
| Надм. височина | 930 m |
| Население | 12 души (2002) |
| Пощенски код | 2470 |
| Телефонен код | 017 |
| Врабча в Общомедия | |
Врабча (на сръбски: Врапча или Vrapča) е българско разделено село между България и Сърбия по силата на Ньойския договор от 1919 г. Българската част е в община Трън, област Перник, а сръбската – в община Цариброд, Пиротски окръг.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Врабча се намира в планината Гребен, гранична между България и Сърбия. Отстои на 70 km от София и на 10 km от Трън. Непосредствено преди селото по пътя от Трън има малък водопад. Съвсем близо се намира връх Драговски камък, където е имало крепост.
История
[редактиране | редактиране на кода]Късноантичната и средновековна крепост „Градище“ се намира на едноименната височина на 720 метра северозападно по права линия от центъра на селото. Изградена е на естествено защитено възвишение. Стената е била изградена от ломен камък, споен с хоросан. Очертава се под вал, но се е виждала и над повърхността. Съществувала е и през ранното Средновековие. Надморска височина: 1093 метра. GPS координати: 42°52’16” с.ш. и 22°42’01” и.д.[2] В миналото на върха на едноименното възвишение са се провеждали събори, в последните години те се правят в центъра на селото.[3]
В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Врабче е отбелязано като село с 16 домакинства и един неженен жител.[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1623 – 1624 година селото е отбелязано под името Върабча с 28 джизие ханета (домакинства).[5] Отбелязвано е също и като Вирабеч (Врабец) в 1453 г., Вирабчу (Вирабчо) в 1576 г., Вирабча в 1624 г.,[6][7][8] Врабча в 1451 г.,[9] Врабча в 1878 г.[10] Населението във Врабча по време на османското владичество винаги е било изключително българско и в него и околностите му никога не е имало турски конак.[11]
На 30 декември 1877 година в с. Врабча капитан Симо Соколов обявява Знеполско-Краищенско въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от националноосвободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд на руската армия през Стара планина.
По време на Балканската война в 1912 година 2-ма души от селото се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] Във Войните за национално обединение 1912 – 1918 г. загиват 48 местни жители}}[13]
През 1907 година във Врабча е основана земеделска кооперация „Победа“. В 1933 година е основана и кооперация за застраховане на добитък. Към 1935 г. земеделската кооперация има 44 членове, а животновъдната – 21.[14]
Население
[редактиране | редактиране на кода]В „Българска Енциклопедия“ на братя Данчови е отбелязано за Врабча:
| „ | „с. въ Трънска околия; 845 ж. На североизтокъ отъ Трънъ. Живописна околностъ. Населението се занимава съ земеделие, скотовъдство и дюлгерство и е особено гостоприемно. При преброяването презъ 1926 г. имало е 1,029 ж.“[15] | “ |
През 1985 година тази част от селото, която се намира в България, има 112 жители.[16]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира на изключително красиво място. Макар да е доста обезлюдено, като площ то обхваща немалка територия, тъй като къщите са разпръснати на относително големи разстояния помежду си – нещо, което е характерно за целия Трънски район. В селото и околностите му са намирани и все още се намират червени плочки, за които се смята, че са от римски храм.
Църквата на Врабча се намира в западната централна част на селото. Тя е изградена на мястото на по-стара църква, изгорена два пъти от турците. Носела е името на свети Георги и се предполага, че е строена по времето на цар Константин Тих през XIII век [17], а е преустроена около 1690 г.[18] През 20 век по неизвестни причини един свещеник я преименува на свети Димитър. В двора ѝ има вековно дърво и чешма.[3] Според преданието, когато открили старата църква, тя била затрупана с пръст и върху нея растели здравец и люляк.[18] Вероятно е била затрупана, за да я опазят от поругаване от турците.
През зимата в домовете са обичайните семейни компании и не се мяркат много външни хора, тъй като селото е високо в планината и е труднодостъпно. Неповторимите планински пейзажи, ливадите с уханни цветя, Врабчанският водопад, който замръзва през зимата, и множеството скали наоколо превръщат селото в чудесно място за екскурзии. Самият водопад се пада вляво от шосето, водещо към селото, в ниското покрай Врабчанската река, където има също нещо като скален тунел, изкопан от реката, и карстов извор, както и кът за пикник и барбекю, поддържан от местните хора. В покрайнините на водопада има и множество пещери, идеално място за алпинисти.
Врабча е изходен пункт за посещението на още няколко природни забележителности в близост:
- връх Драговски камик (1118 m) с останките от стара крепост
- Бежанската пещера под връх Драговски камик
- връх Стакев камик (1051 m), където вероятно също е имало древно скално светилище
- Светилище Гарванов камик (1008 m)
- Късноантична и средновековна крепост Градище на връх Градище (1093 m)
Просветна дейност
[редактиране | редактиране на кода]В селото се открива килийно училище още в XVII век.[19] В 1874 г. е открито и светско, но тъй като е много малко и не може да побере децата, се е преподавало също и в частни къщи – Дживджиловата, Тасевата, Маревата и др. През 1921 г. е открита и прогимназията.[13] Сегашното училище „Поручик Стоян Т. Банов“ е изградено през 1942 г. от предприемача Тодор Лумин.[20] Поради липса на ученици прогимназията е закрита през 1968 г.[21]
Фамилни срещи
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година в началото на септември има голяма фамилна среща на Симовите – род, произхождащ от село Врабча.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Врабча -
Околностите на Врабча -
Врабча -
Къща в селото
Други
[редактиране | редактиране на кода]Залив Врабча на остров Хейуд, Южни Шетландски острови е наименуван в чест на село Врабча.[22]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Методи Петров, български историк
- Ика Стоянова, българска народна певица
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Митова-Джонова, Димитрина, „Археологическите паметници в Пернишки окръг“, София, 1983 г.
- ↑ а б Тонин, Димитър, „Трънски край“, Енциклопедичен пътеводител, 2017 г., Издателство „Шамбала“
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 180.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 295
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.384
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, 446.
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.364
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.27, ISBN 978-954-319-260-1
- ↑ {{МОО|835
- ↑ а б Илиев, Николай. Трънският край. Селища, църкви и манастири (пътеводител-алманах), под редакцията на Григор Симов, София 2013, издателство Българи, с. 70 – 71
- ↑ Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия)
- ↑ Данчов, Н. Г. и И. Г. Данчов, Българска Енциклопедия, София 1936, с. 241
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 63
- ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.37, ISBN 978-954-319-260-1
- ↑ а б Зденка Тодорова, „Светилища, разделени с граница“, стр.12, ISBN 978-954-91977-2-3, 2007 г.
- ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.47, ISBN 978-954-319-260-1
- ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.50, ISBN 978-954-319-260-1
- ↑ Николай Симов Николов, „Село Врабча, Трънско“, издателство „Шамбала“, 2021 г., стр.55, ISBN 978-954-319-260-1
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Vrabcha Cove.
| ||||||||
| ||||||||||||||||||||||||