Шипковица (област Перник)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шипковица.
| Шипковица | |
  Шипковица  Шипковица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 6 души[1] (15 март 2024 г.) 0,338 души/km² |
| Землище | 17,751 km² |
| Надм. височина | 1190 m |
| Пощ. код | 2493 |
| Тел. код | 07735 |
| МПС код | РК |
| ЕКАТТЕ | 83209 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Перник |
| Община – кмет | Трън Цветислава Цветкова (ГЕРБ; 2019) |
Шипко̀вица е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Шипковица се намира в планински район, част от планините на Краището, разположено в западната част на България по границата ни със Сърбия. На 1 – 2 часа път от селото се намира най-високият им връх – Било (1737 м) в планината Кървав камък.
Селото е съставено от множество махали, разположени по билните части на заоблените планински склонове. Местността е обрасла с вековни букови гори, между които се намират красиви поляни с множество шипкови храсти, откъдето идва името на селото.
История
[редактиране | редактиране на кода]В стари записи селото е отбелязвано като: Шибковиче, Шибкуфча (Шипковица), Шипкофча в 1576 г.[2][3][4]; Шипковица в 1878 г.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Шипковица е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
По Ньойската граница, прокарана през 1920 година, 250 декара от землището на селото, предимно ливади, остават в Сърбия, в землището на село Божица. През 1942 година, по време на българското управление в Западните покрайнини, тези земи са върнати на Шипковица.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Борис Анакиев (р. 1935), български офицер, генерал-майор от Строителни войски
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Ежегодно в село Шипковица се провежда събор през предпоследната неделя на месец октомври. Наричат го „Войнишки светъц“, и е свързан с многото загинали през войните от началото на 20 век жители на селото. На това общоселско събиране се дава курбан за здраве и успехи. В селото има построен параклис, около който се провежда съборът.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека “В. Kоларов” от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 1961, стр.478
- ↑ Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576-77 г.). Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.441
- ↑ Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.129
- ↑ Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 889.
- ↑ Петров, А. Уреден междуселски спор, в. Български запад, бр. 14, 28. 6. 1942, с. 3.
| ||||||||