Направо към съдържанието

Изатовски манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изатовски манастир
Изатовски манастир
Манастирът преди 1918 г.
Манастирът преди 1918 г.
Вид на храмаправославен манастир
Страна Сърбия
Населено мястоИзатовци
РелигияСръбска православна църква
ВероизповеданиеСръбска православна църква
ЕпархияНишка
ИзгражданеXIX век
Статутнедействащ

Изатовският манастир „Свети Архангел Михаил“ е бивш манастир в Западните покрайнии в днешна Сърбия, край село Изатовци. От църквата на манастира е съхранен само притворът, където се отслужват богослужения.[1]

Останките от манастир са разположени на около половин километър югоизточно от центъра на Изатовци.[2]

Според някои сведения манастирът в Изатовци е от ХVІІІ век (1703 г.[3]), според други - от началото на 40-те години на ХІХ век. Според първата версия към 1839 година манастирът е възобновен.[4]

През 1840 година е построен храмът на манастира и конаците му. Манастирът се развива като духовен център на Висока[5], в него работи килийно училище, в което учат деца от региона.[6][7] Според краеведа Богдан Николов началото на килийното училище е поставено през 1830 година.[4]

От 1871 година манастирът е под ведомството на Българската екзархия. В свое писмо от 14 януари 1878 година пиротският митрополит Евстатий определя Изатовския манастир „Свети Архангел Михаил“ като един от богатите манастири в епархията.[8]

От 1920 година, с изключение на 1941-1944 г., Изатовският манастир е подведомствен на Сръбската православна църква. Според доклад на царибродския архиерейски наместник от януари 1942 година манастирът е без храм, защото се е срутил при сръбския режим. Земята му е малка и бедна, а гората му е опустошена.[9]

През 1961 година манастирът е напълно разрушен, а камъните са използвани за построяване на овчарник за местната земеделска кооперация.[5] През същата година разрушаването му предизвиква безрезултатни критики в българоезичния вестник „Братство“.[4]

Храмът на манастира

[редактиране | редактиране на кода]

Манастирската църква е била еднокорабна, строена от дялан камък, с двукатен, покрит с керемиди покрив, над който се е издигал осемстенен каменен купол. Смята се, че църквата е изградена през 1840 година от майстор Никола (Кола) от с. Больев дол, след изграждането на църквата в Смиловския манастир. Според легенда, след построяването на църквата, когато всички се радвали, първомайсторът казал „Майстори, погрешимо!“, но не казал къде точно е грешката. По-късно, в края на ХІХ век църквата е полуразрушена. Пострадва допълнително при земетресението от 1928 година.[5]

  1. Манастир Пресвете Богородице - Изатовац eparhijaniska.rs, посетен на 24 април 2018 г.
  2. Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 27.
  3. Бойков, Ванче. Православни храмове в нашите краища (2) // Братство, година ХХХVІІІ, брой 1654, 18 септември 1997, с. 10.
  4. а б в Николов, Богдан. Височка (ана)тема. Изатовският манастир „Св. Архангел Михаил“ // Братство, година ХLІІІ, брой 1862, 14 септември 2001, с. 6.
  5. а б в Иванов, Цветко, Костов, Саша, Николова, Весна и Людмила Зидарова. Вяра и камък, Димитровград 2013, с. 27-29.
  6. Николов, Богдан. Цариброд, София 2005, с. 69.
  7. Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 102.
  8. Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 251.
  9. Българите от Западните покрайнини (1878-1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 542.