Направо към съдържанието

Предрумънски топоними в Северна Добруджа

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.

  • Списъкът не взима предвид етимологията на топонима (била тя от турски, български или друг език), а културната среда, в която топонимът се използва. Така например Кюстенджа се смята за български топоним, въпреки турската си етимология. Дадени са допълнителни данни за имена и др. в селищата.
  • Предикатът български принципно означава, че в селището живят или са живели българи към 1940 г., означението „българска община“ не значи, че в селището няма други етно-религиозни общини или общности.
  • Списъкът не разглежда хронологично топонимите, т.е. не показва само сменените топоними след влизането на областта в границите на Румъния, а историческите и тези от тях в общност с българския език.
  • В автентичните имена на обекти останки от гръко-латински античен пласт практически липсват, най-стар е славяно-българският пласт (включително повлашените, потурчени и порусени названия), най-силен е тюрският пласт (с турски, татарски, а вероятно и с печенежки, кумански и прабългарски произход) и най-нов е румънският официално налаган след анексирането на Добруджа от Румъния.

Във взаимодействието помежду им се появяват смешения като бълг. Ново село – тур. Yeni sala (а не Yeniköy) – рум. Enisala; Сатуново – Sat nou; Извор – Izvoarele; ез. Синьо – Sinoe (през порусеното Синое, а не рус. Голубое), Езеро Черна – Çerna Göl; Караомер – Negru Vodă – Черна вода; калки като Черна вода – Karasu (старото име на Меджедия по името на тукашната река); повлашаване като Хърсово – Hârșova (през тур. и нем. Hırsova); Поляна – Poiana, Градина – Gradina, Гергина – Gherghina (използвани и като автентични и за нови „румънски“ имена); Ягода (хълм до с. Остров, Кюстендженско) – Dealul Iagodâ bair и т.н.

Ойконими и Урбоними

[редактиране | редактиране на кода]
Български топоним Вариант Област Община Днешно румънско име Транскрипция Име на българската църква там Българско училище Имена на други български институти преди 1940 Имена на личности
Аджарик Тулча заличено Българска община XIX в. Петър Велков – опълченец[1]
Аджигьол Хаджигьол Тулча Саръгьол тулчански (Валя Нукарилор) Agighiol Аджигьол Православен Храм 1858[2] Българска община, военен паметник, военнополева болница в 1917[3] тракийска гробница[4]
Акбунар Тулча Черна Mircea Vodă Мирча водъ (Мирчо Войвода) Българска община [5]
Аккадън Тулча Ортакьой Alba Алба Българска община
Алифак Тулча Касъмча Războieni Разбоени Българска община
Алмалии Кюстенджа Остров Almălău Алмълиу Възрожденска църква XIX в.[6] Българско училище Алмалийска община [7][8]
Анадолкьой Кюстенджа гр. Кюстенджа Anadalchioi Анадалкьой Българска община
Армутлий Тулча Камбер Turda Турда Св. Архангел Михаил 1880 г. Армутлийска община
Астаград Астабад Тулча м-ду Инан чешма и Карамурад заличен няколко православни храма XVII в. – град с 1500 къщи[9] българска община
Асърлък Хисарлък Кюстенджа Долни Добромир Cetatea Четате Българска община
Бабадаг Тулча Бабадаг Babadag Бабадаг св. Димитър 1853[10][11] Смесено училище от 1848, прераснало в 3-класно. Бабадагска българска община,[12] Читалище „Любов“ 1870, Българска книжарница, „Велик добруджански събор“,[13] Кръстьо Мирски и др.[14]
Балтакьой Балтаджикьой Кюстенджа Круча (Сатишкьой) Băltăgeşti Балтаджещи българска община в XVIII в.
Башкьой Тулча Налбант Nicolae Bălcescu Николае Бълческу Св. Богородица[15] Българско училище 1848, затворено в 1884 от румънците Башкьойска община Димитър Петков и др.[16]
Бейдаут Тулча Бейдаут Beidaud Бейдаут Възрожденски храм 1830 Българско училище 1834[17] Бейдаутска община Стефан Караджа и др.[18]
Бештепе Тулча Бештепе Beştepe Бештепе Възрожденски православен храм[19] Българско училище Бешктепелйска община
Болгаренидже Българско Енидже, Енидже Кюстенджа Болгар Енидже Deleni Делени Българска община в XIX в.
Буджак (Окръг Кюстенджа) Кюстенджа Октров Bugeac Буджак Възрожденска църква „Св. Атанас“ 1863 Българско училище Българска община Танас Първан, поп Константин[20]
Вакарене Тулча Вакарене Văcăreni Вакарени Българска община
Вистерна Тулча Вистерна Visterna Вистерна Българска община XIX в.
Вишина Пашакъшла Тулча Jurilovca Vişina Вишина Св. Никола" 1852 (1859) Българско училище Пашакъшлийска община
Галица Кюстенджа Остров Galiţa Галица Българска община
Гарван Бисекурица Тулча Жижила Garvăn Гарвън Средновековна българска крепост[21] Читалище 1870
Голтино Олтино, Голтина Кюстенджа Гърлица Oltina Олтина Българска община XIX в.
Голям Гарван Кюстенджа Гърлица Garvăn mare Гарвъну маре Българска община
Голям Гаргалък Кюстенджа Гаргалък Corbu de sus Корбу де сус Възрожденски храм Българско училище Голямогаргалъшка община
Горен Иримлик Кюстенджа Коджалък Râmnicu de Sus Ръмнику де жос
Горна Чамурла Тулча Хаманджия Ceamurlia de Sus Чамурлия де сус Св. Георги – 1839 Българско училище 1876 Горночамурлийска община
Горни Добромир Кюстенджа Долни Добромир Dobromir Dobromir Българска община
Градина Токсоф Кюстенджа Градина Grădina Градина Българска община
Греч Суванлък Тулча Гречи Възрожденски храм Българско училище Греченска община
Гьолбунар Кюстенджа Българска община
Гърлица Кюстенджа Остров Gârliţa Гърлица Българска община
Гърлич Кюстенджа Хърсово Gârliciu Гърличиу Храм „Св. Никола“ 1865 Българска община
Демирча Демирджа, Баки Куюси Кюстенджа Алиман Floriile Флорийле
Джаферкьой Тулча Българска община
Долни Добромир Кюстенджа Българска община, Димитър Дончев[22]
Долни Иримлик Кюстенджа Коджалък Râmnicu de Jos Ръмнику де жос Българско училище Българска община
Долна Чамурла Долно Чамурлий Тулча Хаманджия Ceamurlia de jos Чамурлия де жос Успение Богородично 1825,[23] св. Петка и св. Георги 1914[24] Българско училище 1825 Долночамурлйиска община[25] Стефан Караджа[26]
Доомай Българска община
Дунавец Възрожденски православен храм[27] Дунавецка община
Дуюнджии Кюстенджа Каранасуф Nuntaşi Нунташи Св. св. Кирил и Методий 1879 Дуюнджийска община
Дъене Даякьой Тулча Dăeni Дъени Българска община XVIII
Енишенли Кюстенджа Българска община
Еникьой Тулча Енекьой Mihail Kogălniceanu Михаил Когълничеану Св. Троица – 1866;[28] Смесено училище 1865 Еникьойска община Васил Левски и др.[29]
Есекьой Кюстенджа Българска община
Ескибаба Тулча Ески Баба Stejaru Стежару Възрожденски храм Българско училище Ескибабашка община
Затека Затока Тулча заличено до с. Азкалии с-у Галац Българска община
Зебил Тулча Зебил Възрожденски храм Българско училище Зебилска община
Иглица Тулча Туркоая Средновековна българска крепост[30] българска община в XVII в.
Извор Алибейкьой Тулча Извор Izvoarele Извоареле Българско училище Алибеккьойска община
Илаилък Кюстенджа Българска община
Инан Чешма Чешма Тулча Инан Чешме Fântânelele Фънтънеле Възрожденски храм Българско училище Инанчешмейска община
Исакча Облучица (Обрущица – проф. Петър Мутафчиев) Тулча Исакча Isaccea Исакча Българско училище Средновековна българска крепост[30] Възрожденска община
Кавгаджии Тулча Хаманджия Baia Бая Възрожденски храм Българско училище Кавгаджйска община
Калина Калия (Канлъ) буджак Тулча Муригьол Kolina Колина Възрожденски православен храм[31] Българско училище 1847 Калийска община
Камбер Кюстенджа Камбер Mihai Bravu Михай Браву Възрожденски храм Камберска община[32] Анастасия Костова[33]
Камена Камана Тулча Хаманджия Camena Камена Св. Мина 1862[34] Българско училище 1864[35] Каменска община ген. от артилерията Стоян Загорски
Камена Кюстенджа Комана
Камена Каркали, Каракалю Тулча Каракалю Caracaliu Каракалю
Канара Кюстенджа Канара Ovidiu Овидиу
Капидава Тулча Капидава Средновековна българска крепост[36]
Караманкьой Тулча Журиловка Sălcioara, Съчоара Св. Георги 1850[37] Българско училище 1862 Караманкойска община Поп Харитон[38] Каранасуф Хистрия Тулча Каранасуф Istria Истрия Св. Никола[39] 1857 Българско училище Каранасуфска община
Караомер Кюстенджа Караомер Negru voda Негру вода Българска община
Карахарман Българска община
Караялък Каранлък Кюстенджа Новосилистренско Българска община
Касапкьой Тулча Саръюрт Sinoe Синое Св. Архангел Михаил 1832[40] Българско училище преди 1832 Касапкьойска община Поп Харитон[38]
Касъмча Българска община
Каталой Каталоя Тулча Каталой Възрожденски храм Българско училище Каталойска община
Каялия Канлия Кюстенджа Българска община
Килия Килия вехта Тулча Килия Chilia veche Чилия веке Средновековна българска крепост[41]
Киришлик Кюстенджа Градина Cheia Кея Българска община
Козлуджа (Окръг Кюстенджа) Кюстенджа Българска община
Конгаз Тулча Енекьой Rândunica Ръндуника Рождество Пресвятая Богородица 1861 – 1870 г Смесено училище 1866 Конгазийска община Васил Левски[42]
Копукчи Кюстенджа Възрожденски храм Българско училище Корпукчийска община
Коюджик Кюстенджа Българска община
Куджалак жп гара при Инан чешма Българска община
Кузгун Българска община XIX в
Купулчий Българска община
Кърджилар Тулча Българска община
Къшла Тулча Сомово Mineri Минери Българска община
Къшла Кюстенджа Българска община
Къшлица Тулча Сомово-Къшлица Cislita Къслита Българска община
Кьоселер (Окръг Кюстенджа) Кюстенджа Българска община
Кюстенджа Костеница, Костенец Кюстенджа Кюстенджа Constanta Кюстенджа Преображение Господне 1867,[43] св. св. Кирил и Методий 1871,[44] Св. Никола 1898 Смесено училище 1875[45] Кюстенджанска българска община, Читалище „Постоянство“ 1872,[46] Сава Огнянов и др[47]
Лом зали Лазо махала Кюстенджа Аджиджа Lazu Лазо
Липница Кюстенджа Българска община
Лумница Кюстенджа Гаргалък Lumniţa Лумница
Лумница Тулча Топалог Lumniţa Лумница
Лунка Тулча Лунка Българска община [48]
Лункавица Тулча Исакча Българска община
Малък Гарван Кюстенджа Гърлица Garvăn mic Гарвъну мик Българска община
Малък Гаргалък Кюстенджа Гаргалък Corbu de jos Корбу де жос Св. Константин и Елена[49] Българско училище Малкогаргалъшка община
Малък Палаз Кюстенджа Българи Palazu Mic Палазу мик Българска община
Мангалия Пангалия Кюстенджа Мангалия Mangalia Мангалия Св. Георги 1872 Българско училище 1867 Българско читалище 1870
Махмудия Тулча Махмудия Mahmudia Махмурия Българско училище Махмудийска община
Махмудкоюсу Кюстенджа Българска община
Мачин Вичина Тулча Мачин Măcin Мачин Българска черква 1875,[50] Българско училище 1849,[51] Средновековна българска крепост,[52] Възрожденска община, Читалище „Пчела“ 1867. Никола Бацаров и др.[53]
Мегданкьой Тулча Мегданкьой Valea teilor Валя Тейлор Св. Архангел Михаил Мегданкьойска община
Меджидия Тулча Меджидия Medgidia Меджидия Св. св. Кирил и Методий[54] Възрожденско училище 1867 Меджидийска община, Революционен комитет, читалище Янко Сакъзов[55]
Моругьол Боругьол Тулча Муригьол Murighiol Муригьол Възрожденски православен храм[56] Моругьолска община
Мурфатлар Кюстенджа Мурфатлар Murfatlr Мурфатлар Православен храм Старобългарски манастир[57] Военен паметник[58] Винарство
Мърлян Сакидава Кюстенджа Мърлян Dunăreni Дунърени Българска община XIX в.
Мюфтия Тулча Хаманджия заличено между Хаманджия и Долна Чамурла Българска община XIX в.
Налбант Кюстенджа
Налбант Тулча Възрожденски храм[59] Българско училище Налбантска община
Никулица Манастир Тулча Никулица Nikulicel Никулицел св. Никола летни – XIII в. Манастири: Кокош 1833,[60] Челик дере 1840,[61] Саун 1846 г.[62] Българско училище Никулицелска община хан Аспарух,[63] хан Тервел,[64] Васил Друмев,[65] Витан Константинов[66]
Ново село Ени сала Тулча Enisala Енисала Възрожденски православен храм[19] Българско училище [67]
Остров Кюстенджа Остров Ostrov Остров Средновековна българска крепост[68] хан Омуртаг[69] Българска община XIX в.
Остров Тулча Остров Ostrov Остров Средновековна българска крепост[30] Българска община
Патладжанка Чаталкьой Тулча Дунав Ceatalchioi, Pătlăgeanca Чаталкьой, Патладжанка Българска община
Пелетли Пелитлия Кюстенджа Пелитли Săcele Съчеле Българска община
Печенея Печеняга Тулча Peceneaga Печенига Българска община
Пещера Кюстенджа Меджидия Пещера
Потур Потури Тулча Хаманджия Panduru Пандуру Възрожденски храм[70] Българско училище Потурлийска община Стефан Караджа[26]
Преслав Преславец, Малки Преслав Тулча Тулча Nufăru (до 1968 г. Prislav) Нуфърлул Средновековна българска крепост[71]
Проток Тулча Жижила Българска община XIX в.
Пърлита Тулча Преслав Victoria Виктория Възрожденски храм Българско училище Пърлитска община
Пятра Берое Тулча Средновековно българско селище от XII в.
Расово Расоват Кюстенджа Расово Rasova Расова Средновековна българска крепост[72] Българска община XIX в
Руйко Терзикой Кюстенджа Пантелеймон Runco Рунко
Саръгьол Тулча Саръгьол Valea Nucarilor Валя Нукарилор Възрожденски храм, нова църква 1880 – 89 Българско училище Саръгьолска община
Саръгьол Тулча Бейдауд Бабадагско Sarighiol de Deal Саръгьол де дял Св. св. Костантин и Елена 1880 Българска община Иван Бобев[73]
Сарънасуф Тулча Българско училище Сарънасуфска община
Саръорман Възрожденски храм Българска община
Саръюрт Кюстенджа Саръюрт Mihail Viteazu Михай Витязу Възрожденски православен храм[49] Българско училище Саръюртска община Стефан Караджа и др.[74]
Сатуно Ени кьой, Ново село Тулча Черна Traian, Satunou Траян, Сатуноу Българска община
Сеймен а Българска община XIX в
Сомово Тулча Сомово-Къшлица Somova Сомова Българска община
Селина Сулина Тулча Селина Sulina Сулина Средновековна българска крепост[75]
Ташаул Кюстенджа Карамурад (Михаил Когълничиану) Piatra Пятра Българска община
Ташбурун Тулча Остров заличено на Дунава до с. Остров Българска община XVIII в
Текиргьол Кюстенджа Текиргьол Българска община
Тестемел (окръг) Българска община
Топала Топало Тулча Топала Topolog Тополог
Топракхисар Топрахисар Кюстенджа Топракхисар Topraisar Топрахисар ген. Колев[76]
Тръстеник Тулча Българска община
Тузла Кюстенджа Тузла Възрожденски храм Българско училище Тузленска община
Тулча[77] Тулица Тулча Тулча Tulcea Тулча „Св. Георги“ и „Св. Никола“, Българска епископия[78] пет училища[79] Многобройни[80] Стефан Караджа и пр.[81]
Туркьой Тулча Мачин Туркойя Стефан Трифонов, Петър Танкин, съхранен военен паметник от 1916 г.[82]
Фраклъкьой Фрикацей Тулча Фрикацей Св. Никола Българско училище Фраклъкьойска община
Хаджилар Аджилар Тулча Еникьой Lăstuni Лъстуни Св. Богородица[59] Българско училище Хаджиларска община Господин Иванов, Петър Стратев, майстор Гочо[83]
Хаманджия Тулча Хаманджия Baia Бая „Покров Богородичен" 1845 (1863) Българско училище Хаманджийска община, археологическа култура Хаманджия-Дуранкулак
Хасарлък (Окръг Кюстенджа) Кюстенджа Българска община
Хърсово Кюстенджа Хърсово Hârşova Хършова Възрожденски храм 1875 Българско училище Средновековна българска крепост[30] Хърсовска българска община
Циганка Тулча Нифон манастир Теица[84]
Черна Тулча Черна Cerna Черна Възрожденски храм от 1840 г., храм „Св. св. Кирил и Методий“[85] Българско училище Чернийска община Панайот Станчов[86]
Черна вода Хиног Кюстенджа Черна вода Cernavodă Чернаводъ Възрожденски храм 1873[87] Българско училище 1870 Средновековна българска крепост[30] Черноводенска община
Чинелий Тулча Извор (Алибекьой) Iulia Юлия църква „Св. Георги" Българско училище Чинелийска община Димитър Алексов – учител
Шереметя Шеремет, Шеремент Кюстенджа Градина Casian Касян Българска община
Яйла Тулча Черна general Praporgescu генерал Прарорджеско Българска община

Ороними и хидроними

[редактиране | редактиране на кода]
Български топоним Вариант Вид обект Област Ориентир Днешно румънско име Транскрипция
Вратица проток Тулча Черно море, лагуна Разим Vratiţa Вратица
Гърлица река Тулча Пърлита Gârliţa Гърлица
Гъска остров Тулча Дунав, гр. Хърсово Gasca Гъска
Дунав река Тулча, Кюстенджа и т.н. гр. Черна вода, Тулча и т.н. Dunărea Дунъря
Дял ........ планински дял, хълм многобройни в цялата обаст Deal ........ Дял ........
Жабище ........ Джапище блато многобройни Дунав Japşe ........ Жапше ........
Извор ........ извор многобройни в цялата обаст Izvor ........ Извор ........
Излаз ........ пасище многобройни в цялата обаст Izlaz ........ Излаз ........
езеро Къшла Езеро Тулча Дунав Casla Къшла
Лозова река Тулча с. Мегданкьой
Лозова връх Тулча северно от с. Ортакьой (дн. Horia)
Лозова долина долина Тулча с. Мегданкьой
Лонкавица река Тулча с. Лункавица
могила ..... възвишение, могила многобройни в цялата обаст movila …… мовилъ ….
Мачинска планина Прикопанска планина планина Тулча гр. Мачин
Орлига връх Тулча Мачинска планина
Пещера пещера в цялата област планински местности peştera пещера
Попина остров Тулча лагуна Разим Popina Попина
Остров остров Кюстенджа Дунав, с. Остров Păcuiul lui Soare, Ostrov Пъкуюл луй соаре, Остров
Остров ..... неголям остров Дунав, Черно море ostrov ….. остров …..
Поляна ........ ливада многобройни в цялата обаст Poiana ........ Пояна ........
Прикопан Прекоп връх Тулча гр. Мачин, Мачинска планина Pricopan Прикопан
Сивиндика Асарлъшка кория гориста местност Кюстенджа пр и с. Асарлък
Синьо езеро Малкото море езеро лагуна Тулча Черно море, проток Вратица Sinoe Синое
Слава ........ река и селища Тулча Тулчанска планина Slava ........ Слава ........
Сомово езеро езеро Тулча Дунав Somova Сомова
Таица река Тулча с. Башкьой
Телица река Тулча с. Каталой
Темща река Тулча *[88]
Трънковица връх Кюстенджа между с. Остров и с. Алмали
Черна Чернагьол езеро Тулча с. Черна
Черна река Тулча с. Черна
Черна вода езеро Кюстенджа гр. Черна вода
Черно море море Тулча, Кюстенджа гр. Кюстенджа Marea Neagră Маря Нягръ
Други многобройни български топоними указани на приложената карта природни обекти – местности, езера и пр. Северна Добруджа окръзи Тулча, Кюстенджа

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Петър Велков (Вълков) – опълченец в руско турската освободитела война роден в 1850 г. в с. Аджарик
  2. ↑ Храма е изписан в 1906 от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча, днес се казва „Св. Войводи“
  3. ↑ Голям военен паметник на 35 войници – 1917 г. от военнополевата болница тук погребани в гробището. Щаб на 3-ти конен полк в I св. война.
  4. ↑ Могила с двукамерна тракийска гробница със стени от дялан камък и дървено покритие, златни, сребърни и бронзови находки.
  5. ↑ Находища на пирит и малахит със злато 64 g/тон
  6. ↑ В ХХв. – „Възнесение господне“ (Înălţarea Domnului)
  7. ↑ Селото дава един опълченец в Македоно-одринското опълчение. в Балканската война в 1912 година.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 249 и 826.
  9. ↑ Според записаното от Евлия Челеби в 1652 г., публ. „Периодическо списание“ г. XXI св. 9 – 10 с. 678 – 9
  10. ↑ Църквата е наследник на изгорения в 1842 г. стар храм изграден от котленски овчари след изгарянето на предходния в края на ХVIII в., зографисана е от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, прекръстена е на Sf. Voievozi“, а българските надписи са заличени в 1989 г. На мястото на стара българска църква останала от турско време от 1903 до 1923 г. местните българи построяват сегашния нов голям храм отново посветен на Св. Димирър
  11. ↑ Biserica cu hramul, Sf. Dumitru“, Episcopia Tulcii
  12. ↑ В 1917 г. гражданската общинска власт прави паметник на загиналите за освобождението на града около 40 военни чина. Те са погребани в българското военно гробище в двора на църквата. Днес върху постамента на паметника има плоча с друг надпис на румънски прикирваща кирилските букви, а военното гробище е заличено.
  13. ↑ Първи Велик общонароден Добруджански народен събор (1917) – общо събрание на българска Добруджа след освобождението ѝ избрало областна и общински управи, Втори Велик общонароден Добруджански народен събор (1918) работил като делегатско областнно представителство
  14. ↑ Кръстьо Мирски – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; Иван Христов – фабрикант с кожарска фабрика
  15. ↑ Възрожденски храм 1856, изписан от Рафаил Матеев от Тулча, (до 1900 г. се служи на български)
  16. ↑ Димитър Петков – български министър-председател, два пъти председател на народното събрание, два пъти министър, кмет на София, четник на Панайот Хитов, като опъленец се бие при Стара Загора и Шипка и загубва ръката си, политически съратник на Стефан Стамболов, баща на Петко Д. Петков и Никола Петков; поп Георги – преписал Паисиевата история в 1842 г.
  17. ↑ затворено от румънската власт в 1882 г.
  18. ↑ Стефан Караджа живее заедно със семейството си няколко години тук преди да се заселят в Тулча; Тук е роден хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец организирал и подпомогнал финансово построяването на българската църква св. Георги и Девическото училище в Тулча. Дарил 3 дюкяна за издръжката им; ген. Стоян Загорски е учил тук; ген. Вичо Диков – участник в Освободителната, Сръбско-българската и Балканската воини, като комендващ IV българска армия в Междусъюзническата война побеждава сърбите при Калиманци и обкръжава гръцката армия в Кресненското дефиле; поп Дионисий – отстоял българщината срещу фанариотиски домогвания, баща на ген. Вичо Диков;
  19. ↑ а б Храма е изписан от Михаил Параскевов от Тулча
  20. ↑ Танас Първан – построил първата дървена църква в селото, поп Константин от Айдемир – ръководи строежа на каменната църква и училището
  21. ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунав
  22. ↑ роден Димитър Дончев-Доктора ръководителя на ДРО сражавал се на Солунския фронт, организира въоръжена чета от българи заедно с добруджанския войвода Дочо Михайлов, обучен в Москва, член на ЦК на РумКП
  23. ↑ в 1852 Църквата е подновена и зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов, запазен е оригиналният български иконостас
  24. ↑ Църквата е изградена от българите в селото на мястото на старата малка св. Лука, за да се ползва вместо нея, на каменна плоча са записани с латински букви имената на дарителите българи събрали средствата за строежа
  25. ↑ В центъра на селото е издигнат паметник на загиналите във втората световна война 1941 – 45 г. негови жители, дори след изселването в 1940 г., половината са с български имена; наблизо е паметната плоча на Корнелио Гаврилов убит по време на антикомунистическия бунт в XII.1989 г., неговото име носи и улица в Тулча.
  26. ↑ а б Стефан Караджа е живял като малък със семейството си в селото
  27. ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и от Рафаил Матеев и двамата от Тулча
  28. ↑ Църквата е известна и като „Св. св. Кирил и Методий“ по името на главната икона на храма рисувана от видните тревненски зографи Захария Цанюв и сина му Цаню Захариев, изписали и целия храм в 1866 г. Тя е дарена от вуйчото на Васил Левски – Васил Тотювич, запазен е оригиналния български иконостас
  29. ↑ Васил Левски – 1866 1867 учител в селото и псалт в църквата. В 2010 г. е поставена паметна плоча на Васил Левски до новата църква в селото; Васил Тотювич – ктитор на църквата, вуйчо на Левски, живял в селото; Цаню Захариев – зограф на църквата, революционер съратник на Левски, председател е на Тревненския революционен комитет, участник в Тревненската въстаническа чета, живял в селото, оттук тръгва революционният му път; Марин Ташев – градоначалник на Варна и Русе
  30. ↑ а б в г д Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
  31. ↑ Храм от 50-те години на XIX в. изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча
  32. ↑ Камбенрска община – 1510 бълг. къщи 1917 -3 рум.
  33. ↑ Анастасия Костова – Известна българска народна певица, родена в с. Камбер 1935
  34. ↑ До 1915 в храма се служи на български език
  35. ↑ Училището е закрито от румънската власт в 1885
  36. ↑ Върху старото тракийско селище е издигната силната българска средновековна крепост контролираща плаването по Дунав
  37. ↑ В 1856 подновявана
  38. ↑ а б Поп Харитон – свещеник в селото и войвода на чета в планината Бабадаг
  39. ↑ наричана и св. Троица, запазен е оригиналния български иконостас
  40. ↑ Храма по късно е обновен и изписан от Рафаил Матеев от Тулча, запазен е оригиналния иконостас с уникална икона на св. св. Кирил и Методий изобразени като едни от 12-те христови апостола.
  41. ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунав при вливането му в Черно море контролирала пътя през него за Бесарабия и северните страни
  42. ↑ Васил Левски е учител в селото в 1867 г.
  43. ↑ Строена съвместно с гърците, след завършването ѝ обсебена от тях
  44. ↑ църквата е заместена от новия голям храм Св. Никола
  45. ↑ закрито от Румънската власт в 1940 г.
  46. ↑ прекръстено по-късно на „Извор“, Самодеен театър 1872 Самодейният театър е към читалището, ръководи го Сава Доброплодни, тук е премиерата на неговата пиеса „Светослав“
  47. ↑ Александър Огнянов – министър на правосъдието, брат на Сава Огнянов; Димитър Н. Минчев – български писател и публицист, пише и на румънски; Сава Доброплодни; Сава Доброплодни – виден възрожденец, просветител, ръководил училището в града; Сава Огнянов – театрален гений, роден в Кюстенджа; Иван Пенаков; Иван Пенаков /1883 – 1971/ – деец на националноосвободителното движение, историк и общественик, роден в Кюстенджа; Янко Сакъзов – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8-часовия работен ден в България, живял в града=
  48. ↑ Tук е роден в 1929 г. Николай Генов дългогодишен директор на театъра в Добрич. Cамодейната българска форклорна група от село Лунка „Ха сега“ включваща и местни българи участва в откриването на паметната плоча на Васил Левски в Еникьой в 2010 г.
  49. ↑ а б Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев и двамата от Тулча
  50. ↑ Възрожденския български храм който е обновяван в 1870 остава за власите патриаршисти
  51. ↑ Със собствена сграда от 1862
  52. ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава. В XIV век е известна като крупно българско търговско пристанище с фактории на европейски търговци
  53. ↑ Никола Бацаров – Възрожденец просветител, организирал в 1849 г. българското училище в Мачин, от 1850 г. богослужение на български, в 1854 градски съветник в руското градоначалство, организира рота българско опълчение от града което се бие с турците при Силистра, награден с орден от руския император, гост на коронацията на императора; Владимир Тодоров – ботев четник; д-р Балканска – столична лекарка, д-р М. Жеков – собственик на АГ клиника в София
  54. ↑ През 1899 г. храма е разрушен
  55. ↑ Янко Сакъзов – виден социалдемократ и публицист, министър, многократно депутат – въвел 8-часовия работен ден в България, живял в града
  56. ↑ Храма е изписан от Михаил Параскевов и Рафаил Матеев от Тулча
  57. ↑ Старобългарски скален манастир от IX в.-XI в. с уникални глаголически и кирилски надписи и руни
  58. ↑ Български военен паметник и гробище от 1917 г. са в двора на храма, днес гробището е заличено, а надписите на български език върху паметника са заменени с румънски
  59. ↑ а б Храма е изписан от Рафаил Матеев от Тулча
  60. ↑ Основан е в 1833 г. от български монаси, в манастирското гробище са погребани войници и други българи
  61. ↑ Основан в 1840 от атонските монаси Доситей, Паисий Атанасий (Лисавенко), впоследствие обителта е отстъпена, за да стане женски манастир, а монасите основават наблизо Саун. В 1917 г. манастира е бил и военно-полева болница, в манастирското гробище са погребани български войници
  62. ↑ Манастира е от 1846 г. основан от монаси от близката обител Челикдере и подчиняващи се на нея.
  63. ↑ В 680 г. хан Аспарух води от укрепения лагер Онгъл обкръжаващ настоящото селище победната битка срещу Константин IV Погонат след която Византия е принудена в 681 г. официално да признае Българската държава и установяването и южно от Дунава.
  64. ↑ Тук в укрепения лагер Онгъл хан Тервел приема низвергнатия император Юстиниан II Ринотмет и договаря влизането в Цариград, за което българският хан получава кесарска т.е. царска титла и териториално разширение в Тракия – първата територия на България на юг от Балкана.
  65. ↑ Васил Друмев (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър-председател на България, епископ на Тулча, подстриган за монах в близкия манастир Кокош, по тази обител дълго време селото се е казвало Манастир
  66. ↑ виден тревненски зограф и резбар изработил забележителни олтарни двери в храма на манастира Кокош
  67. ↑ Силна българска крепост и пристанище от края на XIII в. доминиращи Черноморското крайбрежие и сухоземните пътища в Добруджа към Бесарабия и Влашко. През Възраждането – Енисалска община
  68. ↑ . Виж следващата референция
  69. ↑ На острова непосредствено срещу селището е описаният в надписа на Омуртаговата колона от църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново „Всеславен дворец“ издигнат от хана на Дунава. Това е едно от най-важните български пристанища и военни бази.
  70. ↑ Църквата е зографисана от видните тревненски зографи Витан Константинов и сина му Теодоси /Доси/ Витанов и Рафаил Матеев от Тулча
  71. ↑ Силна българска средновековна крепост контролираща Дунава преди вливането му в Черно море
  72. ↑ Силна българска средновековна крепост доминираща над Дунава
  73. ↑ Иван Бобев (1860 – 1885), български офицер, герой от Сръбско-българската война, роден в 1860 в Саръгьол
  74. ↑ Стефан Караджа е живял като малък със семейството си в селото; Йордан Екзархов – председател на Тулчанското училищно настоятелство и негов касиер, румънците го назначават за акцизен началник на Тулча
  75. ↑ Силен български средновековен укрепен пункт контролиращ устието на Дунав в Черно море в който пребивават много европейски търговци
  76. ↑ |ген. Иван Колев, командва I кавалерийска дивизия и нанася тук на 21 октомври 1916 г. тежко поражение на румънско-руските войски и хода на настъпателната операци на III българска армия за освобождението на Добруджа.
  77. ↑ Към 1832 г. Българите възобновяват всецяло разрушения град Тулча, на няколко километра югоизточно от първото му местонахождение.
  78. ↑ Българска черква „Св. Георги“ – 1857 г. и Тулчанската катедрала „Св. Никола“ – 1862 г., която след 1870 г. е екзархийски център, Св. св. Константин и Елена 1849 също е строена от тулчанските българи.
  79. ↑ Първите учебни занимания са отпреди 1810, в 1811 г. започват да се обучават и момичета. В 1856 г. училището става обществено и е наречено „Светла България“, в 1870 г. е прекръстено на „Св. св. Кирил и Методий“ и прераства в полугимназия с девическо училище към него, от 1869 г. работи и частно училище – т.н. и „Пансион“ на Сава Доброплодни. Забавачка огранизирана от женското дружество. В 1887 г. е открита сградата на 4-то класното мъжко училище „Св. св. Кирил и Методий“, отделно работят: Мъжко начално училище в сградата на класното, Девическо 4-то клсано училище „Св. св. Кирил и Методий“ от 1881 г. и Девическо начално училище в сградата на класното, Смесено начално училище. В началото на ХХв. мъжкото училище е разрушено, девическото се е съхранило.
  80. ↑ Средновековна българска крепост и пристанище запазило името и значението си и във вековете на османската власт. В 1832 г. българите възобновяват всецяло разрушения град Тулча, на няколко километра югоизточно от първото му местонахождение. През Възраждането: Тулчанска българска община; Българска частна болница 1807; Женско благотворително дружество „Надежда“ 1820 (особено активно след1869 г.); Тулчански революционен комитет 1861; Театър към училището „Св. св. Кирил и Методий“; Читалище „Съгласие“ 1861; Българско търговско дружество (камара); Българска параходна компания; Обществен културен клуб „Българско казино“ 1865, в 1891 – 95 театъра към читалището поставя „Хъшове, „Разбойници“, „Руска“; Две български книжарници; Две български печатници, първата от 1875, втората „Антон Франгя“ 1877; Българско военно гробище 1917 г. (в двора на църквата св. Георги до погребаните знатни тулчанлии, днес от гражданските надгробия са запазени единици, а военното гробище е заличено).
  81. ↑ Стефан Караджа израснал и започнал революционния си път в Тулча. Родени в Тулча: Александър Василев Сивков –търговец, възрожденец, пише стихове, основател и председател на тулчанското читалище, председател на училищното настоятелство; Д-р Васил Андреев Манов – български педагог Д-р Васил Андреев Манов – виден български педагог, журналист Васил Радев – професор в Софийския университет; Васил Икономов – български книжовник; Васил Проданов – индустриалец; Владимир Димитров – член на ВМОК; Гаврил Енчев – касиер на Букурещкия таен революционен комитет; Георги Вълков – създал първия радиопредавател в България; Георги Найденов Гръблаша – знаменосец в четата на Христо Ботев; инж. Г. Лазаров – български представител в Дунавската комисия, пълномощен министър; Григор Радев, крупен български зърнопроизводител и търговец, водач на консервативното крило на българското общество в Тулча през Възраждането, д.р Д. Д. Димитров – финансист, началник Спистовната пощенска каса в София, Димитър Минчевич – министър на правосъдието, български посланик в Лондон, Виена, Рим, Белград и Букурещ; Димитър Нейков – производител на обувки, политик от БКП; Дончо Дончев – фабрикант с шоколадова фабрика, Драгомир Пачев – журналист, издател на сп. Родна Добруджа, син на опълченеца Янко Пачев; Елена Радева-Петрова – филоложка, първата председателка на Дружеството на българките с висше образование; Жеко Велчев – полковник-инженер, началник инженерното отделение при Генералния щаб, член на Комисията по определянето на границата с Турция, преподавател по фортификация; Иван Проданов – индустриалец; Изворски – учител, културно-просветен деятел; ген. Йордан Т. Пеев – генерал-майор, гл. редактор на армейските издания, началник на Военното училище в Търново и на Военната Академия в София, началник щаб на Войската; Костадин Марков – основен дарител за строежа на девическото училище; Марко Златаров – майстор златар работил кръстове и обкови на икони за добруджанските църкви; Марин Д. Тихчев – възрожденец, просветен деец, дописник на цариградския в-к Турция, Заря и др.; Милан Марков – културно-просветен деятел; Михаил Параскевов – художник зографисал десетина добруджански църкви; Надежда Костова – актриса; Неда Пеева – първата българска учителка, отворила училище в града в началото на XIX в., Никола Лазаров – български архитект (съименник на карловеца арх. Никола Лазаров); П. Киселов – възрожденец; Ради Жечов – крупен български зърнопроизводител и търговец, на него е наречена Радева махала в Тулча; Рафаил Атанасов (Танасов) – председател на революционния комитет в Браила; Рафаил Матеев – български художник – зографисал над 10 църкви в Добруджа, по негови планове са построени няколко румънски училища и църкви, творбите му са в Националната художествена галерия в Букурещ; Руси Димов – художник портретист, творил в Тулча и Русе; Спас Соколов – член на щаба на Ботьовата дружина, осъден на доживотен затвор на остров Родос; Старец Раданов – възрожденец; Стойко Фучеджи – ботев четник; Стоян Загорски – български генерал; Султана Рачо Петрова, по баща Пантелеева Минчович – писателка, придворна дама, самарянка в балканските войни, държи свой литературен салон в София; Теодораки Стефанов Теодоров – опълченец, кръст за храброст в боевете на Шипка, един от първите български професионални журналисти; Христо Джамбазов – директор на Тулчанската гимназия, адвокат (лишен от право да упражнява професията си от румънската власт); Янко Драганов – български генерал, опълченец в Освободителната война, в Сръбско-българската война отбранява Видин, в I световна война освобождава Пирот, Тутракан и Силистра, хофмаршал; д-р Янкулов – възрожденец; Живели в Тулча: Антон (Яни) Франгя – открива втората българска печатница в Тулча, четалищен деец, публицист, политик, министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, министър на железниците, пощите и телеграфите; Васил Друмев (митрополит Климент Браницки) – просветител, писател, духовник и политик, министър на просветата, митрополит Търновски, два пъти министър-председател на България, епископ на града, подстриган за монах в близкия манастир Кокош; Васил Карайовов от Скопие – учител, директор на Тулчанската гимназия; Вела Благоева – учителка в девическото училище, хаджи Велико Стефанов – виден тулчански търговец с решаващ принос за построяването на българската църква св. Георги и българското девическо училище в града, дарил и собствеността върху 3 дюкяна на колонната чаршия за да се изръжа храма; Видул Кунчев – учител в Тулча, чичо на Васил Левски, войвода убит от турците в Троянския балкан в 1834; Георги Паунчев от Охрид – учител в града, народен представител от Варна, 1903 – 1905 председател на Съюза на българските гимназиални учители; Братята Димитър, Стефан и Периклий Тодорови са крупни търговци и дарители за строежа и нуждите на българските църква, училище и читалище в Тулча, Димитър е дядо на Султана Рачо Петрова; Добри Ганчев – просветител и учител, директор на Солунската българска мъжка гимназия, придворен учител на княз Фердинанд I, преподавател във Военното училище; Иконом Енчо Димитров – просветител учител и свещеник; Кръстьо Мирски – просветител, учител, отворил първата българска книжарница, два пъти кмет на Варна; проф. Милан Марков – юридически факултет СУ; Никола Живков – виден възрожденец, автор на химна „Шуми Марица“, участник в Руско-турската война и националноосвободителните борби в Македония, редактор на в-к „Нова България“ издаван от Хр. Ботев; д-р Пантелей Минчович – член кореспондент на Българското книжовно дружество (БАН), главен лекарна турския дунавски флот, полковник, руски управител на гр. Сулина, съосновател и председател на Консервативната партия, Висшия медицински съвет, Александровска болница и БЧК, пръв председател на БЧК и директор на Александровска болница, Губернатор на Варна, член на Държавния съвет, син на Димитър Теодоров и внук на легендарния Хаджи Минчо от Търново; Сава Доброплодни – виден възрожденец, просветител, основал частно училище т.н. „пансион“ в Тулча и издал тук българска „Христоматия“; Станислав Доспевски – изписал храма Св. Георги, Тодор Икономов – виден възрожденец и революционер. Опълченци от Тулча: I дружина – Стойко Атанасов, Христо Брайков, Яков Василиев, Драган Димитров, Константин Иванов, Георги Николов, Тодор Николов, Цено Ненов, Тодор С. Чалъков; II дружина – Янко К. Пачев – унтерофицер, Димитър Атанасов, Станчо Великов, Калчо Вълков, Иван Габровски, Иван Георгеив, Николо Георгиев, Александър Каназирски, Димитър Сивков, Иван Тасович; III дружина – Стефан Богданов, Манол Бакърджийски, Иван х. Вълчанов, Иван Куманов, Никола Михалев, Димитър Тодоров; IV дружина – Господин Вълков, Калчо Д. Вълков, Никола Георгиев, Продан Д. Вълков, Мирчо Георгиев, Георги Калчев, Стефан Константинов; V дружина – Георги Атанасов, Йосиф Ангелов, Тодор Витков, Георги Вълчанов, Стефан Георгиев, Христо Вълчанов, Васил Димитров, Димитър Колев, Йосиф Кирилов, Атанас Минчев, Георги Николаев, Тодор Попов, Васил Райнов, Янко Чолаков; VI дружина Апостол Александров, Георги Василев, Георги Димитров, Филип Илиев, Илия Калчев, Георги Николаев, Филип Николаев, Николай Стоянов, Димитър Тодоров, Руси Цветков; VII дружина – Яков Василиев, Леонти Тодоров, Димитър Федоров; XI дружина – Георги Апостолов; XII дружина – Иван Ахринов, Костаки Аргиров
  82. ↑ поручик Стефан Трифонов от Лом и кавалерист Петър Танкин от с. Врачеш, Ботевградско от Конната дивизия на ген. Колев, загинали в боевете тук на 18 декември 1916 г. Запазен е монументален военен паметник в тяхна чест.
  83. ↑ Господин Иванов – опълченец, бие се при Шейново, окръжен управител на Варна, Видин и Бургас; Петър Стратев и майстор Гочо – каменоделци
  84. ↑ Разрушен в XIX век, преоснован
  85. ↑ Понастоящем името ѝ е сменено на „Св. архангели Михаил и Гавраил“
  86. ↑ Панайот Панайотов Станчов Черна – бележит румънски поет, философ, литературен критик и преводач; Симеон Радев – четник на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
  87. ↑ След построяването му храма е завладян от гърците партиаршисти и в 1875 българите си правят друг
  88. ↑ www.promacedonia.org

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници и Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Стефан Младенов История на българския език. Прев. и ред. Иван Дуриданов от нем. изд. 1929. С., БАН, 1979. 412 с.
  • Научна експедиция в Добруджа, 1917 г. Доклади на университетски и други учени, Съставител и редактор проф. Петър Петров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, II. изд., София, 1994
  • Добруджа. География, история, етнография, стопанско и държавно политическо значение, А. Иширков, В. Златарски, Вл. Моллов, Д. Мишайков, Л. Милетич, София 1918 г.
  • Северна Добруджа етнографски наблудения и народни песни, Михаил Арнаудов, София 1923 г.
  • Училищното дело в Добруджа, Стилян Чилингиров, в. Добруджа стр. 1 бр. 3.VI.1923 г.,
  • Добруджа и нашето възраждане (културно-исторически изследвания), Стилян Чилингиров, С 1917 г.
  • Принос към възраждането на Добруджа, Стилян Чилингиров С 1917 г.
  • Принос към историята на българската просвета в Добруджа, Стилян Чилингиров С 1940 г.
  • Българските училища в Тулча, Г. Разлогов, сп. Светлина кн.8 с.6, 1898 г.
  • Добруджа, Д. М. Тихчев, в. Българин, г. II, бр. 109, с.2
  • Наши художници, зографи и златари, сп. Родна Добруджа стр. 5 бр. бр. 9 – 10 1937 г.
  • Отчет за общий вървеж на училищното дело в тулчанските класните и основни училища, сп. Родна Добруджа стр. 10 бр. бр. 9 – 10 1937 г.
  • Една обиколка в Добруджа, Стоян Романски, екзархийски в-к „Новини“, Цариград
  • Изследвания на руския учен Теплов – 1977 г.
  • България ХХ в. (Добруджанският диоцез на Българската екзархия), Изд. „Труд“, София 1999 г.
  • Архиви на Доростоло-Червенската епархия и епархийското наместничество в Тулча.
  • Архиви на Варенско-Преславската епархия за добруджанските енории.
  • Българското национално малцинство в Добруджа, Йордан Колев, С 2004
  • Радостин Мирков, Кървавата бразда на Добруджа, ISBN 954-90771-1-X
  • Радаслав Симеонов, Костадин Костадинов, Добруджа, ЗБН 1:01:45[неработеща препратка]
  • Маргарита Хаброва „Укрепеният български средновековен град ХIII – ХIV век“ София 1979 г.
  • История на България – БАН, Том 2 – Първа българска държава, С. 1981 г. Том 3 – Втора българска държава, С. 1982 г. Том 4 – Османско владичество ХV-ХVIII в., С. 1983 г. Том 5 – Българско възраждане ХVIII – средата на ХIХ в., С., 1985 г. Том 6 – Българско възраждане 1856 – 1878., С. 1987 г. Том 7 – Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално-освободителни борби /1878 – 1903/, С. 1991 г. Том 8 – България 1903 – 1918, С. 1999 г. Том 9 – История на България 1918 – 1944, С. 2012 г.
  • Сборник Добруджа кн.14 – 16, 1997 – 1999 г., Ньойският договор и съдбата на Добруджа, национална конференция Добрич, 1999 г. Изследвания. Извори и документи, В. 1999 г.
  • Добруджанският надпис на жупан Димитър от 943 г. – Гюзелев, В. 1968: Добруджанският надпис и събитията в България от 943 г. Исторически преглед, 1968, 6, 40 – 48.
  • Георги Атанасов, Добруджанското деспотство, В.Търново. 2009
  • Ал. Кузев, В. Гюзелев „Българските средновековни градове и крепости“ т. 1 – Градове и крепости по Дунав и Черно море, Варна 1981 г.
  • Договор от 1347 г. на Цар Иван Александър с Венеция и на потвърждаващото го царско писмо-грамота от 1352 г. (Sagramento et patto de messer limperator Alexandro del Zagora 1346 ut patti del47) – Гюзелев, В. „Клетва и договор на господин Александър, цар на Загора или България, с Венецианската сеньория от 1346 г. или сключени през 1347 г.“ – В; Средновековна Бълтария в светлината на нови извори. С. 1981, стр. 156 – 186.
  • Договор на деспот Иванко с Генуа от 1387 г. – В. Н. Златарски и Гаврил Кацаров (изд.) „Договорът на княза Иванко, син Добротичев с генуезците 1387“. София, 1911.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Предрумънски_топоними_в_Северна_Добруджа&oldid=12207113“.