Храстовидна аморфа
| Храстовидна аморфа | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||||||
| Храстовидна аморфа в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa), също черна акация,[1] е цъфтящ храст от семейство Бобови (Fabaceae). Видът се среща в Северна Америка – САЩ, Югоизточна Канада и северните части на Мексико, но е пренесен и в други региони, включително и България. Расте бързо и бързо се възобновява. Чувства се еднакво добре при суша и наводнявания. Лесно се приспособява към различните почвени условия. Цъфти от средата на пролетта до началото на зимата.
Инвазивен вид за Европа (изкуствено привнесен, който се аклиматизира успешно и се разпространява, конкурирайки и измествайки местните видове).[2]
Устройство
[редактиране | редактиране на кода]Достига до височина 3 – 6 m. Листата са сложни, нечифтоперести и се състоят от до 25 листчета с форма на елипса.
Цветовете са дребни, пурпурни, червени, виолетови, с жълти тичинки и имат аромат. Събрани са на гъсто във връхни изправени съцветия. Плодът е едносеменен дребен боб.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Използва се главно в градинарството за декорация, както и за укрепване на ровини, насипи и други, защото корените образуват много издънки. Използва се и във фармацията.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Недялко Делков, Дендрология, София, Издателство: Земиздат, 1984 г.
- ↑ Речник на латинските и българските наименования на споровите и семенните растения от българската флора в Том 3. // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-20.
- ↑ EPPO List of invasive alien plants Архив на оригинала от 2010-04-17 в Wayback Machine.. European and Mediterranean Plant Protection Organization. Посетен на 10 април 2009 г.
