Харавги

Харавги
Χαραυγή
	Харавги Χαραυγή
— село —
	Харавги Харавги Харавги
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Кожани
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	730 m
Население	0 души (2021 г.)

Харавги (на гръцки: Χαραυγή, до 1961 година Αμύγδαλα, Амигдала,^[1] до 1928 година Τζουμά, Дзума^[2]) е бивше село в Гърция в дем Кожани, област Западна Македония.

География

Селото е било разположено на 730 m надморска височина в равнината Саръгьол в западното подножие на планината Каракамен (Вермио).^[3]

История

В Османската империя

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Джумая (Djoumaya) е посочено като село в каза Джумали с 600 домакинства и 1180 жители мюсюлмани.^[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Джума:

„

На половин час на запад оттук [Байракли] е разположено мохамеданското село Джума, разделено на две части, от които едната е в гориста местнот, а другата в равнината. В него има 36 къщи и 105 нуфузи, които плащат 3800 пиастри данък. В селото има 2 джамии и няколко извора с добра вода. Близо до селото в петък става пазар.^[5]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Джумая е турско село в Кайлярска каза с 850 жители турци.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Джумая е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.^[7]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Джума (Τζιούμα), Кайлярска каза, живеят 700 турци.^[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Джумая е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[9]

В Гърция

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. През 20-те години турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 299 бежански семейства с 1256 души.^[10] В същата 1928 година селото е прекръстено на Амигдала, а в 1961 година на Харавги.^[3]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито, картофи, грозде, както и със скотовъдство.^[3]

Селото е изселено поради разработване на мина в района. Жителите му се заселват в Неа Харавги.

Прекръстени с официален указ местности в община Харавги на 31 юли 1969 година
Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Трипан Чаир^[11]	Τρυπάν Τσαΐρ	Ливади	Λιβάδι^[12]	местност на ЮЗ от Харавги^[11]
Селме	Σελμὲ	Вриси Кардияс	Βρύση Καρδιάς^[12]
Бейка	Μπέηκα	Като Синикия	Κάτω Συνοικία^[12]
Трап	Τράπ	Амбелия	Άμπέλια^[12]
Грумуради^[11]	Γκρουμουράδι	Рема	Ρέμα^[12]	река на СИ от Харавги^[11]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	802^[3]	850^[3]	1154^[3]	1338^[3]	1177^[3]	1228^[3]	1092^[3]	1238^[3]	1066	26	6	0

Личности

Родени в Харавги

Йероклис Михаилидис (р. 1960), гръцки актьор
Митко Атанасов (? – 1912), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Пета одринска дружина, загинал на 5 ноември 1912 година^[13]
Теофилакт Георгиадис (р. 1951), гръцки духовник, йордански архиепископ на Йерусалимската патриаршия

Други

Соня Теодориду, гръцка оперна певица, по произход от Джума

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 303. (на македонска литературна норма)
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67 и 842.
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ ^а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[2] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[Симовски_303-3] а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 303. (на македонска литературна норма)

[4] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.

[5] Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.

[7] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)

[8] Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)

[9] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67 и 842.

[10] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[Ген-11] а ^б ^в ^г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.

[Περὶ_μετονομασίας-12] а ^б ^в ^г ^д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1052. (на гръцки)

[13] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 67.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]