Карасура

Карасура
	Карасура
	Крепостта Карасура
Местоположение
	Карасура Местоположение в България

Късноримската крепост „Карасура“ се намира на няколко километра източно от село Рупките в посока на село Свобода.

История

Основната ѝ (северна) част е посторена върху праисторическа селищна могила. Първите следи от човешка дейност датират от V хил. пр. Хр. и с известни прекъсвания продължават до XIII век. Най-значителните останки от живот са от Енеолита до Средния бронз (IV-III хил. пр. Хр.)

През античността се споменава под името Карасура (лат. Carassura) в Бурдигалския пътеводител от IV в. сл. Хр.^[1] От Римско време при археологически проучвания са доказани храмове на бога-лечител Асклепий, на Плутон, бога на подземните богатства, и на Аполон, който според един надпис, носи тракийското прозвище Дайтерен. Край с. Свобода има една местност, която се казва Даутина.

През Късната античност и Средновековието там израства град, обхващащ и територии извън античните крепостни стени. Разкрити са две раннохристиянски базилики.^[2] Разкрити са три порти, десет кули, църковни и жилищни постройки, както в укрепената част, така и извън нея.^[3]

В близост до нея днес минава трасето на автомагистрала „Тракия“.

Проучване

На нейната територия са провеждани дългогодишни археологически проучвания (от 1981 г.) от смесен немско-български екип, които вече са прекратени. Материалите от разкопките се намират във фондовете на Исторически музей – гр. Чирпан, а публикуваните резултати от тези проучвания са главно на немски език в томовете „KARASURA“.^[4]

Източници

↑ Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.
↑ Чанева-Дечевска, Нели. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в. София, 1999 г.
↑ С. Рупките – крепост Карасура // Блог „Български крепости“. Архивиран от оригинала на 2018-02-12. Посетен на 2018-05-11.
↑ С. Рупките – крепост Карасура // Блог „Български крепости“. Архивиран от оригинала на 2018-02-12. Посетен на 2018-05-11.

Литература

Нели Ченева-Дечевска, Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в.р София 1999 г.
Deutsche und Bulgaren graben Karasura aus. Forschungen zur Geschichte des Alten Thrakien, Scientia halensis 2/97, 20 – 21
Michael Wendel (Hrsg.): Karasura. Untersuchungen zur Geschichte und Kultur des Alten Thrakien.

Teil 1: Karin Rührdanz (Bearb.): 15 Jahre Ausgrabungen in Karasura: Internationales Symposium Čirpan/Bulgarien 1996. Langenweißbach 2001, ISBN 3-930036-59-2

Teil 2: Jan-Krzysztof Bertram: Die prähistorischen Funde und die Münzen: (Ausgrabungen 1981 – 1997) (Übers. aus dem Bulg. ins Dt.: Elena Dačevska), Langenweißbach 2002, ISBN 3-930036-74-6

Teil 3: Michael Wendel: Die Verkehrsanbindung in frühbyzantinischer Zeit: (4. – 8. Jh. n. Chr.). Langenweißbach 2005, ISBN 3-937517-17-0

Mittelalterliche Rotlackkeramik aus Karasura, Bulgarien, Alteuropäische Forschungen NF 1, Weissbach 1997, 105 – 132.

Външни препратки

[1] Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.

[2] Чанева-Дечевска, Нели. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в. София, 1999 г.

[3] С. Рупките – крепост Карасура // Блог „Български крепости“. Архивиран от оригинала на 2018-02-12. Посетен на 2018-05-11.

[4] С. Рупките – крепост Карасура // Блог „Български крепости“. Архивиран от оригинала на 2018-02-12. Посетен на 2018-05-11.

[1]

[2]

[3]

[4]