Министерство на отбраната на България
| Министерство на отбраната | |
 Знаме на министерството на отбраната | |
 Лого на министерството на отбраната | |
.JPG) | |
| Информация | |
|---|---|
| Абревиатура | МО |
| Основаване | 5 юли 1879 г.* |
| Предходни органи | Военно министерство Министерство на войната |
| Тип | министерство |
| Юрисдикция |  България |
| Седалище | София, България |
| Бюджет | 1,88 млрд. лева (2022)[1] |
| Отговорен министър | Атанас Запрянов, министър на отбраната |
| Висшестоящ орган | Министерски съвет на България |
| Уебсайт | mod.bg |
| Министерство на отбраната в Общомедия | |
Министерството на отбраната е държавна институция в България с ранг на министерство, която осъществява правителствената политика във военната област и политическото ръководство на Българската армия. То е сред първите 6 български министерства, създадени на 5 юли 1879 г. (стар стил). Министърът на отбраната е член на Министерския съвет.
Централната администрация на министерството се намира в сграда на улица „Дякон Игнатий“ № 3 в София. Тя е построена през 1885 г. по проект на чешкия архитект Антонин Колар, а между 1939 и 1945 г. е основно преустроена от архитектурното бюро „Васильов-Цолов“ по проект на архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Създаване
[редактиране | редактиране на кода]Създаването на армия е едно от първите действия предприети от българските власти след Освобождението от 1878 г. Със заповед от 15 юли на същата година се създава Българската земска войска. А още в първото правителство на свободна България, ръководено от министър-председателя Тодор Бурмов, Военното министерство е сред основните институции на държавата. То е създадено с Указ № 23 от 5 юли 1879 г. на основание чл. 161 от Търновската конституция. Като най-висше военноадминистративно учреждение в България[3].
Функции и структура
[редактиране | редактиране на кода]
Военното министерство има следните основни задачи: защита на държавния суверенитет и националната независимост, охрана и отбрана на териториалната цялост на държавата, отстояване интересите на българското общество и ценностите на националната идентичност. В първите години на XX в. Военното министерство продължава работата по изграждането на масова и модерна армия. Неговата структура претърпява изменения, с които се цели военното ведомство да се приведе в съответствие с настъпилите промени в организацията, подготовката, материално-техническото снабдяване и комплектуването на въоръжените сили с личен състав[3].
През 1905 г. се създава Военен съвет, който е съвещателен орган към военния министър. През 1907 г. във военното ведомство се създава Информационно бюро. С тази структура Военното министерство съществува до 11 юли 1911 г., когато с промени в Търновската конституция е преименувано на Министерство на войната (МВ) – виж. правителство на Гешов)[3].
На Министерството на войната се възлагат задачите по подготовката на запасния личен състав, мобилизирането му и комплектуването на нови подразделения и части. Приоритет в дейността на военното ведомство става попълването на армията с команден състав. С демократизацията на българското общество, започнала през 1989 г. се променя и организационната структура на Министерството. С Указ № 168 от 20 декември 1990 г. то се преименува в Министерство на отбраната (МО). Съгласно Конституцията, приета от VII велико народно събрание през 1991 г., върховен главнокомандващ на въоръжените сили е президентът, ръководството на Министерството на отбраната (МО) отчита дейността си пред Народното събрание[3].
Упражняването на граждански контрол над въоръжените сили и специалните служби произтича от ценностите на демократичното гражданско общество и е залегнало в националното законодателство. Законодателните актове на Народното събрание създават основните регулиращи механизми в областта на отбраната и националната сигурност.
Организационната структура на Министерството на отбраната се привежда в съответствие с настъпилите промени и приоритети в държавната политика за членство на България в НАТО и Европейския съюз[3].
Структура
[редактиране | редактиране на кода]Към 12 септември 2015 година министерството има следната структура[4]:
- Инспекторат
- Дирекция „Сигурност на информацията“
- Дирекция „Вътрешен одит“
- Звено „Финансов контрол и материални проверки“
- Звено „Протокол“
- Специализирана администрация
- Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“
- Дирекция „Отбранителна политика“
- Дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“
- Дирекция „Управление на човешките ресурси“
- Дирекция „Отбранителна аквизиция“
- Дирекция „Проектно управление“
- Дирекция „Социална политика“
- Обща администрация
- Дирекция „Административно и информационно обслужване“
- Дирекция „Връзки с обществеността“
- Дирекция „Правно-нормативна дейност“
- Дирекция „Финанси“
- Щаб на отбраната
Ръководство
[редактиране | редактиране на кода]Към 20 май 2024 година министерството има следното ръководство:[5]
- Министър: Атанас Запрянов
- Заместник-министър: Радостин Илиев
- Заместник-министър: Иван Пейков
- Заместник-министър: Аделина Николова
- Началник на отбраната: адмирал Емил Ефтимов
- Заместник-началник на отбраната: генерал-лейтенант Михаил Попов
- Заместник-началник на отбраната: генерал-лейтенант Цанко Стойков
- Постоянен секретар на отбраната: Антон Ластарджиев
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Министерство на отбраната, Официален сайт
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
- ↑ София преди и сега: Министерство на отбраната // stara-sofia.blogspot.com/, 16 януари 2013. Посетен на 16 януари 2013.
- ↑ а б в г д МО. Министерството на отбраната – създаване, структура и функции. Посетен на 12 септември 2015.
- ↑ МО. Структурата на Министерството на отбраната в официалния му сайт.
- ↑ https://www.mod.bg/bg/ministry_minister.html
|
