Кондовуни
| Кондовуни Κοντοβούνι | |
| — село — | |
  Кондовуни  Кондовуни  Кондовуни | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 350 m |
| Население | 33 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 10 |
Кондовуни или Докчилар (на гръцки: Κοντοβούνι, катаревуса Κοντοβούνιον, Кондовунион, до 1927 година Δουγτζιλάρ, Дугдзилар[1]) е село в Република Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Кондовуни е разположено на 350 m надморска височина,[2] близо до левия бряг на река Бистрица (Алиакмонас), на язовира Полифитоско езеро.[3]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Докчилар е малко гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Доджилари (Dodjilari) живеят 150 гърци.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Докчилар има 60 гърци.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Докчилар е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 10 къщи.[6]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Дугдзилар (Ντουγτζιλάρ), Кожанска каза, живеят 75 гърци елинофони християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Докчилар (Doktchilar) има 50 гърци.[8]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Кондовуни.[2]
Населението традиционно произвежда жито, тютюн и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 89[2] | 91[2] | 105[2] | 117[2] | 154[2] | 170[2] | 132[2] | 123[2] | 104[2] | 78 | 45 | 33 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 310. (на македонска литературна норма)
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 42. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 520. (на гръцки)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
