Храстовидна аморфа

	Храстовидна аморфа
	Класификация
надимперия:	Биота (Biota)
надцарство:	Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:	Diaphoretickes
надцарство:	Архепластиди (Archaeplastida)
подцарство:	Зеленоподобни водорасли (Viridiplantae)
инфрацарство:	Стрептофити (Streptophyta)
надотдел:	Висши растения (Embryophytes)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
подотдел:	Семенни растения (Spermatophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	mesangiosperms
(без ранг):	Еудикоти (eudicots)
(без ранг):	core eudicots
(без ранг):	Superrosids
(без ранг):	Розиди (rosids)
(без ранг):	Eurosids
(без ранг):	Фабиди (fabids)
разред:	Бобовоцветни (Fabales)
семейство:	Бобови (Fabaceae)
подсемейство:	Faboideae
триб:	Amorpheae
род:	Amorpha
вид:	Храстовидна аморфа (Amorpha fruticosa)
	Научно наименование
	Amorpha fruticosa Linnaeus, 1753
	Храстовидна аморфа в Общомедия
	[ редактиране ]

Храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa), също черна акация,^[1] е цъфтящ храст от семейство Бобови (Fabaceae). Видът се среща в Северна Америка – САЩ, Югоизточна Канада и северните части на Мексико, но е пренесен и в други региони, включително и България. Расте бързо и бързо се възобновява. Чувства се еднакво добре при суша и наводнявания. Лесно се приспособява към различните почвени условия. Цъфти от средата на пролетта до началото на зимата.

Инвазивен вид за Европа (изкуствено привнесен, който се аклиматизира успешно и се разпространява, конкурирайки и измествайки местните видове).^[2]

Устройство

Достига до височина 3 – 6 m. Листата са сложни, нечифтоперести и се състоят от до 25 листчета с форма на елипса.

Цветовете са дребни, пурпурни, червени, виолетови, с жълти тичинки и имат аромат. Събрани са на гъсто във връхни изправени съцветия. Плодът е едносеменен дребен боб.

Приложение

Използва се главно в градинарството за декорация, както и за укрепване на ровини, насипи и други, защото корените образуват много издънки. Използва се и във фармацията.

Източници

Недялко Делков, Дендрология, София, Издателство: Земиздат, 1984 г.

↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-20.
↑ EPPO List of invasive alien plants Архив на оригинала от 2010-04-17 в Wayback Machine.. European and Mediterranean Plant Protection Organization. Посетен на 10 април 2009 г.

[1] Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-20.

[2] EPPO List of invasive alien plants Архив на оригинала от 2010-04-17 в Wayback Machine.. European and Mediterranean Plant Protection Organization. Посетен на 10 април 2009 г.

[1]

[2]