Направо към съдържанието

Великово (област Добрич)

За другото българско село вижте Великово (област Стара Загора).

Великово
България
43.6464° с. ш. 28.2374° и. д.
Великово
Област Добрич
43.6464° с. ш. 28.2374° и. д.
Великово
Общи данни
Население29 души[1] (15 март 2024 г.)
1,85 души/km²
Землище15,828 km²
Надм. височина145 m
Пощ. код9547
Тел. код05736
МПС кодТХ
ЕКАТТЕ10422
Администрация
ДържаваБългария
ОбластДобрич
Община
   кмет
Генерал Тошево
Валентин Димитров
(БСП – Обединена левица; 2015)

Село Великово се намира в Южна Добруджа, на около 33 km изток-североизточно от областния център град Добрич, 17 km изток-югоизточно от общинския център град Генерал Тошево и 26 km северно от град Балчик. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в източната част на Добруджанското плато. Надморската височина в центъра на селото е около 145 m. Климатът е умерено континентален. Покрай южната страна на селото минава идващ от запад сух дол (суходол[2]), който нататък през селата Сираково и Сърнино и покрай село Бежаново продължава към румънска територия.

През селото минава в направление запад-югозапад – изток-североизток третокласният републикански път III-9701, който води на запад през селата Горица, Преселенци, Малина, Методиево и Победа към град Добрич, а на изток през село Сираково до връзка в центъра на село Сърнино с републикански път III-2963.

Землището на село Великово граничи със землищата на: село Чернооково на северозапад; село Рогозина на север; село Спасово на североизток; село Сираково на изток; село Средина на юг; село Калина на запад.[3]

Числеността на населението на село Великово по данните от преброяванията[4] от 1934 г. насам се променя както следва:[5]

Година на
преброяване
Численост
1934214
1946383
1956312
1965215
1975156
198587
199267
200181
201142
202126

Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[6]

Етнически групи Численост Дял (в %)
Общо 42 100
Българи 17 40,48
Турци 22 52,38
Цигани 0 0
Други ... ...
Не се самоопределят ... ...
Неотговорили 2 4,76

След Руско – турската война (1877 – 1878) и Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[7] В Списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. то фигурира като Семизлер в община Сюлейманлък (Спасово), околия Балчик, окръг Варна.[8] През 1906 г. селото – тогава Семизлер, е преименувано на Великово.[7] След края на Междусъюзническата (Втората балканска) война по силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнителната власт в село Великово към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[9]

Природни и културни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Селото попада в защитената зона по директивата за местообитанията[10] „Крайморска Добруджа.[11]

  1. www.grao.bg
  2. Речник на българския език суходòл м. Дол, в който има вода само от валежи.
  3. Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Великово > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
  4. Преброяване на населението
  5. Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Великово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич Справка към 06.01.2025.
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 06 януари 2025. (на английски)
  7. а б Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ВЕЛИКОВО (Семизлер). (Справка към 06.01.2025.)
  8. Национален статистически институт. Списък на населените места (по преброяването на 1 януарий 1881 г. София, Държавна печатница, 1885 г. Стр. 80 (86), 1881 г.)
  9. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, общинска администрация - Генерал Тошево, кметски наместници. С. Великово.
  10. ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)
  11. Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Крайморска Добруджа (Код в регистъра: BG0000130). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Справка към 06.01.2025 г.