Росица (област Добрич)

Вижте пояснителната страница за други значения на Росица.

---

Росица
Росица 43.93981, 27.900497 Росица
Общи данни
Население	265 души (15 март 2024 г.) 4,11 души/km²
Землище	64,615 km²
Надм. височина	173 m
Пощ. код	9540
Тел. код	057305
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	63094
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    – кмет	Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015)
Кметство    – кмет	Росица Йордан Казаков (ГЕРБ)

Росица е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал-Тошево, област Добрич.

География

Село Росица се намира в най-северната част на област Добрич, между селата Красен и Лозница, на 5 км от сухопътната граница с Република Румъния (втора гранична зона), 35 км от Генерал Тошево и на 50 км от Добрич.

История

Днешното село Росица се състои от махалите Сараджа (или Горна Сараджа) и Шах Вели, които възникнали през 16 век като отделни турски чифлици, а по-късно села, които носели имената на основателите си. За ранната история на селата има малко данни, но оттогава е останал и мюсюлманският гроб-светилище Шах баба в махалата Шах Вели.

През 1832 по времето на бея Емин ага, далечен потомък на Шах Вели и наследник на неговия чифлик, в селто се заселили първите българи. Това били родовете на братята Алекси, Еньо, Георги и Димитър Алексиеви родени в село Корудере, Лозенградско – завръщащи се от Русия бежанци, избягали по време Руско-турската война от 1828 – 1829 г.. По пътя към родните си земи те замръкнали в покрайнините на турския чифлик, където били забелязани от работници на бея. Воден от интересите си и турската официална политика към завръщащите се българи, Емин ага ги поканил да останат на служба в стопнаството му като пастири и замеделски работници и те останали.

Приблизително по същото време в района на селото започнали да идват и първите овчари от Котленско и Сливенско, които лете слизали от Балкана да търсят паша за овцете и препитание за семействата си. Един от тях – Слав Тодоров Хайдутов (Слав кехая), родом от село Градец – спечелил уважението и доверието на Емин ага и станал управител на неговия чифлик, а по-късно довел и семейството си.

Чифликът на Емин ага в Шах Вели съществувал до Освобождението през 1878 г., когато селото става българско. Тогава беят и други по-имотни турци предпочели да потърсят убежище във Влашко, а по-късно и в Турция, и разменили земите си срещу стока (овце, кози и др.), които можели да отведат със себе си.

По време на Междусъюзническата война от 1913 село Росица, заедно с цяла Добруджа, попада в пределите на Румъния, първоначално под турското име Сараджа, а по-късно е преименувано на Фондени.

През 1941, по силата на Крайовкия договор, селото е върнато на България и по предложение на по-будни жители получава сегашното си име Росица.

Демография

Брой на населението

Населението на село Росица при последното официално преброяване през 2011 г. е 364 души, а по текущата статистика на НСИ към 2014 е 330 души.

Тенденцията в броя на населението е низходяща още от средата на XX век, когато селото наброява 2155 души. В резултат на принудителната колективизация и окрупняването на земеделските земи след 1946 г. в две ТКЗС, а по-късно и АПК, намалява нуждата от работна ръка в селото. В същото време в градовете набира скорост плановата индустриализация. Под надзора на Българската комунистическа партия започва масово изселване, най-вече по посока на общинския център Генерал Тошево, областния (и бивш окръжен) център Добрич, както и морската столица Варна. В резултат на Възродителния процес от края на 1980-те част от турското население също напуска селото по посока Турция, а след Промените от 1989 и свиването на икономиката в първите години на демократично управление демографската криза се задълбочава още повече.

	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
население	1837	2155	1859	1706	1312	929	923	625	364	226

Източник: НСИ, 2011

Възраст

Населението на село Росица е застаряващо. През 2011 г. процентът на хората над трудоспособна възраст (29,9%) е над средния за страната (18,9%).

възраст (в години)	процент
0 – 19	16,2%
20 – 64	53,8%
65 и повече	29,9%

Източник: НСИ, 2011

Етнически състав

Основният етнос в селото е българският (57%), с голямо турско (35%) и по-малко ромиско (8%) малцинство.

етнос	брой	процент
българи	206	56,6%
турци	125	34,3%
роми	29	8,0%
други	4	1,1%
ОБЩО	364	100,0%

Източник: НСИ, 2011

Религия

В село Росица живеят християни и мюсюлмани (наричани още мохамедани). Има действаща джамия. Църквата е развалена непосредствено след 9 септември 1944 г.

Обществени институции

В 1882 година в селото е основано училището ОУ „Кирил и Методий“, действащо до към 2000 година, след което е закрито с министерска заповед.

Има действащо читалище на името на големия български белетрист Йордан Йовков, който от 1905 до 1907 година учителства в Росица. Читалището притежава огромен фонд книги, както и женска фолклорна група за изворно народно пеене, носител на много престижни награди.

Личности

• Йордан Йовков – писател, роден в Жеравна, учител в Росица в периода 1905 – 1907 г.
• Добрин Добрев – народен певец, Ученик на Верка Сидерова, общественик. Роден през 1972 г. в Добрич. Израства в село Росица. Завършва Националното училище по култура в София, и Университета по библиотекознание и информационни технологии-София, по специалността „Информационни фондове на Културно историческото наследство“. Преводач от гръцки език. Автор на книгите: „В Родината ми топли пепелта“ и „Разпалени въглени“. Живее и работи в Кипър.
• проф. д-р Иван Душанов – икономист, преподавател в УНСС и автор на учебници по счетоводство, учител и директор на училището в Росица в периода 1945 – 1947 г.
• проф. Гани Матеев Ганев – историк, краевед
• Енчо Малев – инженер, депутат в XXXVIII, XXXIX и XL народно събрание. Роден през 1954 г. в Росица.

Редовни събития

Традиционният годишен сбор (събор) на село Росица се провежда всяка година на 2 юни – Ден на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Други

В музикалния фонд на Българското радио и телевизия са записани над 80 песни от село Росица, в изпълнение на народния певец Добрин Добрев

Песните са издадени на компактдискове и други аудионосители, съхранявани в музикалния отдел на Народната бибилиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – София.

Голямо щастие за Росица бил престоят на големия писател Йордан Йовков от 1905 до 1907 година. Някой от своите преживявания, срещи и разговори със селяните от Сараджа Йовков описва в „Приключенията на Гороломов“. Ловчо Стоянов, колега и близък приятел на Йовков свидетелства, че Каса Иван, Цоньо, Гено, Стоил и Руси – герои от романа са действителни имена на селяни от Сараджа. От Сараджа Йовков е взел прототип и за Еньо кафеджията от разказа „Серафим“ – това е Саръ Еньо Алексиев, който държал кафене край пътя. От Сараджа са взети сюжети и герои за разказите: „Ревност“, „Врагове“, „Измама“, „Сенебирските братя“, „Другоселец“, „Баща и син“, „Среща“, „Съд“, и „Земляци“. Признателните потомци са издигнали паметник на Йордан Йовков в двора на училището, което днес е закрито.