Хемимонтус

Хемимонтус
	Хемимонтус
	Разположение на Хемимонтус и нейните съседни провинции

Хемимонтус или Хемимонтум, Хемимонт (на латински: Haemimontus или Haemimontium) е римска провинция, обособена като административно подразделение на новосъздадения диоцез Тракия през 294 г. при административните реформи на император Диоклециан.^[1]

История

Провинция Хемимонтус обхваща източната част на днешната Горнотракийска низина и части от днешна Северна Турция и Гърция. Съседни провинции са Мизия на север, Тракия на запад, Родопа за югозапад и Европа на юг. На изток Хемимонтус граничи с Черно море (Понтос Евксинос). Вслючвала е днешните Бургаска, Сливенска, Ямболска, Старозагорска и Хаскавска области, Димотишко и Одринско.

Главен град на провинцията е Адрианопол, а други важни градове са Анхиало, Девелт, Акве Калиде, Месемврия и Аугуста Траяна, Дамполис. По Черноморското крайбрежие градовете са свързани чрез римския път Виа Понтика (т.н. Морски път или Черноморски път). Друга пътна връзка е представлявала Виа Милитарис и нейните отклонения на изток към Акве Калидае, Девелт и Черно море, и на север през Стара планина към Марцианополис и Никополис ад Иструм. Няколко пътища в посока север-юг и изток-запад са преминавали през Странджа планина.

Източници

↑ ИВАН БОЖИЛОВ, ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век //Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.14

Литература

Peter Soustal: Thrakien (Thrakē, Rodopē und Haimimontos) (= Tabula Imperii Byzantini, Band 6), Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1991, ISBN 3-7001-1898-8, стр. 47 – 49, 63, 126 – 128.

Външни препратки

Ammien-Marcellin, L'Histoire romaine Архив на оригинала от 2018-09-03 в Wayback Machine. Римска история от Амиан Марцелин

[1] ИВАН БОЖИЛОВ, ВАСИЛ ГЮЗЕЛЕВ - История на България в три тома. Том 1: История на средновековна България VII-XIV век //Издателство: Анубис. София 1999 г. / стр.14

[1]