Направо към съдържанието

Сулица

Вижте пояснителната страница за други значения на : Сулица (оръжие) - вид копие.

Сулица
Панорамен изглед от Сулица
Панорамен изглед от Сулица
България
42.4383° с. ш. 25.4798° и. д.
Сулица
Област Стара Загора
42.4383° с. ш. 25.4798° и. д.
Сулица
Общи данни
Население363 души[1] (15 март 2024 г.)
28,1 души/km²
Землище12,908 km²
Надм. височина438 m
Пощ. код6062
Тел. код04111
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ70202
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Стара Загора
Живко Тодоров
(ГЕРБ; 7 ноември 2011)
Сулица в Общомедия

Су̀лица е село в Южна България. То се намира в община Стара Загора, област Стара Загора.

Село Сулица се намира в планински район. Отстои на 13 км от Стара Загора и 1 км от Старозагорски минерални бани. Сулица (с ударение на първата сричка) означава късо бойно копие. Това са метални копия, които се подреждат в специален калъф и се носят отляво за по-лесен достъп по време на бой.

Селото е разположено в Сърнена гора на варовит терен. Климатът е умерен – със снежна зима и прохладно лято. През землището на селото преминава река Банска (ляв приток на р. Сюютлийка) и няколко малки притока. Почвите са канелени. В малкото запазени асоциации от естествената горска растителност, с доминиране на дъб и келяв габър, могат да се намерят горски плодове (дрян, дива круша, дива ябълка, и др.) и диви цветя (теменужка, минзухар, циклама). Поляните изобилстват от диви ягоди през пролетта и дъхави билки през лятото. След дъжд се появяват множество видове гъби (печурките, челядинките, сърнела). През 1960-те и 1970-те години на мястото на изсечените естествени гори е направено изкуствено залесяване с иглолистни дървета – главно черен бор.

В землището на селото има богати ресруси на термални минерални води. Край тях през трети век се изгражда римска баня и се поставя началото на балнеолечението в този край – известни като Суличенски бани. През 1960-те години около банята започва изграждането на курортното селище, което и до днес носи името Старозагорски минерални бани.

Мраморен идол

Археологически находки, намерени в землището на селото, са датирани на повече от 6500 – 7000 години. В съседство, само на 4 – 5 км от землището на Сулица е открита най-старата медна мина в Европа, където преди 7000 – 8000 години се е добивала медна руда за производство на метал.

В района на с. Сулица има много мегалитни тракийски светилища във вид на кромлехи и менхири. Най-значимото археологическо откритие в землището на селото е мраморен идол от 5000 – 4500 г. преди Христа.

В местността „Богородична стъпка“ (известна още като „Стъпката на Крали Марко“) са се изработвали саркофази като тези намерени в гробниците на тракийските вождове в Розовата долина. Един повреден и неизползван по предназначение капак на саркофаг може да се види на това място. Добре известно място за религиозно преклонение от древността, сега в местността има изграден параклис.

Населението е християнско. В селото е изградена християнска църква.

Група за автентичен фолклор „Бялата роза“

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Културно средище на селото е читалище „Пробуда“. Жените от клуб „Бялата роза“ поддържат и развиват фолклорните традиции на селото под ръководството на председателката на читалището г-жа Иванка Георгиева Тодорова и секретарката г-жа Иванка Дечева Иванова. Групата е носителка на редица награди от фестивали и надпявания.

Читалището съхранява значителна библиотека.

Организира се детска занималня през ваканциите с много мероприятия, игри, забавления, походи из околността.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Жените от фолклорна група „Бялата роза“ са инициаторки за традиционното отбелязване на всички празници: Коледуване, Сурва, Цветница, Лазаруване, Бабин ден, Трифонов ден, Еньов ден и др. Облечени с традиционната национална носия на селото, те съхраняват автентичните за този край песни и обреди.

Екологична санитарна система, Общ изглед
  • През 2006 г. селото стана първото село в България, в което бяха изградени три екологични санитарни системи за управление на отпадъчните води и човешките отпадъци. Пилотният проект е осъществен с финансовото съдействие на Програма МАТРА на холандското правителство.
  • В селото традиционно се добива вар.