Направо към съдържанието

Вичово

Вичово
България
43.7333° с. ш. 28.3167° и. д.
Вичово
Област Добрич
43.7333° с. ш. 28.3167° и. д.
Вичово
Общи данни
Население11 души[1] (15 март 2024 г.)
0,836 души/km²
Землище13,759 km²
Надм. височина108 m
Пощ. код9563
Тел. код05738
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ11329
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП – Обединена левица; 2015)

Вѝчово (срещано и като Вичево) е село в Североизточна България, община Генерал-Тошево, област Добрич.

Село Вичово се намира в Южна Добруджа, на около 44 km североизточно от областния център град Добрич, 23 km изток-североизточно от общинския център град Генерал-Тошево и 35 km северно от град Каварна. На около километър на север от селото отстои границата с Румъния, а на около 21 km на изток – брегът на Черно море. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в източната част на Добруджанското плато. Надморската височина в центъра на селото е около 108 m. Климатът е умерено континентален, с черноморско климатично влияние.

На юг общински път от около 4 km свързва Вичово със село Спасово и с минаващия там третокласен републикански път III-2904, водещ на изток през селата Бежаново, Захари Стояново и Стаевци до село Дуранкулак, а на запад – през селата Рогозина и Чернооково до село Кардам и връзка в него с второкласния републикански път II-29, който води на север към границата с Румъния и ГКПП Кардам, а на юг през град Генерал Тошево към град Варна.

Плодородните почви и подходящият климат в района благоприятстват развитието на земеделието.

Характерно за масивите от земеделски поземлени имоти в землището на селото е наличието на полезащитни горски пояси с ширина от 10 – 12 m до около 30 m по границите на повечето от тях.

Землището на село Вичово граничи с Румъния на север и със землищата на: село Бежаново на изток; село Спасово на изток и юг; село Рогозина на запад.[2]

Числеността на населението на село Вичово по данните от преброяванията[3] от 1934 г. насам се променя както следва:[4]

Година на
преброяване
Численост
1934338
1946376
1956355
1965266
1975186
198594
199285
200169
201130
202113

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]

Етнически групи Численост Дял (в %)
Общо 30 100
Българи 24 80
Турци 5 16,67
Цигани 0 0
Други 0 0
Не се самоопределят 0 0
Неотговорили 1 3,33

По информация от сайта на община Генерал Тошево[6], към 2011 г. при регистрирани с постоянен адрес във Вичово 16 души, по настоящ адрес там живеят 30 души.[7]

Първи сведения за Вичово се откриват в документ от 1676 г., където е посочено с името Хюсеиндже, с около 20 къщи. През 1873 г. селото се споменава с името Юсеиндже. Включено е към кааза Балчишка. Старото име на селището се среща и като Хюсеин, Хюсейндже, Хюсейнч кьой и Хюсеинч куюсу. Коренът на всички е един и същ и се отнася до мъжко собствено име, а „куюсу“ се превежда като кладенец, т.е. Кладенецът на Хюсеин или Хюсеинов кладенец.[6]

След Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[8] По силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.

Село Хюсейнч кьой[9] е преименувано на Вичово през 1906 г.[10]. Новото име е в памет на хаджи Вълчо, родом от град Котел, първият заселил се в селото българин. За времето на неговото идване в селото има спор, но е някъде в началото на 19 век.[6]

Начално училище „Стефан Караджа“ е открито в село Вичово през 1941 г. и е действало до 1967 г., когато е закрито.[11]

Към края на второто десетилетие на 20 век селото се оживява предимно през летния сезон, когато хората, имащи градини и ниви там, идват да ги обработват.[6]

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителната власт в село Вичово към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[12]

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. www.grao.bg
  2. Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Вичово > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
  3. Преброяване на населението
  4. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Вичово, общ. Генерал-Тошево, обл. Добрич Справка към 28.12.2024.
  5. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
  6. а б в г Община Генерал Тошево > За Генерал Тошево > Селата в нашата община. с. Вичево, Александър Стамболийски и Бежаново
  7. Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистрите на населението. Настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава.
  8. Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ВИЧОВО (Хюсеинч кьой) (Справка към 30.12.2023.)
  9. Информация с. Вичово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич - 03/03/1878
  10. Информация с. Вичово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич - 21/12/1906
  11. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Добрич – 35, фонд 702 „Народно начално училище „Стефан Караджа“ – с. Вичево, Топбухинско (1941 – 1967)“; Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
  12. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, общинска администрация - Генерал Тошево, кметски наместници. С. Вичово.