Ялботина (град Пирот)
Тази статия е за селото в Пиротско. За селото в община Драгоман вижте Ялботина.
| Ялботина Јалботина | |
  Ялботина | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 594 m |
| Население | 104 души (2002) |
Ялботина (на сръбски: Јалботина) е село в община община Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 година населението му е 104 души.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ялботина е купно село, разположено в югоизточната част на Пиротската котловина.
История
[редактиране | редактиране на кода]В джелепкешански регистър от 1567 – 1577 година селото е вписано като Горна Лалботина и има пет джелепкешански домакинства. Част е от каза Шехиркьой.[1] В регистър на войнушките бащини от 1606 година се споменават три празни бащини в Горна Яблотина.[2]
По Берлинския договор от 1878 година селото е включено в пределите на Сърбия. Според сръбския автор Мита Ракич през 1879 година Ялботина има 56 къщи и 203 жители (100 мъже и 103 жени). Един от мъжете е грамотен.[3]
През 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Ялботина е част от Суковска община на Пиротска селска околия и има 285 жители.[4] Към 1941 – 1942 година Ялботина има 78 къщи и 89 венчила.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – 439 жители.
- 1953 – 421 жители.
- 1961 – 371 жители.
- 1971 – 290 жители.
- 1981 – 202 жители.
- 1991 – 122 жители.
- 2002 – 104 жители.
Според преброяването от 2002 година жителите на селото са сърби.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 25. // Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2018-05-06.
- ↑ Турски извори за българската история, т. V, Редактор Бистра Цветкова, София 1974, с. 242.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 392.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 62.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 543.