Направо към съдържанието

Стара Загора (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Старозагорска област)
Вижте пояснителната страница за други значения на Стара Загора.

Област Стара Загора
Stara Zagora
Области в България
Област Стара Загора на картата на БългарияОбласт Стара Загора на картата на България
Страна България
Район за планиранеЮгоизточен район за планиране
Областен центърСтара Загора
Площ5152 km²
Население291 852 души (31 декември 2022 г.)
Общини11
БВП (2021)6 236 000 000 лв.[1]
МПС кодСТ
Официален сайтwww.sz.government.bg
Административно деление на областта
Административно деление на областта
Стара Загора в Общомедия

Област Стара Загора (също и Старозагорска област) е една от 28-те области в България. Заема площ от 5151,1 km² и е 5-а по територия в страната. Населението ѝ възлиза на 296 507 души към 7 септември 2021 г., като малко повече от 55,6% от всички жители на областта живеят в двата най-големи града – Стара Загора (122 536 души) и Казанлък (42 208 души).[2] Пощенските кодове разпределени за населените места в област Стара Загора започват от 6000 (за град Стара Загора) до п.к. 6299. МПС кодът ѝ е СТ.

В югоизточната част на областта на ръба на община Раднево има съоръжение за производство на въглища. Между 1934 и 1949 г. областта включва части от днешната област Кърджали.[3]

Населени места по общини

[редактиране | редактиране на кода]

Градовете са с удебелен шрифт

Братя Даскалови, Верен, Голям дол, Горно Белево, Горно Ново село, Гранит, Долно Ново село, Колю Мариново, Малко Дряново, Малък дол, Марково, Медово, Мирово, Найденово, Опълченец, Оризово, Партизанин, Плодовитово, Православ, Славянин, Съединение, Сърневец, Черна гора

Брестова, Гурково, Дворище, Димовци, Жълтопоп, Златирът, Конаре, Лява река, Паничерево, Пчелиново

Априлово, Великово, Главан, Гълъбово, Искрица, Медникарово, Мусачево, Мъдрец, Обручище, Помощник, Разделна

Бузовград, Голямо Дряново, Горно Изворово, Горно Черковище, Долно Изворово, Дунавци, Енина, Казанлък, Копринка, Крън, Кънчево, Овощник, Розово, Ръжена, Средногорово, Хаджидимитрово, Черганово, Шейново, Шипка, Ясеново

Борущица, Ветрен, Дъбово, Държавен, Зимница, Мъглиж, Радунци, Селце, Сливито, Тулово, Шаново, Юлиево, Яворовец, Ягода

Едрево, Елхово, Николаево, Нова махала

Бащино, Бял извор, Бяло поле, Васил Левски, Венец, Княжевско, Кравино, Опан, Пъстрен, Средец, Столетово, Тракия, Ястребово

Александрово, Асен, Виден, Габарево, Горно Сахране, Долно Сахране, Манолово, Осетеново, Павел баня, Скобелево, Турия, Тъжа, Търничени

Бели бряг, Боздуганово, Българене, Гледачево, Даскал-Атанасово, Диня, Землен, Знаменосец, Ковач, Ковачево, Коларово, Константиновец, Любеново, Маца, Полски Градец, Раднево, Рисиманово, Свободен, Сърнево, Тихомирово, Тополяне, Трояново, Трънково

Арнаутито, Бенковски, Богомилово, Борилово, Борово, Братя Кунчеви, Бъдеще, Воденичарово, Горно Ботево, Дълбоки, Еленино, Елхово, Загоре, Змейово, Казанка, Калитиново, Калояновец, Кирилово, Козаревец, Колена, Ловец, Лозен, Люляк, Лясково, Маджерито, Малка Верея, Малко Кадиево, Михайлово, Могила, Ново село, Оряховица, Остра могила, Памукчии, Петрово, Плоска могила, Подслон, Преславен, Пряпорец, Пшеничево, Пъстрово, Ракитница, Руманя, Самуилово, Сладък кладенец, Стара Загора, Старозагорски бани, Стрелец, Сулица, Хан Аспарухово, Християново, Хрищени, Яворово

Винарово, Воловарово, Гита, Димитриево, Държава, Зетьово, Златна ливада, Изворово, Малко Тръново, Могилово, Осларка, Рупките, Свобода, Спасово, Средно градище, Стоян-Заимово, Целина, Ценово, Чирпан, Яздач

В общо 11-те града живеят приблизително 71,7% (232 131 души) от всички жители в областта (323 685 души). Малко повече от 80% от тях (градското население) живеят в двата най-големи града – Стара Загора (136 807) и Казанлък (49 825). Останалата част от градското население е разпределена в останалите 9 града, от които само Раднево и Чирпан са с население повече от 10 000, но по-малко от 20 000 души. Другите градове в област Стара Загора са с население, наброяващо по-малко от 10 000 души.[4]

Численост на населението

[редактиране | редактиране на кода]
Списък на общините в област Стара Загора с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[5].
Област
Община
Площ,
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Население
7.9.2021
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Стара Загора 5 156,885 289 411 308 405 324 362 362 018 396 766 411 990 397 339 370 615 333 265 296 507 11 11 195 206
Община Братя Даскалови 487,956 29 583 30 245 25 498 20 893 16 723 13 359 12 393 11 065 8677 7266 23 23
Община Гурково 292,261 6234 6501 7428 7337 6694 6452 6160 5676 5127 4420 1 10 11
Община Гълъбово 348,895 18 815 19 626 19 350 23 038 21 287 20 313 17 740 16 182 13 394 10 967 1 10 11
Община Казанлък 634,781 39 848 44 503 53 865 67 818 83 579 91 279 88 761 81 533 72 581 65 721 3 17 20
Община Мъглиж 388,884 15 949 15 958 16 082 16 186 15 618 14 078 13 777 12 973 10 180 9992 1 14 15
Община Николаево 96,524 5435 5462 5483 6282 6385 5608 5302 4948 4346 4194 1 3 4
Община Опан 257,476 12 870 13 795 13 059 10 069 7092 5754 4859 4142 2950 2418 13 13
Община Павел баня 518,675 20 011 19 827 19 547 19 762 20 498 19 464 16 950 15 891 14 186 12 594 1 12 13
Община Раднево 545,145 26 612 28 247 27 671 31 597 30 949 27 335 26 244 24 280 20 079 16 585 1 23 24
Община Стара Загора 1063,418 77 480 84 926 97 710 123 936 153 664 176 861 175 451 167 661 160 108 144 213 1 51 52
Община Чирпан 522,870 36 574 39 315 38 219 35 100 34 277 31 487 29 702 26 264 21 637 18 137 1 19 20
Население на общинските центрове според преброяването на населението през 2021 г.
Град/село Население
Стара Загора 122 536
Казанлък 42 208
Чирпан 13 151
Раднево 10 597
Гълъбово 7062
Мъглиж 3058
Николаево 2577
Гурково 2519
Павел Баня 2516
Братя Даскалови 594
Опан 278
Общо 207 096

Прираст на населението

[редактиране | редактиране на кода]
Демография на населението (в ‰)
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2000 9,3 14,2 −4,9
2001 8,8 14,5 −5,7
2002 8,5 14,5 −6,0
2003 8,6 14,9 −6,3
2004 9,2 14,9 −5,7
2005 9,0 15,1 −6,1
2006 9,7 15,3 −5,6
2007 9,9 15,4 −5,5
2008 10,1 14,8 −4,7
2009 10,5 15,0 −4,5
2010 10,2 15,4 −5,2
2011 10,0 15,5 −5,5
2012 9,8 15,6 −5,8
2013 9,5 15,3 −5,8
2014 9,5 16,5 −7,0
2015 9,5 16,4 −6,9
2016 9,4 16,1 −6,7
2017 9,6 16,6 −7,0
2018 9,2 16,5 −7,3
2019 8,9 16,5 −7,6
2020 8,9 19,0 −10,1
2021 8,8 22,9 −14,1
2022 8,4 19,5 −11,1
2023 9,2 16,5 −7,3

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 370 615 333 265 100.00 100.00
Българи 319 379 265 618 86.17 79.70
Турци 18 529 15 035 4.99 4.51
Цигани 26 804 24 018 7.23 7.20
Други Руснаци 751 1715 0.20 0.51
Арменци 153 0.04
Власи 21 под 0.01
Македонци 112 0.03
Гърци 190 0.05
Украинци 109 0.02
Евреи 15 под 0.01
Румънци 3 под 0.01
Други 1046 0.28
Не се самоопределят 2308 1720 0.62 0.51
Неотговорили 1195 25 159 0.32 7.54

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Община Численост Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 333 265 265 618 15 035 24 018 1715 1720 25 159 79.70 4.51 7.20 0.51 0.51 7.54
Братя Даскалови 8677 6169 734 1139 10 33 592 71.09 8.45 13.12 0.11 0.38 6.82
Гурково 5127 3596 196 1034 5 29 267 70.13 3.82 20.16 0.09 0.56 5.20
Гълъбово 13 394 12 036 68 769 20 81 420 89.86 0.50 5.74 0.14 0.60 3.13
Казанлък 72 581 57 822 4962 3738 787 455 4817 79.66 6.83 5.15 1.08 0.62 6.63
Мъглиж 10 180 6274 323 2975 109 52 447 61.63 3.17 29.22 1.07 0.51 4.39
Николаево 4346 2493 464 1083 8 53 245 57.36 10.67 24.91 0.18 1.21 5.63
Опан 2950 2443 7 72 0 5 423 82.81 0.23 2.44 0.00 0.16 14.33
Павел баня 14 186 7220 4451 1701 73 80 661 50.89 31.37 11.99 0.51 0.56 4.65
Раднево 20 079 17 430 199 1202 43 73 1132 86.80 0.99 5.98 0.21 0.36 5.63
Стара Загора 160 108 133 619 2841 8531 624 705 13 788 83.45 1.77 5.32 0.38 0.44 8.61
Чирпан 21 637 16 516 790 1774 36 154 2367 76.33 3.65 8.19 0.16 0.71 10.93

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[8]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 370 615 100.00
Български 319 846 86.30
Турски 18 924 5.10
Цигански 26 178 7.06
Други 2433 0.65
Не се самоопределят 2039 0.55
Непоказано 1195 0.32

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[9][10]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 370 615 333 265 100.00 100.00
Православие 329 628 210 440 88.94 63.14
Католицизъм 522 1028 0.14 0.30
Протестантство 4094 5476 1.10 1.64
Ислям 21 423 11 693 5.78 3.50
Друго 363 321 0.09 0.09
Нямат 14 023 4.20
Не се самоопределят 13 390 22 263 3.61 6.68
Непоказано 1195 68 021 0.32 20.41

Качество на живота

[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 2004 г. на област Стара Загора е присъдено 1-во място за най-добро качество на живота в Европа заедно с област Цюрих пред такива области като Андалусия (Испания) и Фландрия (Белгия). Наградата е дадена от FDI Magazine, проект на Financial Times, за новопостроените жилища, ниските цени и богатото културно-историческо наследство.

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [11]

[редактиране | редактиране на кода]
Компания Оборот (млн.лв.) Печалба (млн.лв.)
1. ТЕЦ Марица-Изток 2 ЕАД 637,3 −72,6
2. ЕЙ&ЕС-3С Марица-Изток 1 ЕООД 609,8 145,7
3. Мини Марица-Изток ЕАД 582,7 2,6
4. Арсенал АД 241,2 30,0
5. Зара-Е ООД 171,0 0,1
6. Градус-1 ООД 165,6 31,4
7. Загорка АД 160,7 26,1
8. Ритъм-4-ТБ ООД 128,5 0,1
9. Бисер Олива АД 89,1 9,1
10. М+С Хидравлик АД 86,9 8,6

Икономическа инфраструктура

[редактиране | редактиране на кода]

Област Стара Загора е на 3-то място (от 28 области в България) по индекс на човешко развитие (ИЧР) за 2003 г. и икономическа активност (данни от официалния Национален доклад за развитието на човека на UNDP – Програма на ООН за развитие). В сравнение с 2002 г. областта се премества с 1 място напред и се нарежда след областите София-град и Враца, като изпреварва областите Варна и Габрово.

Най-голям дял от БВП на областта има индустриалният сектор, следван от услугите и от селското стопанство. В края на 2004 г. безработицата в областта е 9%, а в град Стара Загора – около 3,5%, което е много под средната стойност за страната (11,9%).

През 2004 г. преките чужди инвестиции в региона са 838 млн. евро (при 2,02 млрд. евро общо за България), което представлява над 40% от всички инвестиции в страната. Около 600 млн. евро от инвестициите са в сферата на енергетиката.

11-те общини от област Стара Загора заемат следните места в класацията (на 262 български общини) по общински ИЧР за 2003 г.: Стара Загора – 7; Гълъбово – 17; Раднево – 27; Казанлък – 40; Чирпан – 105; Опан – 157; Братя Даскалови – 167; Павел баня – 168; Гурково – 215; Мъглиж – 228; Николаево – 244.

Най-големият промишлен комплекс е промишлено-енергийният комплекс „Марица-Изток“.

В Стара Загора се намира и най-голямата пивоварна в България – „3агорка“ АД, която е собственик и на пивоварна в София и произвежда бира с марките „Загорка“, „Ариана“, „Столично пиво“, „Столично тъмно пиво“, „Амстел“, „Хайнекен“ и др. „Загорка“ държи 30% от пазара на пиво в страната. В пивоварната в Стара Загора работят над 800 старозагорци и по този показател „Загорка“ е един от най-големите работодатели в града.

Тук се намира и винарната „Домейн Менада“, която от 2002 г. е собственост на френската фирма Belvédère Group, официален вносител на Sobieski vodka за България. Към нея спада и избата в с. Оряховица на 15 km от Стара Загора. Винарната е сред най-проспериращите на българския пазар с марките Tcherga, Traiana, Augusta, Menada, Menada Trinity и др., както и като износител на вино в чужбина. „Домейн Менада“ и „Оряховица“ са производители на едни от най-добрите вина от сорта каберне совиньон в страната, като не са за подценяване и вината от сортовете мерло, рубин, шардоне, димят и др. През 2004 г. са направени големи инвестиции за нови мощности във винзавода, както и за нови лозови масиви.

Останалите най-важни предприятия в града са: ДЗУ; Завод за чугунени отливки „Прогрес“; Завод за текстилни влакна; Завод за инструментално и нестандартно оборудване; Завод за технологично оборудване; Завод за метални конструкции; Ковашко-пресов завод „Пресков“; Завод за машини за хранително-вкусовата промишленост „Хранинвест – Хранмашкомплект“; мебелни предприятия „Средна гора“ и „Мебел“; Завод за трикотаж „Наталия“; Завод за пиво „Загорка“; Заводи за млекопреработване „ОМК“; Зърнено-фуражен комбинат; Тютюнев комбинат „Слънце – БТ“; мелница „Загоре“; Завод за макаронени изделия „Загария“; Завод за слънчогледово масло „Бисер олива“, предприятия за производство на летицин, шрот, биоконцентратни смески; Птицекомбинат „Градус“; Предприятие за металорежещи машини, цехове за фармацевтика и др.

Стара Загора е средище на богатата селскостопанска област Загоре, прочута с пшеницата си, с производството си на зърнени храни, технически култури, зеленчуци, овощия, грозде. Местната старозагорска овца от 1950 г. се използва като подложка при създаването на тракийската тънкорунна овца.

Благодарение на добрата икономическа ситуация в Стара Загора, през последните години се построиха множество хипермаркети като „Метро груп“, „Билла“, „Техномаркет Европа“, „Технополис“, „Практис“, „Хипермаркет Багира“, „Практикер“, „Кауфланд“ и други. В града се намират и 2 от най-големите за областта молове – „Парк Мол Стара Загора“ и Mall Galleria.

Стара Загора е сред най-важните транспортни възли в Южна България. През града минават ЖП линиите от Русе до Подкова (с проект за продължаване през прохода „Маказа“ до Дедеагач на Егейско море) и от София до Бургас (по което трасе има проект до 2020 г. да се изгради високоскоростна ЖП линия). В района на града има летище с дълга писта, подходяща за приемане на големи самолети. През региона преминават 4 от 5-те трансевропейски коридори, пресичащи територията на страната. От 2007 г. Стара Загора има връзка с магистрала Тракия.

  1. www.nsi.bg
  2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  3. www.visittobulgaria.com
  4. НАСЕЛЕНИЕ КЪМ 31.12.2015 Г. ПО ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И ПОЛ Национален статистически институт Република България
  5. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ, архив на оригинала от 13 юни 2018, https://web.archive.org/web/20180613133954/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/fulltext.asp?content=%2FFullT%2FFulltOpen%2FP_22_2011_T1_KN1.pdf, посетен на 9 февруари 2021 
  6. а б „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
  7. „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
  8. „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ // nsi.bg. Посетен на 1 октомври 2017.
  9. „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“ // eurac.edu. Архивиран от оригинала на 2018-07-15. Посетен на 1 октомври 2017.
  10. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 1 октомври 2017. (на английски)
  11. Първите в бизнеса. Поглед отвътре. Сп. Мениджър. с. 322, 340 стр.