Владимир Димитров (ВМОК)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Владимир Димитров.
| Владимир Димитров | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 11 октомври 1949 г.
|
| Учил в | Лозански университет |
| Политика | |
| Партия | БРСДП, БРСДП (ш. с.) |
| Убеждения | социалист |
| Депутат | |
| XII ОНС XVI ОНС | |
Владимир Димитров с псевдоним Володя[1] е български юрист и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Димитров е роден на 11 май 1870 година в град Тулча, тогава в Османската империя. Завършва с отличие престижния Робърт колеж в Цариград. Заминава за Швейцария и завършва право в Лозанския университет, където учи при Вилфредо Парето. След това специализира в Италия при Чезаре Ломброзо. Завръща се в България и работи като адвокат във Варна. Жени се за Александра Сивкова от известен добруджански род, с която има две дъщери – Александра и Мара.
Става член на БРСДП и още през 1902 г. е избран за народен представител от Ямболския район. Публично подкрепя стачката във варненската памучна фабрика „Княз Борис“.[2] След разцеплението в партията е член на БРСДП (широки социалисти) и е избран още два пъти за народен представител.
Присъединява се към революционното движение и участва в работата на ВМОК. На Осмия конгрес на Македоно-одринската организация през април 1901 година Владимир Димитров е избран за подпредседател на ВМОК от квотата на Вътрешната организация по предложение на Гоце Делчев, с когото са били близки приятели. По-късно заедно с един от другите членове на комитета Иван Кепов застава срещу генерал Иван Цончев и си подава оставката.[3]
Разочарован от междуособиците и кръвопролитията Димитров се оттегля от революционна дейност през 1903 след Илинденско-Преображенското въстание.[4][5]
Почива в София на 24 октомври 1949 г.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 24.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 28 / 09 юни 1902 г., стр 2.
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 61.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
