Горани
Част от серията статии за |
Българите |
---|
Българска култура |
По региони и страни (вкл. диаспората) |
Религия |
Диалекти на българския език |
Гораните или горанците (друго самоназвание – нашинци или нашенци) са малка помашка общност, живееща в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина от двете страни на границата между Албания и Косово, на юг от Кукъс и Призрен. Албанците наричат населението на Гора горани (goranë), торбеши (torbeshë),„българи“ („Bulgareci“) [1] или ги характеризират като потур (poturë)[2].
През XVIII век (до началото на XIX век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към така наречените преходни у-говори.
В Република Сърбия живеят 7 770 горанци (2022г.).[3]
Гора
[редактиране | редактиране на кода]Горанските селища в Косово (Призренска гора) са Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Орчуша, Любовища, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево, Рестелица. Общинският център на Косовска гора е Драгаш (Шар), имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополе след административното ѝ присъединяване към Гора.
Един от известните горани в бивша Югославия е Фахрудин Юсуфи, бивш югославски футболен национал, играч на „Партизан“ и „Шалке 04“, роден през 1939 г. в село Зли поток.
След Косовската криза от 1999 го. и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000 – 11 000 души. В останалите части на Сърбия според преброяването от 2002 г. живеят 4581 горани, от които по-голямата част – в Белград (3340 души).
Гора в Албания
[редактиране | редактиране на кода]Най-голямото горанско село в Албания е Шищевец (Шищейец) – 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борие (Борье), Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарище, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. От рода Докле от село Борие са бившият заместник министър-председател на Албания Намик Докле и етнографът и историк Назиф Докле.
Гора в Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]Преселници от Гора живеят и в 2 села в Северна Македония: Урвич и Йеловяне, където са силни процесите на турцизация и албанизация.
Организации
[редактиране | редактиране на кода]През 2004 г. в областта Жупа на изток от Гора, в село Долно Любине, Косово е създадено Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани“ (на сръбски: Kulturno-prosvetno društvo Bugara iz Župe „Bugarski Muhamedani“). Новата организация си поставя за цел да съхранява и развива културата и традициите на българската общност в Косово. Президент на организацията е Фикрет Карадолами.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- 2 текста в Уикиизточник (Българите в Гора и Срещи с българите в Гора и Жупа), автор Емил Миланов.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Albania: From Anarchy to a Balkan Identity. C. Hurst & Co. Publishers, 1997. ISBN 978-1-85065-279-3. с. 205–.
- ↑ Dokle, Nazif. Reçnik Goransko (Nashinski) – albanski, Sofia 2007, Peçatnica Naukini akademiji „Prof. Marin Drinov“, s. 5, 11
- ↑ https://publikacije.stat.gov.rs/G2023/Pdf/G20234001.pdf
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Клип за Българите Горани в Косово
- Клип за Българите Горани в Косово
- Сайт за Гораните-Българите в Косово Архив на оригинала от 2009-08-31 в Wayback Machine.
- Йордан Колев. Нашенците в Косово Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
- Ана Кочева-Лефеджиева. Българските говори в Косово.
- Литература относно Исляма и мюсюлманите на Балканския полуостров и в югоизточна Европа
- Хюсеин Мехмед, Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония, София, 2007
- Таня Мангалакова, НАШЕНЦИ В КОСОВО И АЛБАНИЯ, Таня Мангалакова, „НИБА консулт“, София, 2009, ISBN 978-954-451-027-5, откъс
|
|