Ръсовци
- Вижте пояснителната страница за други значения на Хърсово.
| Ръсовци Рсовци | |
 | |
  Ръсовци | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пиротски окръг |
| Община | Пирот |
| Надм. височина | 695 m |
| Население | 183 души (2002) |
| Ръсовци в Общомедия | |
Ръ̀совци (местна форма на Хърсовци, на сръбски: Рсовци) е село в община община Пирот, Пиротски окръг, Сърбия. През 2002 година населението му е 183 души.
География
[редактиране | редактиране на кода]Ръсовци е купно село, разположено в областта Висок.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В османотурски регистър от средата на XVI век се споменава село Хърсовче, с 45 домакинства, шестима неженени жители и пет вдовици и приход от 3995 акчета[1]
По Берлинския договор от 1878 година селото е включено в пределите на Сърбия. Според сръбския автор Мита Ракич през 1879 година Рсовце има 94 къщи и 765 жители (382 мъже и 383 жени). Един от мъжете е грамотен.[2] През 1887 година училищният инспектор Б. Т. Тирич, който посещава Рсавци, пише, че в селото е разпространен сифилисът. Той също така отбелязва:
| „ | Българската пропаганда има голямо влияние в този район. Това, освен по другото, се забелязва и по българските шапки, които са раздадени на младите мъже... Това трябва да се спре. За това най-удобното средство е самият учител, но трябва да се изпрати отличен човек...[3] | “ |
През 1915-1918 и 1941-1944 година Ръсовци е в границите на военновременна България. През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Ръсовци е център на Ръсовска община на Пиротска селска околия и има 1152 жители.[4]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – 1519 жители.
- 1953 – 1406 жители.
- 1961 – 1221 жители.
- 1971 – 823 жители.
- 1981 – 479 жители.
- 1991 – 347 жители.
- 2002 – 183 жители.
Според преброяването от 2002 година жителите на селото са сърби.
Културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]
- Пещерна църква „Свети свети Петър и Павел“, намираща се край селото. Смята се, че е от средата или втората половина на ХІІІ век. Запазени са остатъци от стенописи, сред които е известно изображението на плешивия Исус. Обявена е за паметник на културата през 1981 година.[5]
- Манастир „Свети Илия“, разоположен на 1,5 км. от селото. В църквата няма стенописи или надписи. Смята се, че е изградена през втората половина на ХІХ век. Обновявана е през 1936 и 1945 година.[5] През 2009 година църквата е разрушена и на нейно място е издигната нова.[6]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото е на 2 август, Илинден.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 149. виж и Ћирић, Јован. Насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 8-9, Пирот 1977, с. 167.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 393.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Друа 1883-1893, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1982, с. 284.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 62. Единственото село в общината е самото Ръсовци
- ↑ а б Петковић, Милица. Водич. Манастири и цркве у Понишављу, Пирот 1995, с. 29-31.[неработеща препратка]
- ↑ Манастир Светог Илије - Рсовци eparhijaniska.rs, посетен на 7 май 2018 г.
- ↑ Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 99.