Окръзи в Сърбия
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: площ, население, център по окръзи (може и в обща таблица), съставни общини. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Република Сърбия административно-териториално се подзразделя на 29 окръга и столичната административно-териториална единица Град Белград (включваща град Белград и други населени места), приравнена на окръг.
Общи данни
[редактиране | редактиране на кода]Окръзите включват общо 150 общини, 26 града (общини). Столичният окръг и градовете (общини) могат да се делят на градски общини: в окръг Град Белград са 17 броя, в общините Град Крагуевац, Град Ниш – по 5 бр., в общините Град Враня, Град Нови Сад, Град Пожаревац – по 2 бр.
Административното деление на страната е уредено от Закона за териториалната организация, приет от Народната скупщина на Сърбия на 27 декември 2007 г.
В информация с резултатите от преброяването на населението в Сърбия през 2011 година Републиканската служба за статистика ползва термина „област“ вместо „окръг“ – например „Пиротска област“ вм. „Пиротски окръг“, а за столичната единица дава дублетна форма: „Белградска област (Град Белград)“[1]
Окръзи по области
[редактиране | редактиране на кода]
- Севернобачки окръг
- Среднобанатски окръг
- Севернобанатски окръг
- Южнобанатски окръг
- Западнобачки окръг
- Южнобачки окръг
- Сремски окръг
- Белградски окръг
- Мачвански окръг
- Колубарски окръг
- Подунавски окръг
- Браничевски окръг
- Шумадийски окръг
- Поморавски окръг
- Борски окръг
- Зайчарски окръг
- Златиборски окръг
- Моравишки окръг
- Рашки окръг
- Расински окръг
- Нишавски окръг
- Топлички окръг
- Пиротски окръг
- Ябланишки окръг
- Пчински окръг
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((sr))((en)) „Попис становништва, домаћинстава и станова 2011. у Републици Србији. Становништво. Упоредни преглед броја становника 1948, 1953, 1961, 1971, 1981, 1991, 2002 и 2011. Подаци по насељима“ (PDF). Издавач: Републички завод за статистику, Београд. 2014. ISBN 978-86-6161-109-4. Посетено 20.05.2018
| ||||||||
