Направо към съдържанието

Красен (област Добрич)

(пренасочване от Красен (Област Добрич))
За другото българско село вижте Красен (Област Русе).

Красен
България
43.8448° с. ш. 27.9325° и. д.
Красен
Област Добрич
43.8448° с. ш. 27.9325° и. д.
Красен
Общи данни
Население161 души[1] (15 март 2024 г.)
4,59 души/km²
Землище35,074 km²
Надм. височина158 m
Пощ. код9534
Тел. код05735
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ39534
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП – Обединена левица; 2015)
Кметство
   кмет
Марияна Апостолова-Енчева

Красен е село в Североизточна България. То се намира в община Генерал Тошево, област Добрич.

В село Красен е измерен абсолютният годишен минимум на валежите в България, откакто се правят климатични и метеорологични изследвания в България. Това се е случило през 1965 г., когато общото валежно количество за годината е било едва 146 mm.

При село Красен при строеж на ледница е открита колона и фрагмент от паметник с гръцки надпис и уникална слонова кост, която свидетелства за съхранението на вярата в тракийското божество Хероса. Датирана е от VII-VI в. п.н.e. Ръката е с височина 11 см и с пръстите си държи орех. В черупката на ореха има изображение на тракийски конник, който държи копие, насочено срещу изобразена реалистично мечка. Заедно с него е разкрита трако-римска керамика. Това е основанието да се счита, че при Красен е имало селище от римската епоха. От всички материали намерени в община Генерал Тошево най-голям интерес представлява Каменната колона от VI в., употребена вторично. Върху трите и открити страни са нанесени рунически и други знаци. Колоната е намерена при Красен. Намира се в музея в Букурещ и като архитектурен детайл е публикувана отдавна от румънския учен В. Първан. Според начина на врязваните знаци те са нанесени на три етапа, но no форма те се разделят на две групи – знаци, които изобразяват геометрични фигури, и знаци, които означават букви от руническото писмо на номадските племена.

През османския период селото носи названието Каралии. През 1942 г., след връщането на Южна Добруджа в българските предели, е наименувано Красно село. Промяната предизвиква силна критика от страна на местната управа и те скоро променят със свои решения наложеното им название в съвременния му вид. От 27 юни 1942 г. селото носи името Красен.[2] През 1944 Николай Николаев е посланик в Швеция, където остава след Деветосептемврийския преврат.[3]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 261 100.00
Българи 251 96.16
Турци 3 1.14
Цигани 0 0.00
Други 0 0.00
Не се самоопределят 0 0.00
Неотговорили 6 2.29
  1. www.grao.bg
  2. Жоржета Назърска, Преименуване на населени места и местности в Шуменския регион (1878-1944) / Материали от Втората нац. конф. по история, археология и културен туризъм / Университетско издателство „Епископ Константин Преславски", Шумен 2011, ISВN: 978-954-577-588-8 / стр.577
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 196, ISBN 954-528-790-X
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Тук някога е бил учител Йордан Йовков. Филиповата кръчма, строена през 1901 г., е безспорен източник на творчески идеи и колоритни прототипи в творчеството на Й. Йовков. Тук се развива действието на неговия разказ „Жътваря“. Върната е на собствениците и не функционира. През 2005 г. кръчмата е реставрирана със средства на общината по проект на Красива България.

Има музейна сбирка „Й. Йовков“ в селото, която съдържа фотоси и лични вещи на Й. Йовков.

Църква, открита през 1860 г.

Училището е от 1865 г. В него е работил писателят Й. Йовков, имало е и вечерно училище за възрастни.

Сборът е на 22 май.

  • Данаил Папазов (р. 1959), министър на транспорта от 2013 г.
  • Живко Желев - роден в с. Красен, общ. Г. Тошево, Музикален ръководител на ПФА "Добруджа", кавалджия, композитор и диригент.