Бук (Гърция)
(пренасочване от Гара Бук)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бук.
| Бук Παρανέστι | |
 Гара Бук | |
  Бук  Бук  Бук | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Бук |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | 629 души (2021 г.) |
| Покровител | Свети Пантелеймон[1] |
| Пощенски код | 660 35 |
| Телефонен код | 2524 |
| Бук в Общомедия | |
Бук или Гара Бук (на гръцки: Παρανέστι, Паранести, катаревуса: Παρανέστιον, Паранестион, до 1927 година Μπούκια, Букия[2]) е село в Гърция, център на дем Бук от област Източна Македония и Тракия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 120 m надморска височина,[3] североизточно от Драма и северозападно от Ксанти в подножието на Южните Родопи на левия бряг на река Места (Нестос). Селото лежи на главния автомобилен път свързващ градовете Драма и Ксанти, а също е и гара на железопътната линия свързваща Западна Тракия с останалата част на Гърция.
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е засвидетелствано в XV век като Буково и е чисто мюсюлманско.[4] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-1570 година е регистрирана и мезрата Бук с друго име Бабук без население и годишен приход от данъци от обработваемите ѝ площи в размер на 600 акчета.[5]
В XIX век Бук е изцяло мюсюлманско село в Драмската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Букъ или Бюке има 400 жители турци.[6] Според статистиката на Анастас Разбойников, през XIX век Гара Бук е помашко село, което има 100 къщи в 1830 година, 120 - в 1878, 150 в 1912 и 1920 година.[7]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
На 11 май 1913 година в селото се случва тежка железопътна катастрофа.
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]
След Междусъюзническата война в 1913 година Бук попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Бук (Μπούκα) живеят 935 души.[9] Населението в 1920 година е 406 жители, като в това число са пресметнати жителите на околните махали Чифлик махале, Янозлу, Деделер, Муселим и Джами махале.[10]
В 20-те години жителите на Бук се изселват и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 16 бежански семейства с 54 жители.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Паранестион, в превод Приместово.[12] Стотина бежански семейства са заселени и на Гара Бук, която в 1928 година се води отделно селище с 360 жители, а по-късно е присъединена официално към Бук.[13]
Селото е доста богато, като населението се занимава със земеделие и скотовъдство.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Чатал | Τσατάλ | Дихалорема | Διχαλόρρεμα[14] | река |
| Байрам тепе[15] | Μπαϊράμ Τεπέ | Ипсома Фостериди | Ύψωμα Φωστερίδη[14] | връх в Боздаг на З от Лишен (875 m)[15] |
| Чал тепе[16] | Τσάλ Τεπέ | Ипсома Каликруну | Ύψωμα Καλλικρούνου[14] | връх в Боздаг на СЗ от Лишен (616,6 m)[16] |
| Дузлерия | Ντουζλέρια | Омалон | Όμαλόν[14] | |
| Пастрова[16] | Πέστροβα | Вуколикон | Βουκολικόν[14] | река в Боздаг на З от Бук (Буюк Дере), на която е село Пастрово[16] |
| Стамбул бугаз[16] | Σταμπούλ Μπουγάζ | Стена | Στενά[14] | връх в Боздаг на З от Бук (658 m)[16] |
| Буюк дере[16] | Μπουγιούκ Ντερέ | Мегало Рема | Μεγάλο Ρέμα[14] | река на Боздаг на З от Бук (Пастрова)[16] |
| Якопаза[16] | Γιακούπαζα | Ливадия | Λιβάδια[14] | местност на Боздаг на З от Бук и на Ю от село Карагьоз[16] |
| Карагьоз[16] | Καραγκιόζ | Мавромати | Μαυρομάτι[14] | връх в Боздаг (1054,6 m) и река на СЗ от Бук, на която е село Карагьоз[16] |
| Генез | Γενέζ | Кокинорема | Κοκκινόρρεμα[14] | река в Боздаг на СЗ от Бук, на която е село Кузмали[16] |
| Чибла | Τσίμπλα | Ипсома Карали | Ύψωμα Καραλή[14] | връх в Боздаг на З от Карагьоз (910 m)[15] |
| Чибла | Τσίμπλας | Рема Карали | Ρέμα Καραλή[14] | река |
| Кузмали[16] | Κούζμαλι | Ерепия Анилиу | Ερείπια Άνηλίου[14] | бивше село в Боздаг на З от Карагьоз[16] |
| Камбуру[16] | Καμπούρου | Камбурис | Καμπούρης[14] | връх в Боздаг (706 m) на СЗ от Бук[16] |
| Кангелия[16] | Καγκέλια | Кангели | Καγκέλι[14] | местност в Боздаг на СЗ от Бук[16] |
| Субаши[16] | Σούμπαση | Неромана | Νερομάννα[14] | местност в Боздаг на СЗ от Бук[16] |
| Пашова | Πάστοβα | Цакалос | Τσάκαλος[14] | възвишение в Родопите на С от Бук (357 m)[15] |
| Мезарликия | Μεζαρλίκια | Мнимата | Μνήματα[14] | местност в Боздаг на СЗ от Бук и на З от Драчища[16] |
| Чаири | Τσαΐρι | Ливадия | Λιβάδια [14] | местност |
| Дермен | Ντερμέν | Рема Идромилон | Ρέμα 'Υδρομύλων[14] | река на СЗ от Бук и на З от Драчища, десен приток на Места[16] |
| Апостолов баир[16] | Μπαΐρι Αποστόλου | Плагиес Апостолу | Πλαγιές Αποστόλου[14] | местност в Боздаг на СЗ от Драчища[16] |
| Чаир | Τσαΐρ | Ливади | Λιβάδι[14] | местност в Боздаг на СЗ от Драчища[16] |
| Копутчук | Κοπουτσούσκ | Ликорема | Λυκόρρεμα[14] | река, на която е село Капотчук |
| Къшла[16] | Κισλάς | Кастро | Κάστρο[14] | връх в Боздаг (680,5 m) на СЗ от Бук и на С от Кючуккьой[16] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 935[10][9] | 406[10] | 798[10] | 1168[10] | 822[10] | 1244[10] | 685[10] | 552[10] | 597[10] | 1256 | 625 | 629 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бук
Селвио (Силвио) Буци (1881 – ?), български войник, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Четиринадесета воденска дружина, носител на сребърен медал[17]
Такис Луканидис (1937 – 2018), гръцки футболист
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 144. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 83.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 72.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 199.
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 326
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103 и 832.
- ↑ а б Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 145. (на македонска литературна норма)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 163. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
- ↑ а б в г Lekáni GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 103.
| ||||||||||||||||||||||||
