Великово (област Добрич)
- За другото българско село вижте Великово (област Стара Загора).
Великово | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 29 души[1] (15 март 2024 г.) 1,85 души/km² |
Землище | 15,828 km² |
Надм. височина | 145 m |
Пощ. код | 9547 |
Тел. код | 05736 |
МПС код | ТХ |
ЕКАТТЕ | 10422 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Добрич |
Община – кмет | Генерал Тошево Валентин Димитров (БСП – Обединена левица; 2015) |
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Великово се намира в Южна Добруджа, на около 33 km изток-североизточно от областния център град Добрич, 17 km изток-югоизточно от общинския център град Генерал Тошево и 26 km северно от град Балчик. Разположено е в Източната Дунавска равнина, в източната част на Добруджанското плато. Надморската височина в центъра на селото е около 145 m. Климатът е умерено континентален. Покрай южната страна на селото минава идващ от запад сух дол (суходол[2]), който нататък през селата Сираково и Сърнино и покрай село Бежаново продължава към румънска територия.
През селото минава в направление запад-югозапад – изток-североизток третокласният републикански път III-9701, който води на запад през селата Горица, Преселенци, Малина, Методиево и Победа към град Добрич, а на изток през село Сираково до връзка в центъра на село Сърнино с републикански път III-2963.
Землището на село Великово граничи със землищата на: село Чернооково на северозапад; село Рогозина на север; село Спасово на североизток; село Сираково на изток; село Средина на юг; село Калина на запад.[3]
Числеността на населението на село Великово по данните от преброяванията[4] от 1934 г. насам се променя както следва:[5]
|
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[6]
Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
Общо | 42 | 100 |
Българи | 17 | 40,48 |
Турци | 22 | 52,38 |
Цигани | 0 | 0 |
Други | ... | ... |
Не се самоопределят | ... | ... |
Неотговорили | 2 | 4,76 |
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско – турската война (1877 – 1878) и Освобождението селото е в България от 1878 г. до 1913 г. и от 1940 г.[7] В Списъка на населените места по преброяването на 1 януари 1881 г. то фигурира като Семизлер в община Сюлейманлък (Спасово), околия Балчик, окръг Варна.[8] През 1906 г. селото – тогава Семизлер, е преименувано на Великово.[7] След края на Междусъюзническата (Втората балканска) война по силата на Букурещкия договор от 1913 г. (чиито условия България отказва да приеме за окончателни) селото остава в румънска територия. Върнато е на България по Крайовската спогодба от 1940 г.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Изпълнителната власт в село Великово към 2024 г. се упражнява от кметски наместник.[9]
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото попада в защитената зона по директивата за местообитанията[10] „Крайморска Добруджа.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Речник на българския език суходòл м. Дол, в който има вода само от валежи.
- ↑ Кадастрална и специализирани карти > Към карта > Търсене на обекти. Ключови думи: Великово > Търсене. Приближаване към всички > Мащабиране (с мишката, например).
- ↑ Преброяване на населението
- ↑ Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Великово, общ. Генерал Тошево, обл. Добрич Справка към 06.01.2025.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 06 януари 2025. (на английски)
- ↑ а б Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ВЕЛИКОВО (Семизлер). (Справка към 06.01.2025.)
- ↑ Национален статистически институт. Списък на населените места (по преброяването на 1 януарий 1881 г. София, Държавна печатница, 1885 г. Стр. 80 (86), 1881 г.)
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Добрич, общинска администрация - Генерал Тошево, кметски наместници. С. Великово.
- ↑ ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7)
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. Крайморска Добруджа (Код в регистъра: BG0000130). Категория: ЗЗ по директивата за местообитанията. Справка към 06.01.2025 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Информация от Официален сайт на Община Генерал Тошево, село Великово.
- bulmaps.bg
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: k-35-021-1 Актуалност: 1985 г. Издание: 1990 г.
|