Налбант
- Вижте пояснителната страница за други значения на Налбант.
| Налбант Nalbant | |
| — село — | |
  Налбант | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Тулча |
| Надм. височина | 62 m |
| Население | 2834 души (2002) |
| Пощенски код | 827160 |
Налбант (на румънски: Nalbant) е село в окръг Тулча, Румъния. Селото има 2834 жители (2002). Налбант е център на община, в която освен него влизат Башкьой (Николае Бълческу) и Тръстеник.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1940 година Налбант е с преобладаващо българско население. Запазени са сведения за дейността на училищната организация в Добруджа с протокол от 30 юли 1878, където се посочват имената на местни български първенци, натоварени с уреждането на българските училища в Бабадагското окръжие.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Налбант са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
Българското население на Налбант се изселва в България по силата на подписаната през септември 1940 година Крайовска спогодба.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Налбант
Васил Станков (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина, ранен на 20 юни 1913 година[3]- Иван Райнов (1888 – 1947), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 1 дебърска дружина[4]
- Марин Георгиев Стоянов (около 1852 - 2 май 1903, Комарево), български опълченец, пристигнал в Румъния в 1876 година, работи като бакалин, на 2 май 1877 година постъпва като доброволец във II рота на II дружина на Българското опълчение, уволнен на 28 юни 1878 година, след войната живее в Карнобат, където е стражар, впоследствие се установява в село Комарево, където се занимава с железарство и земеделие, кмет е на селото[5]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на общината Архив на оригинала от 2010-06-19 в Wayback Machine.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 20 от 10 август 1917, стр.2
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 865.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 638.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 592.
- ↑ Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 249.