Главановци (област Перник)
За другото българско село вижте Главановци (област Монтана).
| Главановци | |
 Изглед към Главановци от запад | |
  Главановци  Главановци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 66 души[1] (15 март 2024 г.) 12,4 души/km² |
| Землище | 5,359 km² |
| Надм. височина | 762 m |
| Пощ. код | 2480 |
| Тел. код | 07734 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 14979 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
Главановци е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Главановци се намира планински район в историко-географска област Краище. Разположено е амфитеатрално по склона на каменист хълм в най-тясната част на Знеполе (Трънската котловина). Главановци граничи със селата Насалевци, Милославци и Лешниковци. На север граничи с гористия хълм, а на юг с Ерма река, поради което обработваемата земя в землището на селото е ограничена.
Отначало център му е бил карстовият извор, но по-късно, когато селото се развива, той се пренася на главното шосе, сега Републикански път II-63, където са разположени кметството, пощата, училището, здравната станция състоящ се от лекарски кабинет и стоматологични - дентални кабинети, както местно звено на милицията и понастоящем полиция, както и мн. др. държавни учреждения. Така се образува Главановски Ан (Главановски хан).
История
[редактиране | редактиране на кода]По предание първи заселници били фамилиите[2] Буринови, а стари родове са: Копаранови, Рашени, Бойчови, Милошеви, Буринови, Цвейни, Маркови, Караджини и Зубини, на чиито имена са наречени и махалите.
Коренът на населеното място идва от глав [3] [4] В стари документи и османски регистри селото е записвано като: Главановци в 1454 г.[5]; Гълавановча, Галаванофча в 1576 г.[6][7]; Галавануфча в 1624 г.[8]; Главановци в Номоканон от 1689 (зап. л. 9б, Опис I 204); Главановци в 1878 г.[9] В съкратен регистър на Пиротския кадилък от 1530 година Главановче е отбелязано като село в каза Изнебол (Знеполе) с 8 бащини.[10]
През 1943 година селото на два пъти е нападано от комунистически партизани. Първото нападение е на 16 юни 1943 г., когато петима партизани от Трънския партизански отряд, водени от Славчо Трънски, съвместно с 10 югославски партизани завземат полицейския участък и унищожават мандрата в селото. Убит е кметът. При изтеглянето двама партизани са ранени с ловна пушка.[11][12] Второто нападение е на 15 септември 1943 година. В него участват и 20 души югославски партизани. Нападнати са полицейските части, разположени в участъка и в училището, но след пристигане на полиция от Клисура и Стрезимировци партизаните отстъпват.[13] Междувременно, на 28 юли 1943 година комунистическите партизани Стефан Рангелов и Славчо Цветков убиват секретар-бирника на главановската община. [14]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Сред околните природни забележителности са вр. Щърби камик (1479 m) в планината Руй, планината Рудина и р. Ерма.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Незнаен гроб на убит 1944 г. от фашистите - Трънски окръг
Незнаен гроб на убит 1944 г. от фашистите - Делчо Андонов Симов (Горшо), партизанин от Трънския партизански отряд, деец на БРП (к), офицер, генерал-лейтенант;
- Йона Петров Паунов (Йона Петров) – партизанин от Трънския партизански отряд, р. 1906 г., с. Главановци, Трънска околия, убит при схватка с полицията в село Туроковци на 25.08.1944 г. [15];
- Милтен Атанасов Милтенов (Мишо Атанасов) (1923 – 2011), партизанин от Трънския партизански отряд, началник на Народна милиция
в гр. Трън, строител.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Славчо Атанасов „Насалевци“, Изд. „Отечествен фронт“, София 1987
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Насалевци. София, „Отечествен фронт“, 1987. ISBN 978-954-383-010-7. с. 133.
- ↑ Трънските думи – речник на регионалния говор. София, „Изток-запад“, 2011. ISBN 978-954-9380-09-5.
- ↑ Атанасов, Славчо. Насалевци. София, Отечествен фронт, 1987. с. 225.
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.369
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.178
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.388
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Катич, Татяна и Драгана Амедоски. Съкратен регистър на Пиротски кадилък от 1530 година, Известия на държавните архиви, брой 99, 2010 г., с. 189.
- ↑ Цоич, Стоян. Из записките на партизанина. Нападението на български и сръбски партизани срещу Главановци, в. „Братство“, Пирот, г. І, бр. 5, 16 август 1959 г., с. 6
- ↑ Витанов, Павел. Създаване и дейност на Трънския партизански отряд (юли 1942 - септември 1943), Военноисторически сборник, г. XV, бр. 3, 1976, с. 49.
- ↑ Витанов, Павел. Създаване и дейност на Трънския партизански отряд (юли 1942 - септември 1943), Военноисторически сборник, г. XV, бр. 3, 1976, с. 55.
- ↑ Витанов, Павел. Създаване и дейност на Трънския партизански отряд (юли 1942 - септември 1943), Военноисторически сборник, г. XV, бр. 3, 1976, с. 50.
- ↑ www.pk.government.bg
| ||||||||