Бежаново (област Добрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Бежаново.
| Бежаново | |
  Бежаново  Бежаново | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 65 души[1] (15 март 2024 г.) 2,16 души/km² |
| Землище | 30.336 km² |
| Надм. височина | 82 m |
| Пощ. код | 9567 |
| Тел. код | 05738 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 03157 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
| Кметство – кмет | Симеон Симеонов |
Бежа̀ново е село в Североизточна България, община Генерал Тошево, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Бежаново се намира в Южна Добруджа, на около 48 km изток-североизточно от областния център град Добрич, 29 km източно от общинския център град Генерал-Тошево и 32 km северно от град Каварна. На около 3 km на север от него отстои границата с Румъния, а на около 14 km на изток – брегът на Черно море при село Дуранкулак. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в източната част на Добруджанското плато. Южно от селото минава суходол[2], идващ от югозапад през селата Великово, Сираково, Сърнино и Александър Стамболийски, именуван на север от Бежаново Малък Качамак, който преминава и на румънска територия. Надморската височина в центъра е около 82 m. Климатът е умерено континентален, с черноморско климатично влияние.
През село Бежаново минава третокласният републикански път III-2904, водещ на изток през селата Захари Стояново и Стаевци до село Дуранкулак, а на запад – през селата Спасово, Рогозина и Чернооково до село Кардам и връзка в него с второкласния републикански път II-29, който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град Варна.
Землището на село Бежаново граничи с Румъния на север и със землищата на: село Граничар на изток; село Захари Стояново на изток; село Черноморци на югоизток; село Александър Стамболийски на юг; село Спасово на запад; село Вичово на северозапад.[3]
Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на повечето от тях.
Числеността на населението на село Бежаново по данните от преброяванията[4] от 1934 г. насам се променя както следва:[5]
|  |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[6]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 60 | 100 |
| Българи | 39 | 65 |
| Турци | ... | ... |
| Цигани | 18 | 30 |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Неотговорили | 0 | 0 |
В Бежаново основен поминък на населението са земеделието и животновъдството.[7]
История
[редактиране | редактиране на кода]За първи път селото се споменава в писмен документ в 1526 или 1527 г. – като село Качамак, наричано и Голям Качамак, в списък на засетите с лен феодални владения на спахии. Селото се споменава и в турски данъчен регистър-опис на джелепкешаните от 1573 г. – с името Качамак-и Бюзюрг. Посочени са двама овчари, които дължат 70 овце данък на държавата. През 17 век селото се среща с името Качамак-и кебир, а през 1873 г. е записано Горни-Качамак, спадащо към кааза Мангалийска (в сегашната Румъния).[7]
След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[8] През 1906 г. село Голям Качамак (или Качамак – Големи) е преименувано на Бежаново.[9][8] Новото име отчасти е свързано със старото – от думата „качамак“ е взета първата част „кач“, която е преведена като „да избягам, бягай“ (((Tr))Kaçmak) или „беж“, основа на името Бежаново.[7] По силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.
През периода от 1913 г. до 1940 г., когато Южна Добруджа е в Кралство Румъния, името Бежаново на селото в променено от румънските власти на Беженари, което на български се превежда като „бежанец“ или „беглец“. След 1940 г. селото възстановява българското си име Бежаново.[7]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Бежаново към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[10]
Забележителности
[редактиране | редактиране на кода]На север от селото се намира защитената местност „Бежаново“.[11]
Защитената местност представлява 121,7 ha горска площ, която е разположена на около 60 – 70 m надморска височина. За територията са характерни изкуствено създадени насаждения. От дървесните видове преобладават дъб и липа. От храстовите най-често се срещат глог, шипка, дрян, смрадлика, черен бъз, птиче грозде (лигуструм), аморфа и други. От тревните – житни треви, ягода, къпина, лепка, жълт кантарион и други. Представители на бозайниците са благородният елен, сърната, дивата свиня, заекът, лисицата, дивата котка, язовецът, белката и други. Най-често срещаните птици тук са яребица, пъдпъдък, гривяк, зелен кълвач, бухал, обикновена ветрушка, козодой, обикновен мишелов, папуняк и други.
Източници и бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Речник на българския език суходòл м. Дол, в който има вода само от валежи.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Бежаново > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Бежаново, общ. Генерал-Тошево, обл. Добрич Справка към 26.12.2024.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ а б в г Община Генерал Тошево > За Генерал Тошево > Селата в нашата община. с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново
- ↑ а б Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. БЕЖАНОВО (Голям качамак, Качамак – големи). (Справка към 27 декенври 2023.)
- ↑ Николай Мичев, Петър Коледаров – „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“; „Наука и изкуство“ София 1989; стр. 24.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, общинска администрация - Генерал Тошево, кметски наместници.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България – Бежаново
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- bulmaps.bg
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-009-4 Актуалност: 1985 г. Издание: 1991 г.
| ||||||||||