Арзос
| Арзос | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Арзос Местоположение в България | |
| Страна |  България |
| Област | Хасково |
| Село | Калугерово |
| Археология | |
| Вид | крепост |
Римската пътна станция и двубазисна крепост Арзос, се намира на около 1 km южно от село Калугерово. Разположена е при мост над р. Съзлийка, чието гръцко име е Арзос.
В Пойтингеровата карта се описва с името Arzum.[1] В Антониновия пътеводител се споменава като Arzos в падеж аблатив.[2] В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.), където монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, наименува станцията (лат. mansio) се среща като Arzo.[3]
На това място братя Шкорпил откриват двубазисна крепост, разположена в посока север-юг.[4] От север крепостта е ограничена от ниско възвишение, от запад – по-високите хълмисти възвишения, от изток – от старобългарския вал „Еркесия“ и река Съзлийка. Двубазисната крепост почти наполовина е пресечена от жп линията. Северната от двете крепости е имала формата на квадрат с пространство от около 20 – 23 дка. Явно тя е изпълнявала ролята на станция, защото Братя Шкорпил са открили основите на 18 – 20 помещения вътре в крепостта, които те наричат „стаи“. Южната била по-голяма, като затваряла площ от около 35 – 38 дка. Имала е за защита освен крепостни стени и землен вал. Между тях имало селище. Стените на крепостите, били широки 3 m, изградени от ломен камък, споен с хоросан. На северната крепост на югозападния ъгъл имало кръгла кула. Между двете крепости минавал централния диагонален римски път от Сердика за Адрианопол в посока северозапад – югоизток. Пътят е пресичал реката по каменен мост, широк 6 m, изграден от дялан чернослюдест гранит, споен с хоросан, смесен със счукана тухла. Между гранитните редове е имало редове от тухли. От север на юг по десния бряг на реката е слизал друг път, който е пресичал главния. При строежа на жп линията през 1874-1875, тук са били намерени мраморни статуи, камъни с надписи и други паметници, които изглежда са били изнесени в западни музеи.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Tabula Peutingeriana, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 21.
- ↑ Itinerarium Antonini Augusti, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 29.
- ↑ Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.
- ↑ Шкорпил, Вацлав (Херман) и др. „Някой бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия“. Пловдив, 1885.
- ↑ С. Калугерово – римска пътна станция Арзос // Блог „Български крепости“. Архивиран от оригинала на 2018-04-12. Посетен на 2018-05-11.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Шкорпил, Вл. Шкорпил, К. Някой бележки върху археологическите и исторически изследвания в Тракия. Пловдив, 1885