Направо към съдържанието

Виа Диагоналис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Виа Милитарис)
Северният Балкански полуостров и Виа Милитарис през Късната античност

Виа Милитарис (на латински: Via militaris) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол. По няколко отклонения от Ниш (Naissus) до Одрин (Hadrianopolis) той се е свързвал на юг с Виа Игнация, на север с Виа Иструм, и на изток с Виа Понтика.

От Сингидунум до Цариград са били 924 km [1], с около 70 пътни станции и градове по пътя.

Военният римски път още от времето на Римската империя и до днес е най-важната комуникационна ос между Западна Европа и Ориента.

Наричан е с най-различни имена – Виа Диагоналис, Виа Сингидунум, Цариградски друм, голям диагонален път (Големият диагонал).[2] Тези имена обаче са продукт на съвременната историография и не се споменават в античните извори.

Преди да бъде настлан, пътят се споменава у Страбон като „пътя за Италия“ при описанието на района около Сремска Митровица и Сисак, Хърватска.[3]

Построен е по времето на император Нерон (37 – 68) през I век[4], а е завършен по времето на император Траян (53 – 117). Константин Иречек посочва римски надпис от 61 г. от времето на император Нерон, намерен на мраморна колона на 36 км северно от Пловдив,[5] в който се споменава строеж на военни пътища и станции (на латински: ...tabernas et praetoria per vias militares fieri iusit per Ti. Iulium Iustum proc[uratorem] provinciae Thrac[iae]).[6][7]

В Антониновия пътеводител е означен с началната и крайната точка – от Града (т.е. от Рим) през Аквилея до Византион.[8]

След завладяването на Константинопол (1453) османците наричат пътя „Голям военен път“.[9]

В пътеписа на немския архиепископ Веранциус от 1553 г. пътят е наречен „траяновия път“.[10] Около 1600 г. пътят е наричан Виа Траяна (Via Traiana) в ранните историографски изследвания.[11]

Наименованието Via militaris се използва в историографията след на публикация на Константин Иречек от 1877 г., озаглавена „Военният път от Белград за Константинопол. Една историко-географска студия“ (на немски: Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpässe. Eine historisch-geographische Studie). В самата студия обаче via militaris не се употребява като наименование, а като термин за означаване на тип римски път (на немски: Die Römerstrasse), имащ предимно военни цели.[12] Военният път от Белград за Константинопол се определя от автора като един от многото военните пътища на римляните.[5]

През 1909 г. в своите историко-географски очерци за Сърбия Феликс Каниц нарича всички римски пътища с термина Heerstrasse.[13] Каниц определя античния път в района на Ниш като „военен път от Виминациум за Солун“ (на немски: ...der antiken Viminacium-Tessaloniker Heerstrasse), [14] тъй като в този участък този военен път съвпада с via militaris от Сингидунум за Константинопол и имат общи станции – Praesidium Pompei, Rappiana и други, чието местоположение Ф. Каниц посещава.

Алтернативното наименование Via diagonalis е специфично само за българската историография от по-ново време, използва се след 60-те години на ХХ век.[15][16]

В Пойтингеровата карта е представен схематично с разстоянието между станциите в мили.[17]

В Антониновия пътеводител се изреждат последователно станции и спирки с разстоянието от предишната станция.[8]

В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.) монах от Бордо описва своето поклонническо пътуване до Божи гроб, като описва своя път през Балканите по трасето на Виа Милитарис. Посочени са всички градове, пътни станции и спирки за смяна на конете, в които монахът спира, а разстоянията са в римски мили.[18]

Реконструкция на Пойтингеровата карта, направена от Конрад Милър (Conradi Millieri) през 1887 г.
Реконструкция на Пойтингеровата карта, направена от Конрад Милър (Conradi Millieri) през 1887 г.

Археологически паметници

[редактиране | редактиране на кода]
Виа Диагоналис близо до Кастра Рубра

Останки от настилката

[редактиране | редактиране на кода]

Останки от калдъръма на стария римски път Виа Милитарис са личали до началото на XX век по левия бряг на Марица при Свиленград, по протежението на стария път за Стара Загора, наричан от местните хора „Стар Момковски път“ или „Старозагорски път“.[19]

Останки от каменната настилка на римския път са консервирани и изложени при римската станция Кастра Рубра в близост до с. Изворово, община Харманли.[20]

Крепостта Траянови врата, разположена на прохода на Виа Диагоналис през Ихтиманска Средна гора

През май 2010 г. при строеж на Паневропейски транспортен коридор 10 е открит добре запазен участък от римския път при Димитровград (Цариброд), Сърбия. Широкият 8 m път е постлан с големи каменни блокове и е с две ленти за движение[21].

На 4 km западно от с. Капитан Андреево е открита милиарна колона от времето на император Александър Север (222 – 235), сочеща отстояние от 12 римски мили до Адрианопол.[22] На 800 m южно от с. Момково е открита друга милиарна колона.[23]

Трасето на пътя и отделните станции търпят промяна през различните епохи от историята на Римската империя.

Комбинирана карта на Виа милитарис и Виа Егнация със съвременни топоними и граници
По-големи градове (civitas) по протежението на Виа Милитарис:
Антично име Местоположение
Aquileia Венеция, Италия
Sirmium Сремска Митровица, Сърбия
Singidunum Белград, Сърбия
Gratiana Добра, Сърбия
Viminacium Костолац, Сърбия
Naissus Ниш, Сърбия
Remesiana Бела Паланка, Сърбия
Serdica София, България
Philippopolis Пловдив, България
Hadrianopolis Одрин (Edirne), Турция
Arcadiopolis Люлебургаз, Турция
Byzantium Истанбул, Турция

Станции и трасе през I-III в.

[редактиране | редактиране на кода]
станция Карасура, разкопки от 1995 г.
Аерофотогграфия на късноантичната крепост Карасура при едноименната римска станция, близо до днешния гр. Чирпан, 1995.

Сведения за трасето и станциите в периода от I до III в. сл. Хр. се съдържат в Пойтингеровата карта (I-II в.) и в Антониновия пътеводител (III в.)

Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Мизия:
Антично име Сегашно местоположение Тип селище
Singidunum Белград, Сърбия civitas
Mons Aureus Смедерево, Сърбия mutatio
Виминациум Костолац, Сърбия civitas
Horreum Margi Чуприя, Сърбия mutatio
Rappiana Алексинац, Сърбия mansio
Найсус Ниш, Сърбия civitas
Ulmus с. Островица, Сърбия mansio
Ремесиана Бела паланка, Сърбия mansio
Turres Пирот, Сърбия mansio
Мелдия Сливница mansio
Скретиска Костинброд mansio
Serdica София civitas
Бугарака Лесново mansio
Helice Ихтиман mansio
Соней Траянови врата mansio
Карта от XVIII век със станциите в Тракия
Градове и пътни станции по трасето на Виа Милитарис на територията на провинция Тракия:
Антично име Сегашно местоположение Тип селище
Pons Ucasi Паланката, Ветрен mutatio
Бона Мансио Ветрен mutatio
Бесапара Синитово mutatio
Филипопол Пловдив civitas
Сирнота с. Маноле mutatio
Парамболе с. Белозем mutatio
Ранилум с. Оризово mutatio
Циле с. Черна гора mansio
Карасура с. Рупките mutatio
Пизос[24] с. Димитриево mutatio
Арзос с. Калугерово mansio
Кастра Рубра с. Изворово mansio
Бурдипта Свиленград mansio
Адрианопол Одрин, Турция civitas
Нике (Тракия) Хавса, Турция mansio
Бергула (Virgoli) Люлебургас, Турция mansio

Станции и трасе през IV в. сл. Хр.

[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно сведенията в Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.), много от станциите на Виа Милитарис променят своето местоположение и брой през IV в., а други запазват своето значение. Монахът от Бордо посочва и имената на провинциите от диоцезната система към времето на неговото поклоничество през 334 – 334 г. сл. Хр. Границата между провинциите Тракия и Европа не са посочени, но следва да се има предвид, че провинция Тракия попада в едноименния диоцез Тракия, в който са също провинциите Хемимонт и Европа.

Таблица: Станции през IV в. по Itinerarium Burdigalense
провинция име тип място р. мили km
Pannonia II Sirmium civitas Сремска Митровица 0 0 km
Fossis mutatio 9 13,33 km
Bassianae civitas Доњи Петровци 10 14,81 km
Novicianum mutatio 12 17,77 km
Altina mutatio Батајница 11 16,29 km
Singidunum civitas Белград 8 11,85 km
Moesia I ad sextum mutatio 6 8,89 km
Castra Tricornia mutatio Ритопек 6 8,89 km
ad sextum miliarem mutatio 7 10,37 km
Aureo Monte civitas Смедерево 6 8,89 km
Vingeia mutatio Смедерево 6 8,89 km
Margo mutatio 9 13,33 km
Viminatium civitas Виминациум 10 14,81 km
ad nonum mutatio 9 13,33 km
Municipium mansio Калище 9 13,33 km
Iovis pago mutatio 10 14,81 km
Bad mutatio 7 10,37 km
Idomum mutatio 9 13,33 km
ad octavum mutatio 9 13,33 km
Oromago mansio Horreum Margi (Чуприя) 8 11,85 km
Dacia Mediterranea Sarmatorum mutatio 12 17,77 km
Caminitas mutatio Ражани 11 16,29 km
Ipompeis mansio Praesidium Pompei 9 13,33 km
Rampiana mutatio 12 17,77 km
Naissus civitas Найсус (Ниш) 12 17,77 km
Redicibus mansio 12 17,77 km
Ulmus mutatio 7 10,37 km
Romansiana mansio Remesiana 9 13,33 km
Latina mutatio 9 13,33 km
Turribus mansio Пирот 9 13,33 km
Translatis mutatio Цариброд 12 17,77 km
Ballanstra mutatio 10 14,81 km
Meldia mansio 9 13,33 km
Scretisca mutatio 12 17,77 km
Sertica civitas Сердика (София) 10 14,81 km
Extuomne mutatio 8 11,85 km
Buragara mansio 9 13,33 km
Sparata mutatio 8 11,85 km
Hilica mansio 10 14,81 km
Soneium mutatio Траянови врата 9 13,33 km
Thracia Ponte Ucasi mutatio 6 8,89 km
Bona Mansio mansio Бона Мансио 6 8,89 km
Alusore mutatio 9 13,33 km
Basapare mansio Бесапара 12 17,77 km
Tugugero mutatio 9 13,33 km
Filipopulis civitas Филипопол 12 17,77 km
Sernota mutatio Сирнота 10 14,81 km
Paramvole mutatio Парамболе 8 11,85 km
Cillio mansio Циле 12 17,77 km
Carassura mutatio Карасура 9 13,33 km
Arzo mansio Арзос 11 16,29 km
Palae mutatio 7 10,37 km
Castozobra mansio Кастра Рубра 11 16,29 km
Rhamis mutatio 7 10,37 km
Haemimontus Burdista mansio Свиленград 11 16,29 km
Daphabae mutatio Капитан Андреево[22] 11 16,29 km
Nicae mansio Нике (Хавса) 9 13,33 km
Europa Tarpodizo mutatio 10 14,81 km
Urusio mutatio 7 10,37 km
Virgoles mansio Люлебургас 7 10,37 km
Narco mutatio 8 11,85 km
Druzipara mansio 9 13,33 km
Tipso mutatio 8 11,85 km
Tunorullo mansio 8 11,85 km
Beodizo mutatio 8 11,85 km
Heraclea civitas Heraclea Perinthus 9 13,33 km
Baunne mutatio 12 17,77 km
Salambria mansio Силиврия 10 14,81 km
Callum mutatio 10 14,81 km
Atyra mansio 10 14,81 km
Regio mansio 12 17,77 km
Constantinopoli civitas Константинопол 12 17,77 km
Общо: 660 977,46 km

С така разположените пътни станции, според Бурдигалския пътеводител, разстоянието Белград – Ниш – София се изминавало за 13 дни, а София – Пловдив – Одрин – Истанбул за 20 дни.

Трасе през Средните векове

[редактиране | редактиране на кода]

През Средновековието настилката на пътя и станциите по протежението му не са поддържани, въпреки че трасето продължава да се използва за търговия и война. Земите около пътя са гранични между балканските царства и Византия, поради което честа са обект на военни действия, а пътят се използва за придвижване на войски. Пътят остава важна връзка между Изтока и Запада и е използван от кръстоносните войски (1096 – 1099, 1147 – 1149 и 1189 – 1192) в посока Палестина. [25][16]

В участъка между Адрианопол и Филипопол трасето на пътя постепенно се измества по десния бряг на р. Марица, или на югозапад от реката, докато античното настлано трасе преминава по левия бряг.[16][26] Подобен маршрут избира за своята армия Теодор Комнин преди битката при Клокотница през 1230 г. За периода на късното средновековие добро описание на трасето ни дава бургундският пилигрим Бертрандон де ла Брокиер, който предприема поклоническо пътуване до Светите земи, а през 1433 г. се връща по суша през Балканите. Брокиер описва как той и другарите му, измежду които е и миланският посланик до турския султан в Адрианопол, на брой 10 души с коне, са превозени през река Марица с голям сал. Това става в рамките на първия ден от прехода им след напускането на Адрианопол, на 12 март 1433 г.[27] След престой във Филипопол, те преминават през мост над р. Марица веднага след излизането си от града, а оттам продължават по левия бряг на реката към София по трасето на античния път.[28]

След завладяването на Константинопол (1453) османците строят до него паланки и го използват най-вече за завладяването на Австрия.[29] Към 1578 г. описание на пътя ни дава Стефан Герлах, немски посланик при Високата порта в Цариград. В участъка след каменния мост в Свиленград пътят преминава по южния бряг на р. Марица, до „дълъг дървен мост“ в Пловдив, след което продължава по античното трасе през Пазарджик, Ветрен към Траянови врата.[26]

Сърбите се придвижват през сръбско-българската война (1885) по Виа Милитарис в България.

По няколко отклонения Виа Милитарис се е свързвал на юг с Виа Игнация, простиращ се от адриатическия браг, през градовете на брега на Егейско море, до Константинопол. От изток на запад главни такива отклонения са били: от Одрин (Hadrianopolis) по долината на Марица Hebrus до Траянополис (Traianopolis) (дн. с. Траянуполи) на нейното устие; от Пловдив (Philippopolis) през Родопите (Чернатица и Персенк) до Филипи (Philippi) (дн. Кринидес) на Беломорието; от Бесапара (Bessapara) (дн. с. Синитово до Пазарджик) през Никополис ад Нестум (Nicopolis ad Nestum) (недалеч от Гоце Делчев) по долината на Места (Nestus) отново до Филипи; от Сердика (Serdica) (Срѣдецъ, София) през Пауталия (Pautalia) (Кюстендил) по долината на Струма (Strymon) до Амфиполис (Amphipolis) (дн. Амфиполи) на нейното устие; и най-дългото отклонение от Ниш (Naissus) по долините на Морава (Magrus) и Южна Морава (Agrus), а след това и на Вардар (Axios) през Скупи (Scupi) (Скопие) и Стоби (Stobi) (при вливането на р.Черна) до Пела Pella (недалеч от Солун).

По подобен начин Виа Милитарис се е свързвал на север и с Виа Иструм, по протежението на Долен Дунав (Ister или Danubius). Такова е било отклонението от Ниш на североизток през Стара планина (Hemus) до Рицария (Ratiaria) (дн. с.Арчар), което всъщност е било част от важна пътна връзка между Дунав и Адриатика, чрез продължението от Ниш на югозапад през Улпиана (Ulpiana) или още Юстиана Секунда в дн. Косово към Лисус (Lissus) или още Алесио (дн. Леже) на Адриатическо море. От Рицария на югоизток е тръгвало и друго отклонение през Монтанезиум (Montanesium) (Монтана) и Петрохански проход до Сердика. Трето главно отклонение е свързвало Пловдив и Ескус (Oescus) (дн. с.Гиген) при устието на Искър (Oescus), което на юг е продължавало през Родопите по споменатия вече път до Филипи на Виа Игнация, по този начин свързващо Дунав с Адриатика. По-подробно станциите по този път са били: Philippopolis (Пловдив) ‐ Diocletianopol (Хисаря) – Viamata (с.Войнягово ‐ „Горни Стеници“) – Sub Radice (с.Христо Даново) – Montemno (пр.Беклемето – Карцов бук) – Ad Radices (с. Бели Осъм / Камен мост) – Sostra (с.Ломец) – Melta (Ловеч) – DorionesStorgosia (Плевен) – Ad Putea (с.Рибен) – Oescus (с. Гиген). От Ескус към Сердика е водело и друго важно отклонение, което също е продължавало във вече споменато по-горе отклонение – за Пауталия, но след това вместо по долината на Струма към Бяло море – към Стоби и Хераклея Линкестис (Heraclea Lyncestis) (до Битоля) на Виа Игнация. Неговите станции са били Heraclea Lyncestis (Битоля) – Ceramiae – Stobi – Astibos – Tranupara – Pautalia (Кюстендил) – Aelea – Serdica (София) – Oescus (Гиген). Друго второстепенно отклонение на север е започвало от Пизос (Pizus) (дн. с.Димитриево) и през Августа Траяна (Augusta Traiana), Шипченски проход и Никополис ад Иструм (Nicopolis ad Istrum) (дн. с.Никюп) на Янтра (Istrus) е достигало Дунав при Нове (Nove) (до Свищов).

Отклоненията към Виа Понтика на изток са по-малко. От Адрианопол първоначално на север по долината на Тунджа (Tonzos) е водело отклонение до Кабиле (Cabyle) (Ямбол), където то се свързвало с такова от Августа Траяна, и на изток излизало на Виа Понтика при Анхиало (Anchialus) (Поморие). На югоизток, от Nicae (Ostudizium) започвало отклонение на север през Странджа към Дебелт(Dueltum). Съществувало е и кратко отклонение към Мидия (Salmydessus). Второстепенно отклонение в посока запад-изток е свързвало и голяма част от градовете в Мизия (Монтанезиум, Мелта, Никополис ад Иструм), водейки до Марцианополис (Marcianopolis) (Девня) и Одесос (Odessos) (Варна) на Виа Понтика.

  1. A Short History of the Yugoslav Peoples, p. 12, Google Books
  2. Генчев, Ст.н.с.I ст. д-р арх. Христо Христов. „София, мислена в пространството и отвъд времето“, Второ допълнено издание, с.37 – Изд. „Фондация ЕХГ“, София, 2012.
  3. Страбон 7.5.2.Страбон. География // Посетен на 17.04.2020.
  4. Stephen Mitchell: The administration of Roman Asia from 133 BE to AD 250. Lokale Autonomie und römische Ordnungsmacht in den kaiserzeitlichen Provinzen vom 1. bis 3. Jahrhundert. Oldenbourg Wissenschaftsverlag, München 1999, ISBN 3-486-56385-8, S. 18 (Online).
  5. а б Dr. Constantin Jos. Jireček. Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpässe. Eine historisch-geographische Studie. Prag, Verlag von F. Tempsky, 1877. S. 5. Посетен на 17.04.2020. (на немски)
  6. CIL III Nr. 6123, библиография: CIL III Nr. 6123 Архив на оригинала от 2021-01-25 в Wayback Machine.
  7. Надпис № 13b в: Dumont, Albert, Homolle, Théophile. "Inscriptions et monuments figurés de la Thrace.” En: Mélanges d'archéologie et d'épigraphie, par Albert Dumont. Réunis par Th Homolle et précédés d'une notice sur Albert Dumont par L Heuzey. Paris, 1892. p. 326. Посетен на 19.04.2020. (на френски) или надпис№ 13a, цитиран от К. Иречек според предходното издание на A. Dumont
  8. а б Itinerarium Antonini Augusti, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 28.
  9. Kılıç, Ayşegül; Bir Osmanlı Akın Beyi Gazi Evrenos Bey İthaki Yay. İstanbul 2014, ISBN 978-605-375-345-2 p. 16.
  10. Felix Philipp Kanitz. VI. Stadt und Festung Niš // Das Königreich Serbien und das Serbenvolk von der Römerzeit bis zur Gegenwart. Durchgesehen und ergänzt von Bogoljub Jovanović. Direktor des Königl. Serbischen Statistischen Landesamtes a. D. Leipzig, Verlag Bernhard Meyer, 1909. S. 109. Посетен на 17.04.2020. (на немски)
  11. Mihailo Popovic. VON BUDAPEST NACH ISTANBUL. Die Via Traiana im Spiegel der Reiseliteratur des 14. bis 16. Jahrhunderts. Leipzig, Eudora-Verlag, 2010. ISBN 978-3-938533-07-9. Посетен на 17.04.2020. (на немски) Архив на оригинала от 2013-01-14 в Wayback Machine.
  12. Dr. Constantin Jos. Jireček. Die Heerstrasse von Belgrad nach Constantinopel und die Balkanpässe. Eine historisch-geographische Studie. Prag, Verlag von F. Tempsky, 1877. S. 7, 24, 48. Посетен на 17.04.2020. (на немски)
  13. Felix Philipp Kanitz. VI. Stadt und Festung Niš // Das Königreich Serbien und das Serbenvolk von der Römerzeit bis zur Gegenwart. Durchgesehen und ergänzt von Bogoljub Jovanović. Direktor des Königl. Serbischen Statistischen Landesamtes a. D. Leipzig, Verlag Bernhard Meyer, 1909. S. 98, 109, 133, 283. Посетен на 17.04.2020. (на немски)
  14. Felix Philipp Kanitz. VI. Stadt und Festung Niš // Das Königreich Serbien und das Serbenvolk von der Römerzeit bis zur Gegenwart. Durchgesehen und ergänzt von Bogoljub Jovanović. Direktor des Königl. Serbischen Statistischen Landesamtes a. D. Leipzig, Verlag Bernhard Meyer, 1909. S. 134. Посетен на 17.04.2020. (на немски)
  15. Маджаров, Митко. Римски пътища в България. Принос в развитието на римската пътна система в провинциите Мизия и Тракия. Велико Търново, Фабер, 2009. ISBN 9789544001674.
  16. а б в Larnach, Matthew. All roads lead to Constantinople: Exploring the Via Militaris in the medieval Balkans, 600 – 1204. Sydney, Университета в Сидни, 2016. Посетен на 27.12.2020. (на английски)
  17. Tabula Peutingeriana, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 21.
  18. Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.
  19. Разбойников, Анастас Сп., Разбойников, Спас. Миналото на Свиленград – История на града до 1913 година. София, 1990. с. 17 – 19.
  20. Castra Rubra и Римският път // 3 август 2009.
  21. Well-preserved Roman road found in southern Serbia // Roman Archaeology Blog, 26 юни 2010 г. (на английски)
  22. а б Маджаров, Митко. Римски пътища в България. Принос в развитието на римската пътна система в провинциите Мизия и Тракия. Велико Търново, Фабер, 2009. ISBN 9789544001674. с. 128 – 129.
  23. Маджаров, Митко. Римски пътища в България. Принос в развитието на римската пътна система в провинциите Мизия и Тракия. Велико Търново, Фабер, 2009. ISBN 9789544001674. с. 126.
  24. Seure Georges. Voyage en Thrace: l'emporium romain de Pizos. In: Bulletin de correspondance hellénique. Volume 22, 1898. pp. 472 – 491;
  25. Елена Койчева: Logistical Problems for the Movements for the early Crusades through the Balcans: Transport and Road Systems. Proceedings of the 21st International Congress of Byzantine Studies: London, 21 – 26 August, 2006. Ashgate Publishing Ltd. 2006, ISBN 978-0-7546-5740-8, S. 54 (Google Books).
  26. а б Герлах, Стефан. Дневник на едно пътуване до Османската порта в Цариград (прев. Мария Киселинчева). София, Издателство на Отечествения фронт, 1976. с. 254-261.
  27. de La Brocquière, Bertrandon. «Le Voyage d’Outremer de Bertrandon de la Broquière premier écuyer tranchant et conseiller de Philippe le Bon, duc de Bourgogne (1432 – 1433)». Charles Schefer (éd.). Т. 12. Paris, Ernest Laroux, 1892. p. 199. Посетен на 19 март 2020. (на френски)
  28. de La Brocquière, Bertrandon. The Travels of Bertrandon de La Brocquière, to Palestine: And His Return from Jersulem Overland to France, During the Years 1432 & 1433. Extracted and Put Into Modern French from a Manuscript in the National Library at Paris. Thomas Johnes (ed.). Hafod, Hafod Press, 1807. p. 268. Посетен на 19 март 2020. (на английски)
  29. Kılıç, Ayşegül; Bir Osmanlı Akın Beyi Gazi Evrenos Bey İthaki Yay. İstanbul 2014, ISBN 978-605-375-345-2 p. 16.