Стоян-Заимово
| Стоян-Заимово | |
  Стоян-Заимово  Стоян-Заимово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 66 души[1] (15 март 2024 г.) 3,6 души/km² |
| Землище | 18,398 km² |
| Надм. височина | 374 m |
| Пощ. код | 6243 |
| Тел. код | 041335 |
| МПС код | СТ |
| ЕКАТТЕ | 69496 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Стара Загора |
| Община – кмет | Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019) |
Стоян-Заимово е село в Южна България. То се намира в община Чирпан, област Стара Загора.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в подножието на планина Средна гора, намира се на 21 километра северно от Чирпан. Природата в Стоян Заимово е изключително красива чиста. В землището на селото няма открити полезни изкопаеми и не се извършва промишлен добив. През селото минава малка рекичка. Най-близкото населено място до Стоян Заимово е с. Могилово на югоизток на 3 километра. Други населени места, намиращи се в близост до селото са Изворово, Средно градище и Спасово. На северозапад землището на Стоян Заимово граничи със землището на село Съединение.
История
[редактиране | редактиране на кода]Стоян Заимово е познато още като Карапча и Бедняково. Днешното си име получава на 14 август 1934 година.[2] Името е дадено, заради факта че именитият български революционер Стоян Заимов е родом от селото.
Стоян Стоянов Заимов, български националреволюционер, просветен и читалищен деец, общественик, писател, е роден на 12 август 1853 г. в село Рупките, Чирпанско, в семейството на търговеца на добитък Стоян Пенчев Заимов, който умира, преди да се роди синът му. Учи в Чирпан и в класното училище в Стара Загора (1867 – 1869). Член е на Тайния централен български комитет (ТЦБК). Учи педагогически курс в град Пловдив. Учителства в българското мъжко училище в Хасково (1871 – 1873), участва в основаването на Хасковския частен революционен комитет (1872). Заловен за покушението над хаджи Ставри Примо и заточен в Диарбекир, откъдето бяга и се установява в Румъния. Редактира вестник „Михал” (1875). През 1875 г. не успява заедно с Бенковски да подпали Цариград. Участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание (1876). Главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг. След избухването на въстанието е заловен и осъден на смърт, после на доживотно заточение в крепостта Сен Жан д’Акр. Освободен е след Санстефанския договор. Завършва Педагогическия институт в Москва (1882). Учителства в Чирпан, в Шумен (1882 – 1884), Варна (1884 – 1885), Кюстендил (1888 – 1895), София (1898 – 1901). През 1895 – 1898 г. е член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства. Основава сп. „Училищен преглед” (1896 – 1949). Директор на Народната библиотека в София (1903 – 1908). Емигрант в Русия (1886 – 1887) поради русофилските си убеждения. Председател на Върховният комитет на опълченско-поборническите дружества.
Умира на 9 сепември 1932 г. в град Плевен. Баща е на генерал-полковник Владимир Заимов.
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Средновековният манастир „Св. Пантелеймон“ се намира в местността „Голяма черква“, на около 1 км северозападно от чирпанското село Стоян Заимово и на 21 км северно от град Чирпан. Разположените върху хълм от Чирпанските възвишения останки на отдавна разрушената обител са скътани сред гъста растителност от дървета и храсти, оформящи естествена защита. За възникването и историята на манастира исторически сведения не са достигнали до нас, или поне няма известни такива. Всичко, което се знае за него изхожда от легенди, преданията и свидетелства на местни жители. Последните са били причина преди години да дойде тук екип от археолози, които реално засвидетелствали основи на християнски храм и на други манастирски сгради.
В местността се забелязват руини от каменни градежи, останки от строителни материали и керамика са пръснати из целия терен, произходът на които все още не е докрай проучен. Интересен е фактът, че светите места в района на село Стоян Заимово не се ограничават само с „Голяма черква“. В околността има и други черковища, назовавани от хората като: „Гергьовска черква“, „Медна черква“, „Брайкова черква“, „Свети Илия“ и др. Вероятно на това място някога е съществувал не само един манастир, а цял комплекс от манастири и църкви – една малка Света гора.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 258.
| ||||||||
