Горани

Гораните или горанците (друго самоназвание – нашинци или нашенци) са малка помашка общност, живееща в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина от двете страни на границата между Албания и Косово, на юг от Кукъс и Призрен. Албанците наричат населението на Гора горани (goranë), торбеши (torbeshë),„българи“ („Bulgareci“) ^[1] или ги характеризират като потур (poturë)^[2].

През XVIII век (до началото на XIX век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към така наречените преходни у-говори.

В Република Сърбия живеят 7 770 горанци (2022г.).^[3]

Гора

Горанските селища в Косово (Призренска гора) са Рапча, Горни Кръстец, Долни Кръстец, Орчуша, Любовища, Радеша, Лещане, Кукаляне, Вранище, Млике, Диканце, Глобочица, Бачка, Брод, Зли поток, Крушево, Рестелица. Общинският център на Косовска гора е Драгаш (Шар), имащ статут на град. Значителна част от населението в Драгаш е албанска, преселена от съседната област Ополе след административното ѝ присъединяване към Гора.

Един от известните горани в бивша Югославия е Фахрудин Юсуфи, бивш югославски футболен национал, играч на „Партизан“ и „Шалке 04“, роден през 1939 г. в село Зли поток.

След Косовската криза от 1999 го. и натиска от страна на албанското мнозинство голяма част от жителите на Косовска гора се изселват. Днес гораните в Косово наброяват около или под 10 000 – 11 000 души. В останалите части на Сърбия според преброяването от 2002 г. живеят 4581 горани, от които по-голямата част – в Белград (3340 души).

Гора в Албания

Най-голямото горанско село в Албания е Шищевец (Шищейец) – 1500 д. Останалите осем горански села в Албания са: Борие (Борье), Орешек, Църнелево, Оргоста, Кошарище, Запот, Пакища и Очикле. Немалко горани са се преселили в албански градове като Кукъс, Тирана и други. От рода Докле от село Борие са бившият заместник министър-председател на Албания Намик Докле и етнографът и историк Назиф Докле.

Гора в Северна Македония

Преселници от Гора живеят и в 2 села в Северна Македония: Урвич и Йеловяне, където са силни процесите на турцизация и албанизация.

Организации

През 2004 г. в областта Жупа на изток от Гора, в село Долно Любине, Косово е създадено Културно-просветно дружество на българите в Жупа „Български мохамедани“ (на сръбски: Kulturno-prosvetno društvo Bugara iz Župe „Bugarski Muhamedani“). Новата организация си поставя за цел да съхранява и развива културата и традициите на българската общност в Косово. Президент на организацията е Фикрет Карадолами.

Вижте също

2 текста в Уикиизточник (Българите в Гора и Срещи с българите в Гора и Жупа), автор Емил Миланов.

Вижте също

Косовари

Бележки

↑ Albania: From Anarchy to a Balkan Identity. C. Hurst & Co. Publishers, 1997. ISBN 978-1-85065-279-3. с. 205–.
↑ Dokle, Nazif. Reçnik Goransko (Nashinski) – albanski, Sofia 2007, Peçatnica Naukini akademiji „Prof. Marin Drinov“, s. 5, 11
↑ https://publikacije.stat.gov.rs/G2023/Pdf/G20234001.pdf

Външни препратки

[1] Albania: From Anarchy to a Balkan Identity. C. Hurst & Co. Publishers, 1997. ISBN 978-1-85065-279-3. с. 205–.

[2] Dokle, Nazif. Reçnik Goransko (Nashinski) – albanski, Sofia 2007, Peçatnica Naukini akademiji „Prof. Marin Drinov“, s. 5, 11

[3] ttps://publikacije.stat.gov.rs/G2023/Pdf/G20234001.pdf

[1]

[2]

[3]