Росомач
| Росомач Росомач | |
 | |
  Росомач | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Надм. височина | 994 m |
| Население | 60 души (2002) |
| Телефонен код | 0038-1-10 |
| Росомач в Общомедия | |
Росомач (на сръбски: Росомач) е село в Сърбия, община Пирот. В 2002 година селото има 60 жители.
География
[редактиране | редактиране на кода]Росомач е разположено в котловината Висок (Горни Висок), в южните склонове на Стара планина. През селото тече Росомачка река.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местни предания пръв в селото се е заселил дедо Дивлян от околностите на София. След като убива турчин, той бяга в долината на Росомачката река, където впоследствие идват братята му и други негови съселяни.[1]
В регистър от средата на XVI век селого се споменава под сегашното си име. То има 13 домакинства, двама неженени жители и четири вдовици, а приходът от него възлиза на 969 акчета[2] В османски джелепкешански регистър от 1576 година е вписан един джелепкешан – Пею Берил.[3] В 1606 година селото е споменато като Русемач във войнушки списък.[4]
Традиционни занаяти в Росомач са овцевъдството и дюлгерството. Около 1871 година от майсторите Гога Йованов и Кентчо Пешин е построена местната църква „Света Петка – Параскева“.[5]
През 1870 година в Росомач е отворено едно от най-старите селски училища във Висока. В него, при даскал Нейко учат и деца от околните села.[6]
През 1878 година селото попада в Сърбия. По границата, определена от Берлинския договор от 1878 година, част от землището на Росомач остава в Княжество България.[7] В 1879 година селото е включено във Височки срез на Пиротски окръг. Според сръбския автор Мита Ракич през 1879 година Росомач има 56 къщи, 465 жители (241 мъже и 224 жени). Един от мъжете е грамотен.[8]
През 1916 година, по време на българското управление на Моравско, Росомач е част от Височкоржанска община на Пиротска селска околия и има 560 жители.[9]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- 1948 – 606 жители.
- 1953 – 590 жители.
- 1961 – 440 жители.
- 1971 – 337 жители.
- 1981 – 166 жители.
- 1991 – 107 жители.
- 2002 – 60 жители.
Според преброяването от 2002 година всичките 60 жители на селото са сърби.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Църква „Света Петка – Параскева“. Еднокорабна куполна постройка с тристенна отвън апсида, построена около 1871 година, вероятно на мястото на по-стара. Долната част на възпоменателния надпис на южната страна е изчукан поради сръбски шовинистически причини, както смята Николай Тулешков. Иконостасът е дело на Никола Образописов от Самоков и е изработен главно през 1872 година. По-късно върху фасадата е работил и крушовският зограф Наум Николов.
- Росомачко ждрело на Росомачка река, намиращо се между село Славиня и Росомач.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Росомач
- Гаврило Виданович – Сазда (1922-) - югославски партизанин, преподавател в Университета в Ниш
- Георги (Гога) Йованов – майстор-сторител от Славинската школа, построил църквите в Живовци и Росомач.[10]
- Други
- Качо Станков (1842 – 1904) – български учител, търговец и обществен деец, по произход от Росомач
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Видановић, Гаврило-Сазда. Висок – привредно-геогафска испитивања, Београд 1955, с. 35. // Архивиран от оригинала на 2017-06-25. Посетен на 2018-04-23.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. V, Редактор Бистра Цветкова, София, 1974, с. 148.
- ↑ Турски извори за Българската история. Т. ІІІ, Под редакцията на Бистра Цветкова и Анастас Разбойников, София, 1972, с. 152.
- ↑ Ћирић, Јован. Старост насеља Горњег Понишавља и Лужнице, Пиротски зборник 7, Пирот 1975, с. 29. // Архивиран от оригинала на 2021-12-30. Посетен на 2018-04-23.
- ↑ а б Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 22 – 23, 112 – 114.
- ↑ Тодоров, Момчил, Николов, Богдан, Пешев, Васил и Георги Тошев. Каменица, София 1998, с. 102.
- ↑ Българите от Западните покрайнини (1878 – 1975), Главно управление на архивите, Архивите говорят, т. 35, София 2005, с. 14.
- ↑ Пирот и срез Нишавски, 1801 – 1918. Грађа. Књига Прва 1801 – 1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 374, 393.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 61.
- ↑ Тулешков, Николай. Славинските първомайстори, София 2007, с. 22 – 23, 95, 112 – 113.