Бабадаг
Тази статия е за града. За планината вижте Бабадаг (планина).
| Бабадаг Babadag | |
| — град — | |
 | |
 | |
  Бабадаг | |
| Страна |  Румъния |
|---|---|
| Окръг | Тулча |
| Площ | 121 km² |
| Надм. височина | 21 m |
| Население | 10 037 души (2002) |
| Официален сайт | www.babadag.ro |
| Бабадаг в Общомедия | |
Бабадаг (на румънски: Babadag) е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, Румъния.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селището е турско и означава „Планина на Отеца“. Смята се, че Отецът е сунитският дервиш Баба Саръ Салтък, който през 1261 е духовен водач на група огузи при настаняването им в Добруджа от Михаил VIII Палеолог.[1][2]
Османски период
[редактиране | редактиране на кода]След турското завоевание, с указ на Баязид II в 1484 г. селището е обявено за административен център на Добруджа, но в 1677 г. за такъв е избрана Силистра. Според Константин Иречек през този период Бабадаг е главен дунавски център на дубровнишката търговия. Местната дубровнишка колония основава своя духовна енория, обединяваша Исакча, Измаил, Тулча, Бендер и Килия.[3] До края на османската власт населението на града и околността е най-вече българско.[4] Сред местните българи има много състоятелни семейства – някои от тях притежават до 5000 глави добитък. Градът е тясно свързан с Българското национално възраждане, в него учителства Иван Зринов, а в близките села – Васил Левски. Поп Харитон първо е свещеник там, а след това излиза с чета в планината Бабадаг.
В средата на XIX век е построена българската църква „Свети Димитър“ в Бабадаг. Стенописите на български език в храма са заличени през 1989 г. Интересен знак от възрожденската епоха е надгробието в черковния двор на млад българин от средата на XIX век. Епитафията му ни дава представа за народната поезия в тази епоха:
| „ | И тук се пътниче поспри, и помен жалостен стори, на тоз дето тук в мрачен ров, лежи Петър Тодоров. У Шумен той се е родил, в Бабадаг се преселил и в 19-ата година на онзи свят премина – 6 март 1863 г. | “ |
След Руско-турската война
[редактиране | редактиране на кода]
След Берлинския договор в 1878 г. започва румънската колонизация.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Бабадаг са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] През Първата световна война на 1 септември 1916 г. българската войска настъпва в Добруджа. До края на годината командваната от ген. Колев I конна дивизия в състава на III българска армия разгромява в няколко сражения руските и румънски части и освобождава Мангалия, Кюстенджа.
Отстъпващите войски на Антантата си запалват околните села, а в град Бабадаг разрушават по-големите здания. На 18 декември 1916 Бабадаг е освободен от конната дивизия[7] и в града се установява и щаба на Трета армия. В двора на храма „Свети Димитър“ в града е оформено българско военно гробище, в което са погребани около 40 войници от Трета армия, загинали в битката за освобождение на Бабадаг през 1916 г. Гробището днес е заличено. През 1917 г. българските граждански власти в Бабадаг издигат в гробището военен паметник. Неговият постамент все още стои, но върху българския надпис е поставена плоча на румънски език. Под нея се четат отделни букви от кирилския текст.
Ж п. линия Меджидия-Тулча не е напълно изградена и през 1935 г. достига само до Бабадаг.[8]
В периода 1917 – 1929 г. в Бабадаг излиза българският вестник „Добруджа“.[9] През 1917 г. и 1918 г. градът е избран за седалище на заседанията на Първия велик добруджански народен събор и Втория велик добруджански народен събор, провъзгласен за Първо добруджанско областно събрание, които със специален меморандум, петиции и телеграми обявяват волята на населението за присъединяване на цяла Добруджа към България. С решенията им е създаден Централен Добруджански народен съвет и са изградени Местни народни комитети като органи на гражданската власт в градовете и по-големите села.
Съгласно Берлинския протокол градът заедно с цяла Добруджа става част от територията на Царство България. С Ньойския договор Антантата предава областта към Румъния, но населението тук остава изключително българско до 1940 г., когато по Крайовския договор е принудително изселено от румънската власт.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Димитър Йосифов - стенограф, работил като учител в Бабадаг след 1874 г.
- Стефан Георгиев - ботаник, работил като съдебен чиновник и учител в Бабадаг след 1878 г.
- Стефан Нерезов, генерал от пехотата, началник-щаб на 3-та армия в Бабадаг през 1917 г.
- Иван Станев, градски кмет през 1917 г.[10]
- Иван Жеков, председател на черковно-училищното настоятелство в Бабадаг през 1917 г.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Monografia orașului Babadag, Cintian Barbuleanu, 1998
- ↑ Христо Матанов, Залезът на средновековна България, С., изд. Изток-Запад, 2016, 240 с. ISBN 978-619-152-821-9
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр.492
- ↑ Научна експедиция в Добруджа 1917 г. Доклади на университетски и други учени, София 1918, архив на оригинала от 16 май 2010, https://web.archive.org/web/20100516000302/http://www.promacedonia.org/dobr1917/dobr1917_2_7.htm, посетен на 12 януари 2011
- ↑ научна експедиция в Добруджа 1917
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи / 19 декември 1916, брой 85 / стр.1
- ↑ Варненски новини - Ежедневен информационен вестник / Ред. Велко Юруков - Варна; печ. Взаимност / 22/03/1935, No. 3868, стр. 1
- ↑ Добруджа - вестник-ежедневник, издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, 1917-1929, бр. 214, 26 февруари 1919 г. стр.1
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 4, 4 юли 1917, стр.3
- ↑ Добруджа - ежедневник на фонд Добруджа - Бабадаг, брой 1, 27 юни 1917, стр.1