Дъбовик
Дъбовик | |
![]() Сградата на кметството | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 122 души[1] (15 март 2024 г.) 0,0055066158331464 души/km² |
Землище | 22 295 km² |
Надм. височина | 240 m |
Пощ. код | 9551 |
Тел. код | 057304 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 24339 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
Дъбовик в Общомедия |
Дъ̀бовик е село в Североизточна България, община Генерал Тошево, област Добрич. Старото име на селото е Харманлък, което преведено от турски означава място за вършеене на жито или хамбар за жито.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Дъбовик се намира в Южна Добруджа, на около 17 km североизточно от областния център град Добрич и 6 km западно от общинския център град Генерал-Тошево. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в централната част на Добруджанското плато. Надморската височина в центъра на селото е около 240 m. Климатът е умерено континентален.
Общински пътища от село Дъбовик водят:
- на север през селата Пчеларово, Узово, Зограф, Градини, Сноп и Житен до връзка в село Красен с третокласния републикански път III-2903 и по него на югоизток към град Генерал Тошево;
- на югоизток през село Равнец до връзка с второкласния републикански път II-29 (Варна – Добрич – ГКПП Кардам, граница с Румъния);
- на юг към връзка с републикански път II-29.
Землището на село Дъбовик граничи със землищата на: село Пчеларово на запад и северозапад; село Зограф на север; град Генерал Тошево на североизток; село Равнец на изток; село Пленимир на югоизток; село Генерал Колево на юг; село Царевец на югозапад; село Ломница на запад.[2]
Числеността на населението на село Дъбовик по данните от преброяванията[3] от 1934 г. насам се променя както следва:[4]
| ![]() |
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
Общо | 160 | 100 |
Българи | 111 | 69,38 |
Турци | ... | ... |
Цигани | ... | ... |
Други | 7 | 4,38 |
Не се самоопределят | ... | ... |
Не отговорили | 40 | 25,00 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото е споменато за първи път в списък от 1573 г. на джелепкешаните – търговци овцевъди, където е записано като Харманлък.
След Руско – турската война (1877 – 1878) и Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[6] В Списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. то фигурира като Харманлък в община Ели-Бей (Пчеларово), околия Добрич, окръг Варна.[7] През 1942 г. селото – тогава Харманлък, е преименувано на Дъбовик.[6] След края на Междусъюзническата (Втората балканска) война по силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.
Селото е преименувано на Дъбовик заради съществувалата тогава дъбова гора край него. През 1950 г. гората е изсечена, като остават част от дъбовете и през 1982 г. въз основа на тях е обявена природната забележителност „Вековна гора - Летен дъб“ с площ 0,2 ha.[8]
След Освобождението на България едни от първите заселници в селото са бащата на родената в него през 1885 г. българска поетеса Дора Габе – Петър Габе (Пейсах Габе), Лука Ангелов и българи от град Николаев, област Одеса (Украйна) от родовете Бакларови и Мавродиеви.
През 1941 г. по силата на Крайовската спогодба в селото се заселват и българи от село Горна Чамурла, Румъния. Първият кмет на селото е Григор Бакларов. Той приема заселниците от Северна Добруджа.
Читалище в село Харманлък (Дъбовик) основават жителите му през 1940 г., а през 1950 г. построяват със собствени средства и нова сграда за него. Читалището отначало носи името „Христо Ботев“[9][10], а през 2005 г. е преименувано на „Дора Габе“. През 1995 г. по инициатива на настоятелството на читалището в селото се открива мемориална експозиция „Дора Габе“.
Училище „Константин Величков“ се създава в село Харманлък (Дъбовик) през 1940 г. с предмет на дейност учебно-възпитателна работа – I – IV отделение (начално). Училището прекратява дейността си през 1969 г. като основно.[11][12]
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Дъбовик към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[13]
Към 2024 г. в село Дъбовик има действащо читалище „Дора Габе – 1940“.[14][15]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]- Мемориална експозиция „Дора Габе“ – намира се в сградата на читалището. Съдържа фотоси и лични вещи на поетесата.
- Паметник на Дора Габе
- Паметник на Леонти Бакларов – деец на Добруджанската революционна организация.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]От 1996 година на всеки две години се провежда националният конкурс за млада поетеса на името на Дора Габе, а всяка година в началото на май се провежда конкурс за млади изпълнители на кавал и добруджански народни песни „Иван Георгиев“, всяка година в края на месец септември се провежда събор на българите от Северна Добруджа
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Дора Габе (1885 – 1983) – българска поетеса
- Иван Георгиев (1931 – 1992) – народен певец
- Леонти Бакларов – борец за освобождението на Добруджа от румънска власт
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Дъбовик > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Дъбовик, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич Справка към 09.01.2025.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 09 януари 2025. (на английски)
- ↑ а б Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ДЪБОВИК (Харманлък). (Справка към 10.01.2025.)
- ↑ Национален статистически институт. Списък на населените места (по преброяването на 1 януарий 1881 г. София, Държавна печатница, 1885 г. Стр. 83 (89), 1881 г.)
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. ВЕКОВНА ГОРА - ЛЕТЕН ДЪБ (Код в регистъра: 440) Категория: Природна забележителност. Населено място: с. Дъбовик.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 146К „Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Дъбовик, Добричко (1940 – 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 76 „Народно читалище „Христо Ботев“ – с. Дъбовик, Толбухинско (1944 – )“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 55К „Народно начално училище „Константин Величков“ – с. Дъбовик, Добричко (1940 – 1944)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 928 „Народно начално училище „Константин Величков“ – с. Дъбовик, Добричко (1944 – 1969)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, общинска администрация - Генерал Тошево, кметски наместници. С. Дъбовик.
- ↑ Детайлна информация за читалище „Дора Габе – 1940“, село Дъбовик, община Генерал Тошево, област Дъбовик
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Дора Габе – 1940“, село Дъбовик, община Генерал Тошево, област Добрич
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация от Официален сайт на Община Генерал Тошево, село Дъбовик.
- bulmaps.bg
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-008-4 Актуалност: 1985 г. Издание: 1990 г.
|