Слишовци
| Слишовци | |
 Музей на революционната борба в Трънския край | |
  Слишовци  Слишовци | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 18 души[1] (15 март 2024 г.) 2,14 души/km² |
| Землище | 8,473 km² |
| Надм. височина | 869 m |
| Пощ. код | 2484 |
| Тел. код | 07734 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 67458 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
| Слишовци в Общомедия | |
Слишовци е село в Западна България, област Перник, община Трън.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Слишовци се намира в планината Руй, близо до границата с Република Сърбия и връх Руй. Разстоянието до общинския център град Трън е 17 км, до областния център град Перник е 62 км, а до ГКПП Стрезимировци е 3 км.
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е старо. По предание първите заселници на Слишовци са дошли от Босилеградско, Краището и Клисура, а името му е дадено от болярин (хунски княз) на име Слишай. Той се влюбил в красиво момиче от селото, но за зла участ момичето се разболяло и умряло. И за да му напомня за него, боляринът се заселил в този район, а селото било наречено Слишовци.[2]
Селото се споменава в османо-турски регистри като Слушовица (1451 г.)[3], Ишлушувидже (1453 г.), Ислишофча (1624 г.)[4] и Слишовци през ХVIII в. в Поп Стефанов поменик.[5]
От много по-ранни периоди са открити следи в околностите на селото от старинни водопроводи. Намерени са множество пръстени, водопроводни тръби. В землището са намерени три каменни чука, част от керамична брадвичка, старинни монети, грънчарски произведения и др.[6]
Западно от селото в местността Манастир е имало няколко манастира, като „Св. Рангел“, „Св. Петка“, „Св. Илия“, които при нахлуването на кърджалиите в Трънско са опожарени, а монасите – избити.[7]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
Паметникът, издигнат на Слишовска могила[8], е на няколко километра от българо-сръбската граница. Кулата камбанария е построена със средства на местните хора през 30-те години на XX век. Тя е висока 25 метра. Издигната е след Ньойския договор, за да може звука от камбаната да напомня на българите, останали зад граничната бразда, че не са забравени.[9] Могилата има древен произход, което се доказва с множеството археологически открития от римско време. Паметникът е променян няколко пъти през годините. През 50-те години на ХХ в. се прави частична реконструкция на приземната част на меморяла, за да се направи музейна експозиция. Преустройството продължава няколко години и е завършен през 1972 г. Разширява се приземната част, прави се допълнително помещение – костница на загиналите по време на Отечествената война. На лицевата страна отвън е поставена възпоменателна плоча с имената на антифашисти от Трънско и на всички загинали, действали по време на съпротивата в Трънския край. С преустройството на паметника костница в близо до него се изгражда музей на антифашистката борба, състоящ се от изложбена зала за музейни експозиции, киносалон и сервизни помещения.
Паметникът е включен в регистъра на военните паметници за Пернишка област.[10]. Античната тракийска могила (Слишовска могила) е ограбена в края на 90-те години от иманяри. Музеят и костницата вече са затворени, но селото още може да се похвали с красивата река Ерма и балканска пъстърва. В гората към сръбската граница има паметник на Замръзналия войник, има и кръст в земята.
В селото е имало почивна станция на МНО, която не функционира и е в разруха. Ползвана е за кратко като леглова база от НАТО в края на ХХ век, както и за старчески дом.
В село Слишовци има голяма спортна открита площадка с открити басейни, тенискортове, баскетболни, волейболни игрища и градини за малки деца и възрастни. През 90-те години там са настанени американски войници, които ремонтират болницата в Трън. Периодът съвпада с войната в Югославия. След 1944 г. на мястото на камбанарията е направен мемориал с музей (според някои и костница)[11].
В планината над селото има военна комуникационна мачта с ретанслатари за различни нужди, която е Национален стратегически обект в действие.[12] Мобилните оператори в България също имат изградени препредаващи клетки обслужващи граждански нужди.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Паметникът през 80-те год., детайл -
Черквата в село Слишовци на ул. „Неизвестна“ № 47 -
Знеполе и Слишовска могила -
Ограбена костница (антична могила) от иманяри -
Почивен дом на Българската армия -
Многофункционална действаща комуникационна станция (~ 980 м н.в.) между селата Слишовци и Стрезимировци -
Спортният комплекс -
Панорама на спортно-почивния комплекс на БА
_%D0%BE%D1%82_%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8F%D1%80%D0%B8_%D0%B2_%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE_%D0%A1%D0%BB%D0%B8%D1%88%D0%BE%D0%B2%D1%86%D0%B8_(1).jpg)
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Слишовци
Асен Юлиянов – държавен и строителен деец, дългогодишен заместник-министър на строежите
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
- ↑ ИБИ – Извори за Българската история. С. БАН. Т. ХIII 363
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.461.
- ↑ Опис III ─ Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. III. С., 1964, л.60б
- ↑ Няколко Трънски села и връзката им с историята на България от XI в.
- ↑ Цветкова, Лалка. Местните имена в Трънско, В. Търново, 2016, с. 101.
- ↑ Трънско минало и съвремие. София, „Аксони-издат“, 2008. ISBN 978-954-383-010-7. с. 323.
- ↑ БНТ1. Благотворителен търг за кулата-камбанария в с. Слишовци
- ↑ 5-те хиляди лева за паметника в Слишовци ще са за почистването му, което ще е през пролетта // zapadno.com.
- ↑ Събират пари, за да върнат комунистическия символ край Слишовци към автентичния му вид на камбанария // zapadno.com.
- ↑ Ретранслатор Знеполе, до село Слишовци // Архивиран от оригинала на 2021-06-02.
| ||||||||