Борущица
Борущица | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 54 души[1] (15 март 2024 г.) 1,2 души/km² |
Землище | 44,964 km² |
Надм. височина | 727 m |
Пощ. код | 6187 |
Тел. код | 04345 |
МПС код | СТ |
ЕКАТТЕ | 05671 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Стара Загора |
Община – кмет | Мъглиж Душо Гавазов (ГЕРБ; 2023) |
Борущица в Общомедия |
Борущица е село в Южна България. То се намира в община Мъглиж, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Борущица се намира в планински район – на южния склон на Стара планина, на 50 км северно от областния център Стара Загора и на 40 км североизточно от Казанлък. Надморската височина на жп гарата е 720 метра, но в района варира от 650 до 1200 метра.
През селото преминава жп линията Дъбово – Царева ливада – Горна Оряховица.
Двете съседни села са Радунци (известно със своя санаториум за туберкулозни болести) и Кръстец. Кръстец се намира на билото на Стара планина и през него минава пешеходният туристически маршрут Ком – Емине.
Горите в района са както широколистни, така и смесени (широколистни и иглолистни). Преобладават бук и габър. Срещат се почти всички билки, характерни за българските планини, както и много горски плодове и гъби.
На 3 км южно от селото се намира пещерата Топлата дупка. На 2 километра западно от селото се намира "Церовитото кладенче" (планинска чешма с чиста, питейна изворна вода).
Планините в района са подходящи за туризъм и разходки, поради факта, че предоставят прекрасни гледки към недокосната природна среда. Планинските пътища са с много разклонения и не са описани, затова е препоръчително марширутът да се планира предварително и да не се отклонявате от него.
История
[редактиране | редактиране на кода]С разположения недалеч от селото Царски връх е свързано интересно историческо предание. Според него именно там през 335 г. пр.н.е. е имало битка между войската на македонския цар Александър III Велики и местен тракийски владетел. Това е станало по време на похода на македонския цар срещу тракийското племе трибали в Мизия.
Предполага се, че Борущица е основано през 1323 година, по времето на цар Михаил Шишман. Към края на XIV век в него са се заселили бежанци от Боруй (Стара Загора), избягали след завладяването на града от турците през 1371 г. Вероятно с това събитие е свързан и произходът на името на селото (от Боруй).
Други предположения за произхода на името са от дървото „бор“, тъй като някога около селото е имало големи борови гори. Днес в Стара планина няма борове, но разкопки от региона и писмени източници показват, че в миналото е имало такива гори.[2]
По времето на османското владичество освен българското име се е ползвало и турско име на селото – Бююк дере.[2]
Обществени институции и дейност на населението
[редактиране | редактиране на кода]През 1942 г. в селото е създадено читалище „Васил Левски“.[3] В селото има и хранителен магазин.
Местното население работи основно в структурите на БДЖ. Отделно хората се препитават с отглеждане на земеделски култури (основно картофи и боб), малко количество овце, произвеждат и сливова ракия.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка пролет на църковния празник „Свети дух“ се организира събор – курбан, на който се събират хората от селото заедно със своите роднини и приятели. Тържеството от тази година се провежда в двора на новопостроения параклис „Св. Андрей“, който е построен с доброволния труд на местни хора и доброволни дарения.
Всяко лято пък се организира "Детска природолюбителска школа", като дейност на читалището в селото.
Други
[редактиране | редактиране на кода]През последните 30 години се развива предимно като вилно селище с почивни станции, принадлежащи на фирми от Стара Загора и Раднево, и къщи за гости.
Има маркирани туристически пътеки към хижа „Българка“, а оттам и към връх Бузлуджа и Шипченския проход. Маршрутът до х. „Българка“ се изминава за около 3 часа, а до гр. Мъглиж – за около 5 часа.[2]
На Борущица е наречена улица в квартал „Красна поляна 1“ в София (Карта).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Константинова, Цанка. Топонимията на Казанлъшко. Велико Търново, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2008. ISBN 978-954-524-629-6. с. 9 – 12.
- ↑ Детайлна информация за читалище – „Васил Левски – 1942 г.“ // Публичен регистър на народните читалища. Посетен на 9.02.2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Радио и телевизия в Борущица Архив на оригинала от 2006-05-07 в Wayback Machine.
- Статия за село Борущица
|