Люляково (област Добрич)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Люляково.
| Люляково | |
  Люляково  Люляково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 445 души[1] (15 март 2024 г.) 23,4 души/km² |
| Землище | 19,051 km² |
| Надм. височина | 206 m |
| Пощ. код | 9525 |
| Тел. код | 05737 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 44714 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
| Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
| Кметство – кмет | Люляково Костадин Костадинов (ГЕРБ) |
Люляково е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Люляково се намира на 5 км от Генерал Тошево на пътя за град Каварна.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според поверието преди много години на мястото на селото две турски сватби се срещат и се избиват един друг поради лошата поличба, която носи срещата между две булки. На мястото на тази ужасна сцена са поникнали люлякови дръвчета и са образувала една красива люлякова местност. Именно оттук произлиза и името на това хубаво малко селце. До 90 – те години в селото се е намирала една от най-големите овощни градини в Община Генерал Тошево, а така също и голям кравекомплекс, където са работили жителите на селото. В селото е имало и училище, което е функционирало до 2004 г. Селото е едно от големите в общината, като броя на жителите му надхвърля 750 души. Землището на с. Люляково е 17 379, 668 дка. Старото име на селото е Карабак.
Източно от селото, в местността „Юртлука“ има следи от трако-римско селище. Северно от него са открити останки от средновековно българско селище (IX-X век). Най-ранни сведения за Люляково се намират в писмен документ от 1526 – 1527 г. В списъка на тимарите на заими и спахии, под номер 101 е записано мезрата Кара баку куюсу, от която се очаква 684 акчета (сребърни монети). Името на селото се открива и в списъците на джелепкешаните. Там е записано като Кара Бакълар. През 1873 година е включено в Хаджиоглу-Пазарджишка (Добричка) околия с името Кара Баки. Това име на селото просъществува около четири века. С указ 462/обн.21.12.1906 г. това име е сменено с Лиляково. Тогава то спада към Спасовска община с 22 селища. Името Лиляково е коригирано на Люляково през 1966 г.
Както в повечето села в Добруджа, така и тук основен поминък за населението е земеделието и животновъдство. В селото работи кооперация, която отглежда 6600 дка чернозем в землищата на Люляково, Писарово и Преселенци. Значителен брой от жителите отглеждат овошки, както и пчелни кошери. Има хлебопекарна, в която се пече ръчно направен хляб. В днешно време освен българи в селото живеят руски, френски и английски семейства. Има и тенденция за миграция на жители от град Варна към селото.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 526 | 100,00 |
| Българи | 251 | 47,71 |
| Турци | 53 | 10,07 |
| Цигани | 109 | 20,72 |
| Други | 19 | 3,61 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 94 | 17,87 |
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Християни и мюсюлмани.
През 2000 година жителите на селото правят първа копка на храм „Св. св. Апостоли Петър и Павел“. С помощта на благодетели и общинското ръководство храма се доизгражда, като предстои изписването и поставянето на камбана. Църквата отваря врати на празника си, Петровден.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]- Кметство с. Люляково
- Читалището в селото носи името „Йордан Йовков – 1943“. Освен богатия книжен фонд, към него функционира самодеен състав, който се представя редовно на местни и национални фолклорни събори и мероприятия. Активна дейност развива и Клуб на пенсионера с. Люляково. Към него също има самодееен състав, който се гордее с призовите места, завоювани през годините на фолклорни фестивали в София и Варна.
- До 2000 година в селото има основно училище „Христо Ботев“. То е построено преди 1940 г. и носи духа на румънската архитектура по тези земи. Сградата на училището в днешно време е унищожена.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Съборът на селото се провежда всяка година на 6 май – Гергъовден.
Спорт
[редактиране | редактиране на кода]Мъжкият футболен тим „Дружба“ има добре поддържан стадион.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация от Официален сайт на Община Генерал Тошево[неработеща препратка]
- Статия за освещаване на храма „Св. Апостоли Петър и Павел“ Архив на оригинала от 2013-07-05 в Wayback Machine.
| ||||||||||